"Разсъждения върху франкмасонската същност за човещина"

25.06.2019

Градеж на Георги Раковски

 

Ръкописът е разчетен на съвременен български език
от Брат Петър В. Стоянов от Ложа "Перлата на Сливен“

 

Всемирното франкмасонство и началата му

При днешните духовни обърквания позицията на франкмасонството като сила става всеки ден все по-значителна. Колкото по-грубо политическите противоречия цепят отечеството, толкоз по-спасително може да действа франкмасонството, защото то може да служи като орган на онова дремещото в дълбочината на сърцата на народите. Ние намираме за нужно да разгледаме накратко по главните страни от това учение.

(Бел. на Г. Чернев: Удивително е, че Раковски нарича Масонството Учение).

Казваме накратко, защото не пиша някакво обширно изследване, а освен това и не такова с твърде много говорене и произволно мъдруване.

Франкмасонството е огнище за всички ония духове, чието най-вътрешно усещане държи за единението на човешкия живот. Цел на франкмасонската работа е да превърне това най-вътрешно усещане, доколкото е възможно, в ясно и обмислено познание и тая цел се постига чрез ред в чувстването на проявленията. Тъй моето писание ми е израсло от сърцето, където изразил съм аз това със словата: Туй що от деди си наследяваш, Спечелвай го да го притежаваш. Казва се в старите задължения: Масонът чрез своето звание длъжен е да слуша духовните закони и ако разбира добре изкуството, то той ще бъде нито твърдоглав безбожник, нито развратник без религия. Макар в старо време масоните да са били длъжни да принадлежат на религията на своята земя и народ, то днес счита се за по-разумно да се задължат само към оная религия, която споделят всички добри човеци и всекиму да се остави неговото мнение. Те трябва да са добри и верни мъже с чест, колкото и иначе да се различават по вероизповедни мнения.  ( Бел. на Г.Чернев: какво е било разбирането за верен мъж?) С туй, франкмасонството става център за съединение и средство да се основе вярна дружба между човеци, които инак биха останали далеч един от друг.

Върху тия стари задължения франкмасонството е издигнало своя идеал. В средата на този век Великите ложи от Хамбург, Байройт  ( Това къде е?) и Франкфурт са изпратили на техните дъщерни ложи послание, в което в допълнение на старите задължения, поясняват целите и задачите на франкмасонския съюз.

От 12-те изтъкнати точки аз мисля по първите  две:

1) Франкмасонството е изкуство за добър човешки живот и да се постави в правилно отношение спрямо другите човеци. Франкмасонството е съучастие в работата на всичкото добро, което става навсякъде по света и борба против злото, от което страда човечеството. Сиреч, франкмасонството е един вид убеждение, което не цени човека по това що е той, а какъв е той, онуй убеждение, което толкова по-високо цени човека, колкото последният е по-свободен от предразсъдъци и привидност, колкото повече дава преднина на вътрешния човешки инстинкт, познаването на правдата.

2) Съюзът на франкмасоните е дружество от мъже и то има за цел  отглеждане на истинското, доброто и хубавото в човечеството ( Бележка Г.Чернев: Раковски има предвид Братската верига). Съюзът се мъчи да изглади различията, които са следствие от народността и вероизповеданието. Той изисква от своите членове да почитат всички човеци като братя, въпреки различията им по външното положение и религиозните мнения и да упражняват братската любов, която е основни камък и славата на туй могъщо Братство. Тая велика цел, франкмасонството си представя под образа на съграждането на един храм.

 

Виж, всяка сила тегли към свобода,

Да действа във простора тук и там

Но с пречки всякакви и спира хода,

Потокът на света предходен нам.

В тая буря вътрешна и външна несгода

……(неясно за превод)…………..

……(неясно за превод)…………..

се тоз избавя, който себе си надвива.

 

Нека да се спрем на по-главните верни свидетелства на туй писание.

 

Животът вътре в ложите

Свободните зидари са избрали Св. Йоана Кръстителя за образец, за да представят по-нагледно своите задачи и да поставят масонското стремление по-близко до сърцата на братята. Ложите се наричат Свети Йоанови ложи и най-големият празник на масонското лято е денят на Свети Йоана. Доста забележително е, че франкмасонството и до ден днешен почита с особена почит този покровител.

Ложите оправдават донякъде своето съществуване с това, че човеците съединени могат повече да постигнат, отколкото когато стоят сами.

 

Към цялото се винаги стреми

И сам не можеш ли да бъдеш цяло

Към цялото се присъедини

Ти, като член прислужен  (Бел. Г. Чернев: Каква е съвременната дума?) по начало.

 

Дейността на ложите подкрепя отделните братя в тяхното самовъзпитание и по такъв начин благоприятства подготовката за идеала за човечност в обществото.

Чрез тая дейност животът в ложите се различава от всяка друга форма на задружен живот в по-големите общества. По тая особеност франкмасонството се различава както от големите общества,които наричаме Държава и Църква, така и от другите дружества, които са посветени на човешки дейности.

 Животът в ложата образува великолепно възпитателно средство, от което отделният брат добива кураж да работи неуморно върху себе си. В това отношение ложите могат да се сравняват с черковните общини, само че работят без догматически ограничения. Черковните обреди и обичаи действат върху душата на вярващите посредством показване на основните представи на черковната община за отношението на Бога към човеците. Обредите са и тайнство, и те не са само средство за нагледен показ, но и спасителни чудеса, чрез които човеците вземат участие в благодатните дейности.

Обредите на ложите карат братята да се замислят сами върху себе си и ги подкрепят в мъчното дело.

Черковните общини се стараят да обявяват божиите цели и учат човеците да чувстват тяхното величие и ложите се стараят да възпитат тях като достойни човеци в изпълнението на Божията мисъл. Францисканският калугер Роджер Бакон ( Така ли е името?) е учел, че Откровението показвало на човеците Божиите цели, а Природата показвала пътищата и средствата, с които тия цели можели да се постигнат.

