История с продължение

16.06.2019

ИСТОРИЯ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Бях завършила романа си “Ана от острова” и все още нямах идея как ще изглежда той като книга, когато видях плаката за предишната изложба на Иван Шишков - цикълът му “Санторини”. Въпреки че в повествованието не става дума за този остров, картината толкова отговаряше на описанието, че чак се стъписах. И веднага я припознах. Художникът беше нарисувал идеята ми. Все едно се бях събудила от дълбок сън. Казах си: “Това е моят човек!” 
Случайно или не, тази изложба откри издателят ми, поетът Румен Леонидов, и разбира се, запозна ни с Иван. Картината наистина стана моя!
Иван Шишков-Шишо ме интересува и вълнува отдавна. Харесвам колорита му, чистите линии и това съчетаване на топли и студени тонове, едно от най-трудно постижимите неща в рисуването.
Поприказвахме с него и се разбрахме с малко думи. И ето че “Ана от острова” намери и изображението си. Но историята не свършва дотук. Както каза Рени, уредничката на “Червенито пони” - галерията, намираща се в къщата на Начо Културата: “Обичам истории с продължение...” 
Тя е и куратор на сегашната изложба на Шишо.
И продължението стана вчера.
Едното крило на тежката дървена порта на дома на Начо Културата беше отворено и първото, на което се спряха очите ми, бяха новите картини на Иван, от цикъла му “Мароко - синият град Шефшауен”. 

Те светеха като сапфири сред кипналата зеленина, под бързо преминаващите облаци и любопитно надничащото слънце. Дъждът се колебаеше. Няколко едри капки нарисуваха кръгчета върху плочника, но бързо се изпариха и вятърът сподири облаците надалече. 

Наредени като огърлица в нишите на дувара, картините с марокански стълби, светещи прозорци или други, със спуснати кепенци, кьошета и фасади повеждат нищо неподозиращият посетител в нереално, вълшебно измерение. И хем си на хълма в Стария Пловдив, хем не си. Някъде си, където всичко е синьо, възторжено синьо. Тревожно синьо. Синьо като никое друго. 

 Шишо сподели, че в началото от толкова синьо го е заболяла главата. И тогава си рекъл, че трябва да го омекоти. Така в картините му се появяват делви, фенери, арки, небе с цвят на пясък - все приказни неща. И тръгваш да изкачваш стълбите или се губиш из сокаците, а като че ли потъваш в дълбокото, в същността, но в същото време се издигаш нависоко. И ти става леко. Странна работа е тази на художника, магична! Уж картина, а цял свят - може да те разплаче, да те възторгне, може да те разболее, а може и да те излекува. 
За след това няма да ви разказвам, за разговора ни в селенията Начови. За споделените спомени и за реликвите, показвани на специални гости. Само ще ви кажа, че този наш разговор беше благ...
Благодаря, Иван Шишков-Шишо!
Благодаря, Рени Шишкова!

Благодаря, Румен Леонидов, за споделеното приятелство! И не само за това...

 ЗА АНА И ОСТРОВА

Този, колкото любовен, толкова и екзотичен роман, е най-цялостната книга на Юлия Дивизиева. В него тя много успешно доразвива романтичната линия, характерна за най-добрите ѝ разкази и стихове. Сюжетът ни отвежда на остров в съседна Гърция, връща ни за малко в Несебър, но читателите ги очаква продължително и пъстро пътешествие из лабиринтите на женската душевност. Историята на Ана е разказана умело - житейската ѝ драма се разкрива постепненно и увлекателно, а интимният ѝ кръстопът я изправя пред невъзможна любов... И тогава една тайната излиза наяве, но не тя е кулминацията. Следва друга изповед, която обяснява поведението на Ана, придава психологическа обрисовка на образа ѝ. 
Юлия Дивизиева е предпочела плавното и безизкусно повествование, много зримо в детайлите, и най-важното – достоверно като интонация, рисунък и формат – романът е лиричен низ от къси по времетраене разкази, живи картини, фино „филмирани“ като кадри от цветен, слънчев филм, заснет на гръцкото крайбрежие. 
Накрая читателят остава насаме с питането си – прочетеното биографичен сказ ли е, истински случай или красива измислица, любопитен резултат на писателската фантазия?
Отговорът ѝ аз не го знам. Сигурно е триизмерен. Но ще попитам авторката, когато ѝ поискам автограф.

Румен Леонидов