Ложите се отличават от държавата понеже са за цялото човечество. Ние мислим и вярваме, че държавата е предприятие, ръководство на стопански изисквания на едно политическо общество. Тя се стреми да нагоди законите към тия цели и се старае да въведе такива наредби, с които да се отглежда и развива в гражданите дух на предприемчивост и дълг за служене на обществото. Ложите пък обръщат своето внимание върху общите черти на човеците, чрез които трябва да се издигне човещината.

Те искат да възпитат братята в граждани, които да противодействат на неизбежните злини в държавата. С това франкмасонството не се занимава. То оставя изцелението на тези злини на гражданина, който да се занимава с това според своите възгледи, кураж и на свой риск.
(Бел. на Г. Чернев: Тази бележка е важна. Раковски счита, че Гражданите, а не масонството  трябва да се занимава със злините в Държавата).

Ложите преподават на братята същите неща, които един честен и добросъвестен мъж може и извън тях да научи. Те подпомагат ония, които са немощни да упражняват изкуството на живота, а на ония чиито дарби са по-благоприятни, те дават по-ясно съзнание, че те са членове на обща организация. Така ложите могат да действат благоприятно за оборването на тесните възгледи, да обхващат цялото съдържание на живота и да усилват доверието в силата на доброто. Ложите са огнище на мира и доверието за всички човеци, били те учени или неучени, високо надарени или по-малко надарени.  Днес, вън от ложите, човек трябва винаги да е предпазлив. Недоверието е необходимо оръжие за нас. Така се разстройва обществото, а постоянното безпокойство и стоене нащрек отравят душевните сили. (Бел. на Г.Чернев: Раковски поставя темата за Доверието между хората и това към Държавата). Това е изключено вътре в ложите. Там братята се радват на спокойствието да може изцяло да се доверят и изпитват щастието да чувстват, че имат сходни влечения с другите. Никое друго дружество не може постигне нещо такова, защото там не се иска от човека да вложи цялата си душа.

Франкмасоните членове си помагат само в работата определена за постигането на дружествените цели. Те работят дружно в грижите за бедните, при даването на новите знания и прочее. Но развитието на всеки отделен член не е задача на такива дружества. Братът въвежда себе си като човек в ложата. Той я търси, за да се усъвършенства като човек в общество с други човеци.

В тази най-дълбока черта на живота в ложата понякога са искали да виждат някаква опасност.

Казва се, че в тази  взаимна преданост и дружба се криела болезнена сантименталност, която трябва да бъде противна на един силен мъж. Има опасност да се упояват с „дебели” слова и да се изгубват в смешни приспивания на чувствата тези, които обръщат живота в ложата на обредност и изгубват от очите си действителното му съдържание, сиреч искането на по-голямо познание и на деятелна любов. Животът в ложата свързва братята тясно не чрез това, че ги кара към възвание на дружба, а чрез това, че те чувстват, че техните душевни тайни тук са по-добре запазени отколкото навън.

Всеки знае, че всичко каквото съобщи на братята се пази грижливо във верни сърца и изпитва се с обич, а също и че не е изложен на някое недоверчиво око. Човек не търси ложата за да се оголи там душевно, а да се задълбочи в себе си в най-дълбока и запазена тишина.

Никъде човек не се чувства тъй самотен, както в един голям град. Чувството на пълно усамотение от света действа съкрушително. Чувството, че стоиш ръка за ръка с един верен брат успокоява сърцето и отстранява страха за възможните опасности. Ложата действа като такава братска ръка. При това, мисълта че този съюз е световен действа по-силно. Не само добрите съседи и другари от същия град, които познаваме, са братя. Навсякъде по света, където живеят добри и верни човеци, мислите и волите се съединяват в същото стремление за човешко усъвършенстване. Тук изпъква в неговата ярка величина факта, че се пренебрегват различията на държавата, расата и черквата, а се подчертава само общото на всички добри човеци. Както казват старите правила, по тоя начин франкмасонството става център на съединение и средство да се основе вярна дружба между човеците, които инак биха останали завинаги далеч един от друг.

За да запазят тази своя възпитателна ценност, ложите се придържат здраво към своите символи и обреди, защото липсата на една форма на живота в ложата би накърнило чувството ни да се намираме във всяка една ложа като у дома си. От само себе си се разбира, че ложите в своите обреди са консервативни, защото почитат това, което мъдреци от миналото са искали да ни кажат с помощта на установените от тях церемонии и това прави историческата връзка. Ложите ценят своите обреди и като общ език в света, и не биха могли да се предвидят последствията от изхвърляне на тоя ред.

Някои са казали, че една от най-важните бъдещи задачи на ложите щяла да бъде борбата с католицизма и че тая борба би могла да се води успешно само ако народът дойде в ложата и, че затуй било нужно да се опростят обредите, но туй надали би могло да даде промяна в символите и обредите. На нас ни се струва съмнително франкмасонството да търси своята бъдеща задача в борбата против нещо, а не по-скоро в борба за нещо. (Бел. на Г.Чернев: Раковски го е казал много добре. Призовава ни да сме позитивни). Франкмасонството се бори за човещината и като искрено търси и задоволява нуждите на тая човещина, толкова по-силно оборва враговете на последната. Винаги е слабост да гледаш на криво възможните врагове, вместо да преследваш своите цели. Замисълът на

ложите и големите символи, които те представляват, не са тайна. Въпреки всичко има ложи, а имало е и времена, в които са искали да действат привлекателно и вълшебно чрез тайнствеността.

Знае се за достоверно, че братята трябва да пазят в пълна тайна само знаците за познаване. Тази тайна отчасти се разбира от само себе си, защото познавателните знаци, които са общо достояние престават да са такива, а отчасти е и символ на тайната, която предполагаме у тези, на които служат.

Ние не можем да имаме в ложата пълно доверие спокойствие, ако не сме сигурни че сме заобиколени само от изпитани и честни човеци. Затова трябва да имаме спрямо един чужденец, който търси ложата ни и когото ние не можем сами да изпитваме, едничка сигурност да можем да го приемем без вреда, ако той знае познавателните знаци и е запознат с обредите, то тогава можем да сме сигурни, че той е бил изпитан другаде от верни и добри мъже и е бил намерен достоен за братството. 

Също така, изследване на историята на Масонството трябва да става при пълна светлина. Само с историческо изследване могат да се доказват исторически истини, а това е несъвместимо с пазенето в тайна. Затова на франкмасонството се приписват традиции недостатъчно правдиви или такива, разказани като лъжливи. Ако даже вместо приказки и митове в нас има истини, пак недопустимо е те да се държат в тайна. Защото франкмасонството гради не върху познания, а върху основите на човешката природа. То довежда човека до по-голямо съвършенство не чрез казването на истина, която той по-рано не е знаел, а чрез напомняния, които усилват съществуващите в него наклонности.

Знае се, че ложите на Свети Йоан във франкмасонството предават цялото учение в 3-те степени: Тези  3 степени са само стъпалата на изпита, тайните на майсторската степен не са тайни на някое по-висше знание, а отличителен знак за вътрешна зрялост. Някаква тайна, която се съобщава на братята от по-висока степен не би могла да има значение за тяхното вътрешно развитие и затова стои в ясно противоречие с целите на съюза. Вярата в истини, които човека не знае, не може да даде никаква сила. Твърдението на някои, че истината щяла да се съобщава на части и, че тайните учения били съхранявани само за просветените не се насочва към най-дълбоката същност на човешката душа. Такова тайно учение няма корените си в стремеж към правдата, нито в чувството за свобода, нито в съзнанието за достойнство на нашата личност. Който като нашия съюз се хвали със светлината, трябва да може да вирее на светлина.

Ученията на франкмасонството са тъй възвишени, тъй чисти и добри, че то в своята най-човешка форма не може да желае и даже трябва да презира увеличаването на привлекателната си сила чрез тайнственост и мистика.

В различното мислене по въпроса за тайната на някои учения се проявяват и различните мирогледи. Най-напред се появява различие в организацията на живота в ложата и в управлението. Ложите на Св. Йоан надали биха се задържали, ако тия ложи с по-високите степени биха имали тайни с толкова голяма важност. Затова, бързаме да забележим, че ложите с високи степени са склонни към абсолютизъм, докато чистото франкмасонство е учредено свободно. Не може да се отрече, че абсолютизмът стои в противоречие с първото искане, което поставяме на  оглашение ( Коя е съвременната  дума?). Масонът е човек свободен и с добри нрави. Не е свободен този, който се задължава към безусловно послушание.

С добри нрави вече не може да бъде този, който се лишава от свободата си в духовните въпроси.

Както цялото стремление на човечеството към съвършенство има своята работилница в делата на отделните човеци, така и ложата представлява само един символ на това стремление, като повиква братята към самостоятелна свобода и работа над общите цели.

В ложите се работи към тая същност със зряла мисъл. Още от първия миг там се мъчат да хванат новия брат за сърцето и да направят в него жива мисълта, че винаги съвестта трябва да остане върховния съдия за неговите действия, ако той иска да се покаже достоен за доверието на другите човеци.

Опитът на живота показва, че слабостите на човешкия характер са два вида. Едните грешат, защото много се доверяват на други. Мъже, които най-много обичаме и държим на голяма почит, могат да получат върху нас такава авторитетност, че ние слагаме нашата съвест в ръцете им и следваме сляпо техните внушения. Други пък грешат затова, че повече слушат в гласа на съвестта си страха от лошите последствия на лошите дела, а не тоя глас на блажената радост от добрите дела. Предишното недоверие, което търси сигурност за добрите дела в заплашването, с което трябва да се втълпява страх пред злото, днес отстъпва пред друго убеждение, че най-здравият стълб на доброто е основан в дълбок и непоклатим мир в душата на добродетелния.

Дълбоката мъдрост, добита от опитност в живота, е разцъфнала по този главен въпрос един от най-хубавите цветове. Изпъкват, без всякакви разсъждения, тези два източника на човешката заблуда като решително най-важните. От едната страна любовта към други подкопава собствената душевна самостоятелност, от друга страна любовта към доброто не е достатъчно жива. Човек трябва да научи, че той никога не трябва да полага съвестта си в ръцете на друг, даже в тия на най-уважавания, а също така трябва да усеща как се отварят сърцата на братята за този, който обича.

Там където духът на доверието се показва най-жив, там можем да познаем истинската ложа. И по-нататък, преди да дадем някому пълното си доверие, ние трябва да вземем предпазни мерки. Ние, франкмасоните, знаем също тъй добре, че доверието на един човек може да се използва за лоши цели.

Кой може да вижда в сърцата? Дали този или онзи мъж не е почукал на вратата ни като е разчитал на възможността да излезе от едно тежко положение чрез братята и братството? Дали този или онзи брат не живял лекомислено, защото е разчитал на подкрепата на братята? Стараем се да осуетяваме такива сметки. Но тук не е важно напомнянето, което се съдържа в пробите при приемането, а детайлното проучване, с което се допуска приемането само на свободни човеци с добри нрави.

Край на Първа част

 

ГРАДЕЖЪТ НА РАКОВСКИ , ВТОРА ЧАСТ.

Гарантът, който препоръчва търсещия,  ще се почувства наскърбен, ако последният бъде отхвърлен. С оглед на това и похвалното колебание да не съдим много строго другите може да стане причина за особена мекушавост при предварителния изпит. (Бел. Г.Чернев: Впечатляващо. Имах за задача да се срещна с търсещ. За тази цел се потрудих да оформя своите въпроси, по които да водя срещата. Сега съм убеден, че въпросите следва да са сериозни и да обхващат цялостно както биографията, така и доброто име на кандидата). С добри нрави вече не е тоя, за който не може да се каже нищо лошо или противозаконно. С добри нрави е този, който е спечелил в своя кръг високо уважение, с което се удостоява винаги верния, работливия и изпитания човек. 

Снизходителност спрямо търсещия може да доведе до снизходителност към нас самите, когато строгостта ни напомня сами да работим прилежно върху грапавия камък. Ако ние правим това, тогава и ония които са дошли при нас изпълнени с чист дух, ще намерят при нас винаги това, което търсят и няма да избягат от занятията смутени от нашите недостатъци.  Ложите трябва присърце да събират пълни със значение сведения за кандидата. Оная буйна любов, която допуска вход за всеки търсещ, не е съчетана с мъдрост и следователно не е справедливост.

Ще се спрем на следните въпроси към поръчителя: От кога познавате кандидата? При какъв случай сте се запознали с него? Какви недостатъци в душевните особености изглежда да има? Тия недостатъци през време на запознанството увеличили ли са се или са намалели? Какво е поведението му  като съпруг, баща и гражданин? Какви добри негови дела са ви познати? Какви необмислени работи е допуснал? (Бел. на Г.Чернев:  Много пъти съм слушал препоръки за прием, но да Ви кажа честно не съм задавал подобни въпроси на поръчителя и не съм чувал друго освен шаблонни изрази като добър човек).

Тези необикновени указания са направени с голямо и високо познание за човешката природа и ние вярваме, че ложите няма да се каят, ако обърнат своето внимание в тази посока. Те ще могат тогава да преследват своите цели с по-голямо право, без да станат предмет за спекулации и ще могат без колебание да изпълняват молбата отправена от нуждаещия се брат към тяхната братска любов.

Онази част от живота в ложата, която почива на непосредственото използване на символите и обредите, възпитава общите духовни черти на характера на братята. След това иде ред на сказки, които дават една целокупна картина за водене на техния живот. Трите главни добродетели са: Истинност, Себеотдаване и Любов, а отговарящите им форми на живота: Работливост, Справедливост и Хубост в начина на живот се разглеждат не само в общи черти, а се разясняват и чрез разни примери от живота.  Ложата не е училище, което да следва едно научно изследване, а също не е и дружество за сказки, но тя иска да засили и затвърди чувствената цена на нравствените приготовления с истинско знание. Всички тия сказки трябва да изтъкват като идеал на франкмасона силно и мъжко и храбро стремление. С това се разширява кръгът на живота в ложата и кара братята да се вгледат и в света, към който е насочено това стремление.

 Напред, на истината влезте

задружно в светлата страна,

изпитвайте и дайте нам

самата красна правдина.

 

От началото ложите са се посветили на благотворителността и то в такива размери и степени, и с такава доброволност, че благодеянията са се считали за главна цел на ложите.

Делото на франкмасонското благодеяние в повечето случаи е здраво и се извършва не само със значителни средства, но и без всякакви дребнавости. Който помага бързо, помага двойно; който помага радостно, твори благословия. В смисъла на хуманитарната мисъл, с парични средства трябва да се помага на втора ръка, а за главно се счита душевното повдигане на нещастните. Спрямо голямата публична благотворителност, франкмасонството така нарежда своята дейност, че да не съперничи с държавната такава, а да я подпомага и допълва. Най-важно за масона е познанието, че корените на мизерията не могат да се унищожат с помощта на благотворителността. Тя в този смисъл може, като се продължава безкрайно, да облекчава страданията, но се губи в безкрайността, защото те, страданията, никога не свършват и затова тя не довежда човечеството нито една крачка по-близо до достигането на по-добро състояние.

Накратко, напредъкът зависи от това как да се облагородят отношенията и мисълта на човеците, както и законите в държавата. Хилядите живущи в мизерия човеци от големите градове могат да се спасят не чрез благотворителност, а само чрез справедливост. Доколко ложите могат да приемат тази задача в по-голям размер, не е лесно да се каже, защото масоните могат да имат влияние върху променянето на законите в държавата не като такива, а само като граждани. Като невидимо общество франкмасонството не може да се постави на равна нога с държавата и църквата, а само обръща внимание на братята върху общите форми на организациите, които са развити в държавни учреждения, с цел да изследва ценността им според идеала за хуманност и да повлияе духа, с който се ръководят. В тази област дейността на ложата винаги е била особено много жива.

Франкмасонството се старае да приспособи благотворителността към човешкото достойнство.

Раздаването на милостиня му стои съвсем далеко и най-вече то дава там, където е в състояние да разбира истинските потребности. Затова и учрежденията му са за вдовици, сираци и пр. Най-живо то търси средствата, с които може да се премахне проявлението на мизерията. То е против мързела  и страстта за наслади на горните класи, но е против и недостойното лекомислие, с което долните класи изхвърлят от себе си всякаква отговорност и искат без мярка помощ от обществото. Възпитанието на народа, просветата и борбата с пороците съставляват все повече франкмасонски задачи  в областта на благотворителността.

Грижите за по-добри колежи, за просветна книжнина и за народно образование са близко до сърце-то на масона. Франкмасонството следи с най-голямо внимание и помага на всички ония науки, които имат за цел да изследват условията за вътрешното развитие на отделния човек и на цели общества.

То разбира ония стремления за увеличение на радостта от работата, което може да стане като се създават духовни условия за подобна радост от работата. То разбира, че подпорите на обществото стоят здраво само тогава, когато всички граждани в своите частни работи носят гордото съзнание, че не искат да живеят за сметка на други, а така живеят както богатия, който трупа средствата си, така и бедния, който моли богатия за милостиня. То разбира, че веселото настроение в живота се поддържа от живото чувство за хубост в природата и че онзи, чиито дух е възприемчив за хубавото, не се поддава тъй лесно на злото, защото хубавото е само въплъщение на Правдата и Доброто.

Франкмасонството има за задача да усилва моралните сили на човека и тази задача трябва да се определи поточно. Не трябва да губим от поглед, че основно правило във франкмасонството е вярата, че най-добре се помага на човечеството, когато се напомня на човека да следва своите убеждения.

Ние бихме се отдалечили от тия основни мисли, ако искаме да предпишем начини за конкретно действие. Не трябва да излизаме от границите на общите закони. Все пак е възможно едно по-ясно изложение, без да се боим да накърним търпимостта.

Ние казахме, че франкмасонската мисъл дава по-голяма тежест на Справедливостта, отколкото на Милосърдието. Девизът на франкмасонството е Свобода, Равенство, Братство! То ограничава от двете страни възможните държавни учреждения, като на грижите на държавата не се оставя нито твърде много, нито твърде малко. Свободата не трябва да е необуздана, тя трябва да се даде само срещу нравствена отговорност. От това следва, че при всичките си права да се бори свободно, според силите си за сполука, гражданинът трябва да запази границата на Справедливостта. В днешното  наше положение се покачват недостатъците и това ни напомня, че трябва да потърсим къде грешат неговите основи пред справедливостта. Никога не може да бъде задоволително  онова решение, което би изключило отговорността на човека сам да сътвори своето щастие със собствен труд и сръчност и да остави съдбата на човека да се определя повече от милосърдието, отколкото от справедливостта.

Затуй, равенството, което се иска от нашия девиз, значи равенство в правата на човеците, но не и равенство в отношенията на живота. Несъразмерното разпределение на богатствата противоречи на нашето чувство за справедливост, защото то не дава истински образ за различните способности на човеците и видно е че почива на туй, че някои човеци се раждат с безнадеждно високи стремления, а други с незаслужено благосъстояние.

Милосърдието обръща желанието да се осигури на всички еднаква възможност в успеха на стремленията им, в желание да се даде на всички свободен достъп до насищането и наслаждението.

Ние вярваме, че туй желание на милосърдието е не само лудост, но и грешка спрямо всяка справедливост. Ние вярваме, че ако се отстранят привилегиите, монополите, накратко несправедливостите от обществения живот, то и богатствата ще се разпределят по-равномерно.

Който вижда в безмерното неравенство несправедливост, трябва да се пази да не нарича всяко неравенство несправедливо. Човеците са различни, макар и не безмерно различни. Всички, способни и неспособни, умни и лекоумни, прилежни и мързеливи, имат неотменимо право да се наслаждават от плода на своята работа. От туй не следва, че им се полага еднакво възнаграждение за тяхната работа.

Където резултатът от работата е различен, напълно правилно е и плодът да бъде различен. Човек, който може да отхвърли неравните плодове на неравната работа, не признава на ближния си това, което сам той няма. Който гледа на ближния си с криво око, щото бил по-богат, той е завистлив, а франкмасонството никога няма да защити завистта.

Братството обгръща всички добри и сърдечни чувства, които вдъхват на човека любопитство за съдбата на ближния. То изключва спекулация, която праща мързеливия да живее за сметка на прилежния, лекоумния за сметка на пестеливия и предвидливия, ненаситния за сметка на леко задоволителния. Истинското братство и любов идват от справедливостта, те не могат да виреят в общество проядено от омраза и завист. Към волята да осигурят плодовете на работата си трябва да присъединят и друга воля да не искат нищо повече от плодовете на своята работа.

Също така разбира франкмасонството и девиза: Свобода, Равенство, Братство. За да се отглежда такъв дух има нужда от училища, които повече възпитават, отколкото да дресират. Те трябва да учат от рано децата на отговорност и радост от работата. Вместо учение наизуст, девиз на школото трябва да бъде: самостоятелна дейност. Вместо еднообразието на всички деца да се предават същите мисли, в същата форма и същия час, трябва школото да се пригоди към децата. Школният  правилник вместо да търси сляпа покорност трябва да се проникне от доверие към човешкото достойнство на децата. Франкмасонският идеал е да се превърнат училищата от мрачни тъмници, които събуждат в духа на детето желание за освобождение, в такива места за отглеждане, така че зрелият мъж да си спомня своята младост в блясъка на светла радост и сръчно развитие на своите сили.

Но с туй ние не отговорихме на въпроса: как се намесват ложите, като такива, в тези въпроси на времето. Те не въздигат училища или поне не в значителен размер. Те не публикуват съчинения и сказки предназначени за народа, не притежават органи, чрез които да могат да изпълнят подобна дейност.

Може в дружества, като дружеството на немските франкмасони и дружеството „Съвет и Дело”, да се види пътят, по който ще тръгнат занапред  ложите да се сдобият с такива органи.  На франкмасонството, поради неговия световен дух, се пада голямата чест да даде средствата на човечеството,  за да се уредят справедливо основите на всеки народ. Световният характер на материализма прави всичката по-голяма реформа на отделен народ невъзможна, но ако се постигне по-напред световно съгласие, такива реформи биха проходили.

Хубава и възвишена би била задачата да се помогне по тоя начин на страдащото човечество. И не се знае туй дело ще бъде ли мъчно, ако се намери повечко кураж и мъдрост при вършене на делата.

Макар че за още известно време франкмасонството ще трябва да се отказва от такива задачи, съществуват много други открити пътища, по които може да се намеси силно в развитието на време-то. Всички тия пътища имат началото си във възпитателната работа, която се върши в ложите.

Ние вярваме, че причината, поради която викът против недостатъчността на тая работа е станал толкоз силен, трябва да се търси в подценяването на значението на тая работа. Това значение би се разбрало по-лесно и може би щеше да е по-голямо, ако ложите вземаха материята за тая възпитателска дейност направо от обществените състояния. Ние не можем да се лишим от това, да формираме убежденията на братята чрез образование в условията на вътрешния живот, но този способ може да се допълни и подкрепи чрез напомняне да се приспособят тези убеждения върху определени въпроси.

При обяснения на мъчни въпроси ложата може да служи на членовете си като пътеводител. При това франкмасонската мисъл служи за преценка на действащите човеци.

Значението, което се дава на личността на писателя и др. по въпроси касаещи се до духовното възпитание и просвета на народа, франкмасонството е разбрало  твърде отрано. Някога то е било упреквано, че с дух на клика е поставяло на най-добрите места и влиятелни постове свои братя. Не трябва да отричаме, че с духът на единение, който владее вътре в ложите, може да се злоупотреби, но не в такъв размер, в който го правят други дружества.

Съвсем друго нещо е когато ложите считат за свое право и свой дълг да използват познанията, които застъпват, да ги направят господстващи. Тук вече не е въпрос за благодеяние към братя, а за благодеяние към другите.

Твърде често мъжете, които търсят истината и я изказват публично без да се съобразяват с владеещите в държавата и църквата настроения, предизвикват разстройство и от официална страна им се поставят всевъзможни препятствия по пътя.

 

Служиш на истината вярно май,

На мнозина туй не ще е по угода,

Неприлично е, ще кажат

То се знай Истината,

между лъжци не е на почит.

В твърде подобни случаи франкмасонството се е застъпвало спасително със своето влияние. Ако не сполучи да даде на такъв издирвач на истината прилично място, то масоните поне са му осигурявали парична поддръжка и са осуетявали опитите на сектантския дух да удуши свободния глас на това.

И така, който иска нека нарича това дух на клика, но първо да докаже, че масоните са предпочели недостойни и неспособни мъже пред по-достойни и по-способни. Иска ни се да бихме желали франкмасонството да подкрепя в по-голяма степен, отколкото досега, носителите на чистата мисъл в областта на здравата просвета, на школото и на законодателството. Омразата, която такива мъже срещат от господстващия дух е голяма и немилостива.

Аз мога да бъда съвсем честен и да оставя на противниците пълно и свободно да преследват с честни средства техните цели. Съвсем друго е да оставиш да ти заприщват пътя и даже сам да помагаш, да улесниш победата на противниците. Така ще стане, ако ложите влязат в арената на верските борби. Особено пък, ако ложите имат в средата си честни и верни мъже от всички верски бои, то вече от това следва да се търси въздържание от верски и политически борби. Защото преследването на целите необходимо изисква разни пътища, колкото и да е еднакъв духът. Ако искаме да действаме трябва да гласуваме, а при това се застрашава правото и свободата на малцинствата.

Също така от много страни се възразява, че особено в настояще време при спазване на заповедта да не се действа навън, изпълнението на франкмасонската мисия съвсем се изключва. Народът трябва да е в ложата и ложата в народа!  (Бел. Г.Чернев: Прилича на „Ние сме във времето и то е в нас“)  Много е разпространено чувството, че ложите се държат далече от теченията на времето, вместо да водят духовете в тяхната среда с истинска мъдрост. Също не е съгласно франкмасонския идеал да стоим и гледаме бездейно отстрани. Ложите трябва да изпълняват достойна за човека работа. Но в политиката и вярата за тях няма роля, защото такава дейност ще предизвика казаните по-горе лоши последствия.

Човешката мисъл, която учи, че за делото на човечеството е най-добре, когато оставим всекиго свободен честно да поеме, който път иска, няма никога да се съгласи да действа на основата на гласуване.

Наистина мъчнотиите на живота в настояще време произлизат от разлагането на предишните силни връзки. Дали тия мъчнотии са по-големи от ония, против които са се борили по-предишните времена, не е ясно; те са други, но дали са по-големи? Наистина ли е по-мъчно да се поддържа духовното стремление, когато вълните текат разбъркано и една през друга и всеки опитва живота си на своя глава или когато твърди обичаи и тежки навици са притеснявали човеците и са им забранявали опитването на нови пътища? Наистина не по-малък кураж се е изисквал да се възпротивят в името на човещината срещу старовремски учения, отколкото във времена на произвол да защитават реда и авторитета. Навсякъде и във всички времена трябва да се поддържа в народното съзнание вярата в Справедливостта. Ако днес това ни се струва мъчно, то трябва да признаем, че при старите състояния тази вяра в народа съвсем е липсвала.

 Така ние не намираме никакво основание и съмнения, за да се съгласим за по-силно организирана дейност на ложите в публичните дела. От туй никак не следва, че трябва да се държим далеч от борещите се мнения. Всяка дейност, която прави по-добро разбиране на живота, мястото и е в ложата.

Затова аз съм съгласен с ония братя, които тълкуват намерението ни да не внасяме в ложата политика и вяра, че не трябва да се гласува, но че може да се говори за тях само че това трябва да става винаги от гледището на човечността. 

Какво могат всъщност да знаят за човеците, чиито политически и верски възгледи са им непознати? Всичко, което осветява политическите и верските спорни въпроси може само да бъде полезно за службата на човечеството. Съгласно с този дух, трябва да сме готови да разберем мисленето у другите, а съгласно духа на братството, не трябва да се съмняваме в честността на техния начин на мислене. Днес, когато човеците са слепи от политически и верски разпри, ще бъде още по-голяма задача за ложата да затвърди у тях спокойствието и ясния поглед при разглеждането на тия въпроси. По възможност трябва да се представят меродавни факти, да се обяснява гледището, което образува връзка между големите принципи на човечността и тая или оная политическа позиция всичко това действа полезно и поучително. Чрез това франкмасонството не взема позиция за или против либерализма, георгизма и прочие, а обръща вниманието на всички тия партии да се движат по линията на духовното стремление на човечеството. Опитайте всички пътища, казва то към човеците, но стъпвайте по тях с честност и истинност.

Противоположностите в партиите стават все по-остри и по-явни и правят такива опити за честно споразумение все по-необходими. Вижда се, че всичко което дели партиите от ден на ден става все по-силно, а туй което ги съединява все по-слабо и летливо. Съзнателно или не, партиите обясняват  спорните въпроси все по-едностранчиво и границите между Истината и Неистината стават все по-малко разпознаваеми. Свободното убеждение на човеците бива толкова ограничено от партийните сметки, че колкото човек става по-верен партиен другар, толкова повече губи личната си сигурност.

Омразата и завистта биват давани за благородно чувство на справедливост и неподкупна честност, най-големите и възвишени слова се прикачват от сутрин до вечер върху такива дребни и съмнителни неща, че те рискуват да изгубят своята действителна сила и във важните работи. Честолюбието, което запазваме тъй грижливо във всекидневния живот, се приучва да понася разприте и псувните.

Слепите страсти преследват своите цели без избор със всички средства и образът на един народ, който държи в гордо съзнание своята свобода, обмисля своята съдба и положение и след кахърно всестранно изпитване избира своя път, изглежда все повече като сън.

(на това място има нарисуван малък символ, изобразяващ пергел и винкел)

(в полето отстрани пише: „Тежкото положение на българския народ под робството”) 

(Бел. Г.Чернев. Ръкописът е писан в Одеса, 1866 г т.е. 11 години преди руско-турската освободителна война. Знаем, че Раковски е идеолог на националното ни освобождение. На това място той за пръв път поставя бележка за Освобождението, но намеква за сън).

Принуден да живее няколко века в духовно робство, нашият народ през тези черни векове не само не можеше да върви напред по пътя на просвещението, но той трябваше да загуби и това драгоценно наследство, което му бяха събрали по този път неговите предци. Тази загуба не стигаше през тези тежки векове. Българският народ, когато в нашия век започна да се вдига пред очите му гъстата мъгла на дълбокото невежество, се видя като отрязан от света, като черна сирота между другите народи, без минало, без история, без предци.

Край на Втора част

 

ТРЕТА , ЗАКЛЮЧИТЕЛНА ЧАСТ ОТ ГРАДЕЖА НА РАКОВСКИ
(на това място има нарисуван същият символ, изобразяващ пергел и винкел)

 

Накратко, да се борим с тоя дух на духовна обърканост, на лъжа и липса на свобода, е напълно съгласно със задачите на франкмасонството. Трябва да се помисли как може то от своето положение да служи на правдата с правда. Не е мъчно да кажем на противниците си „правдата” и да ги обвиним в лъжа. Но туй се оказва съвсем безполезно, никой няма да ни повярва. Ако ние смъмрим своите другари при всяко отклонение от  идеала и им проповядваме винаги истината, че не може да се служи с лоши средства на добрата кауза, тогава можем да разчитаме на успех.

Да предизвикват и насърчават такова начинание, да покровителстват храбрия и да го насърчават с вярно почитание и действителна поддръжка, ето това носи духа на франкмасонството. Който цени значението на политическата дейност, а не старанието да се застъпваме с  труд и постоянна бдителност за свободата, честността и истинността, той е много късоглед и не разбира този дух.

Мястото на надзирател, което определихме за франкмасонството в ежедневните въпроси, му се пада така също и в международните връзки. Мисълта за световен мир излиза от душата на франкмасоните. Борбата против националните предразсъдъци не ни освобождава от задължението да осигурим свободното развитие на националните особености. Малките народи могат да виждат във франкмасонството своя защитник, а по-големите народи, особено тия, които преследват с колониалната си политика цели, които обгръщат целия свят, могат да научат от франкмасонството от къде черпят правото си да се месят в делата и съдбините на други народи и тикат развитието им по напред.

Франкмасоните ще бъдат винаги най-верни и най-патриотични синове на своето отечество, но поради своите международни връзки те са най-подходящи да разясняват недоразуменията между народите и да ги отстраняват по един мирен начин. Но най-важната без съмнение задача, която се пада на ложите в тяхната дейност навън, ние търсим в най-хуманния отпечатък, който спечелват нейните идеали чрез поведението на братята вън от ложата. Тяхно честолюбие е да може винаги да се каже: еди кой си човек е наистина масон, а еди кой си със сигурност не е. Всеки трябва да се труди да стане масон, ложата може само да му помага. Това става вътре в братството. Но всички добродетели и идеали, които там му се предлагат, той трябва да потвърди вън от ложата. Тъй се рисува съвсем ясно картината на франкмасонската мисъл, която оплита всички ония връзки, които съставляват истинския живот на човечеството, на милионите отделни същества.

Като свое най-близко поприще, франкмасонът признава семейният живот, като верен съпруг и верен на дълга баща. Тук се врязват най-здраво връзките, които завързват отделния човек към човечеството. Хлабавостта на семейните връзки, която днес е по-голяма отколкото в старо време, почива на липсата на мисъл, че туй най-прелестно цвете трябва да се гледа и да се пази. Който търси щастието само в насладите и мисли, че то ще му дойде от себе си без самообладание, без грижи и постоянно вербуване, той ще види колко скоро ще го изгуби. Франкмасонът усеща задължението всеки път отново да се бори и да спечелва щастието и усеща това не като мъка, а като признак на неизчерпаемо съдържание, което се намира в един човешки живот и което излиза наяве само чрез постоянно търсене. Времената не са намалили ценността на семейния живот, а са го направили по-свободен, но същевременно и по-лесно раним. В никоя друга задача масонът не е дал по-добра проба, отколкото в чистотата на своя семеен живот.

При приемането, ложата напомня на своя брат да поднови свещеното обещание, което е дал на своята жена. Тъй ложата признава човешката висота на нашето отношение с жените.

Явленията в обществото обръщат с особено наблягане вниманието на франкмасона върху нравствената основа на семейния живот. Сегашното общество застрашава семейния живот, прави възможно ранна и незряла женитба, бързо взема хубостта и преснотата на жената и не дава възможност на родителите да дадат грижливо възпитание на децата. Вместо спокойно място за привличане на членовете на семейството, къщата се обръща на нечисто и неприятно място за спане. Господстващата несъвместимост на модерния със семейния живот е от най-тежките обвинения против днешното общество в очите на масонството.

Семейният живот на горните също е заплашен, макар и по друг начин. Голямото разширение на сделките, бързата работа на печелещия, поставят такива изисквания към умствената дейност и времето на бащата, че сладките и тихи радости на семейния живот му стават недостъпни, децата го уморяват бързо и той оставя тяхното възпитание на жена си или на чужди. Напрегнатата деятелност му става привичка, а къщата му става шумно място за големи празници с гости или изложени на показ събития.

Изучаването на Изкуството на Живота е най-напред  работа на отделния човек, а после и на съсловието, на черквата, на народа. Всички те зидат храма на човечеството. Но и да са напреднали малко в това изкуство, още много им липсва за да могат сами без водач и съдия да се водят напред. В тоя смисъл, да бъде водач и съдия е предназначението на  франкмасонството.

Носи в народа истината смело,
Не крий я плахо в тесни ти стени,
И дързост, мощ липсва ли за туй дело
Захвърляй чука, престилка настрани.

 

Всемирното франкмасонство и началата му

Франкмасонството е всемирен съюз почиващ на солидарността. При каквито и да са обстоятелства масоните си дължат взаимно помощ, покровителство и услужване с риск на живота си. Франкмасонът трябва и винаги да си спомня, че всеки човек, макар и немасон, е негов брат.

Франкмасонството има за цел духовното усъвършенстване на човечеството, а за средство безспирното подобряване на неговото веществено и умствено състояние.

Франкмасонството има за девиз: Свобода, Равенство, Братство. И в туй отношение то е школо, учебен храм на тия три основни начала на всяко човешко сдружение, което милее за правдата и напредъка. То зове към дейност всеки справедлив ум и всяка искрена воля, които чувстват нуждата да се сдружат за да работят за духовното усъвършенстване на човечеството.

В следствие на туй, франкмасонството не прави разлика между своите последователи по отношение на раса, народност, вероизповедание, език, благосъстояние и обществено положение. То иска от тях само да бъдат искрени в търсене на правдата и дълбоко предани към благото на подобните си.

Масонските храмове са отворени за преминаване към един висш живот, за който непосветеното общество трябва да се подготвя постепенно. Франкмасонството изготвя по тоя начин всеки напредък и услужва успеха на всяко свободолюбиво развитие. Затова то се явява като школо, където се създават избраници, мъдреци и мислители, способни да просветят своите братя.

Франкмасоните при това се стремят да упътят всекиго да разбира своите действителни интереси. Те учат човеците да се обичат и да се сдружават, да живеят в пълно съгласие.

Франкмасонството предписва на всички свои братя да мислят добре, да говорят искрено, да се стремят към дирене на истината, да научат в храмовете прилагането на началата на Свободата, Равенството и Братството, за да ги изпълняват и в обикновения живот; да помагат за напредничавото развитие на човечеството чрез историческо изучаване на всички духовни и обществени задачи,чрез масонската мисъл, чрез книги и вестници.

По тоя начин франкмасонството проповядва началата на един всемирен морал, приемлив за всички народности и при всички условия.

То не спира никой при търсенето на истината и за да запази за всички тая пълна свобода на мисълта за всички направления на духа, то се въздържа да определя догми или да изисква от своите съмишленици.

Франкмасонството не трябва да се смята привърженик на някаква школа, то стои над всички спорове, за да може да даде на другарите на правдата почва за разбиране и за братско единение.

Масонството освен това налага на всички свои братя като граждани и масони да се подчиняват на законите на държавата и да бъдат готови на всички жертви, които последната би им поискала.

Всеки франкмасон е човек напълно свободен зависещ само от съвестта си.

Като се стремят във всичко към съгласие, франкмасоните избягват помежду си онова, което разделя духовете и вършат само онова, което свързва сърцата.

Те проявяват най-широка търпимост по отношение на мненията, както в религията, тъй и по политическите и обществени въпроси. Те смятат трудолюбието задължително и като повелителен човешки закон и така си забраняват своеволно бездействие.

 

Май 1866, Одеса, Г. С. Раковски

 

/печат на Български революционен комитет Букурещ, 1875/

 

Вярата, че оная сила, която управлява света, е духовна сила, наричаме религия. Който влага силите си за една цел, трябва да има вяра че съществува възможност за сполука. Напълно безнадеждният не може да работи, поне не с възторг. Който сее, надява се на жътва. Затуй са много обширни плановете на младия човек. Животът разстила се пред очите му без да обръща внимание на границите. С напредваща възраст почва сметката си с по-къси срокове.

Запазването на ценностите е съществена предпоставка за самото ценене на ценностите. При гледане на околния свят човек го обхваща ужас като вижда как механични сили унищожават всички ценности жестоко и без пощада. Неговата слаба ръка не може да запази туй, което му е мило. Нужно е да се постави по-силен предпазителен щит между ценностите и застрашителната вихрушка на изкушенията.

Че такава защита е възможна, затуй човек търси вяра в опита и в своята надежда. Тъй произлиза вярата в Бога. Бог е щитът, който пази ценностите от безсмислено унищожаване  и въпреки механичния свят ги прави да растат и процъфтяват. Как да гледаме на тоя Бог, какви сили има той, чрез какви средства упражнява своята оплодяваща дейност, туй са мистерии, за които няма нищо ясно и определено. Безбожието е в изявлението: няма никакъв Бог! На туй може да се възрази, ако значеше: няма нищо истинско, а само привидно съхранение на ценностите. Това безбожие: Няма Бог, няма съхранение на ценностите,  изпъква там където се води борба на омразата и никога там където се борят за свобода на съвестта. Там, дето материалистични мирогледи образуват основата на борбите и дето такива стремления се мъчат да отстранят празни, висящи във въздуха, тъй наречени идеалистични възгледи, там вижда се, че се повдига враждебност към всякакъв идеализъм. Съществува лъжливото

вярване, че духовната възвишеност на нравствените ценности на любовта биха загубили от своето достойнство ако се приеме, че те произлизат от чувствени инстинкти. Природната наука оборва в името на идеализма туй от старо време суеверие.

/печат на Български революционен комитет Букурещ, 1875/