Разговор с люляк

28.06.2019

Стихове от Николай Милчев

РАЗГОВОР

– На колко години си? – попита жена ми.
– На дванайсет – отговорих аз.
И отидох до кухнята, и една ябълка изядох,
и още петдесет години живях.

  – Откога ме обичаш? – попита жена ми.
– Без теб не си спомням – отговорих аз.
И отидох до спалнята, и си облякох пижамата,
и сънувах, сънувах, и така си живях.

– Докога ще те няма? – попита жена ми.
– Ами не зная – отговорих аз.
И излязох през прозореца – пеперуда да хвана,
и тъкмо я хванах, и тя излетя.

– Какво да те правя? – попита жена ми.
– Направи ми чай – отговорих аз.
И отидох при гълъбите – да ги нахраня,
и с едно бяло перце цял ден си играх.

РАЗГОВОР С ЛЮЛЯК 

 – Говорите ли български? – попита люлякът.
– Съвсем малко – отговорих аз.
– С всички ни е така – каза люлякът.
– С всички ни е така – отвърнах аз.
– Извинявайте, че имам лилав акцент! – каза люлякът.
– Това е прекрасно – премълчавам аз.
– Не Ви чувам – прошепва люлякът.
– Сега е лилаво – си мисля аз.

СЪРЦЕ

Сърцето чука на вратата. И се прибира.
Събува си обувките и ляга на леглото. И умира.
Не споменах, че си оставя шапката на закачалката.
Сърцето не умира никога. Освен за малко.

НЕ МИ СЕ ХОДИ НИКЪДЕ

Не ми се ходи никъде извън прозореца.
Навън е пълно с планини, реки и хора.
Навън е пълно с птици, океани и умора.
Не ми се ходи никъде извън прозореца.

ИСТИНА

На любовта ми изтича последният срок.
И само едно парченце от слънцето едва блести.
Ти, любов, ще ми бъдеш последен урок
и последен сън ще ми бъдеш ти.

 Звучи така, сякаш това е преди векове, 
а пък то е сега или най-много – след малко.
Заведи ме да си легна, любов – като дете,
което си ляга с дрехите и сънува пързалка.

Звучи така, сякаш това е игра на любов,
а пък аз съм по-стар от всичко, което знаеш.
Заведи ме да си легна, любов –като красива любов,
като снежинка
и като копче на твоята рокля на края.

Заведи ме да си легна – аз съм уморен от слова,
които изглежда са писани в друга ера.
Знаеш ли, някога по земята ходеха такива слова,
които само ти в снега би могла да намериш.

Затова когато накрая се стопи снегът,
иди при тревите
и виж какво пишат тревите със зелени букви.
А сега ме заведи да спя.
И ме остави да спя с дрехите
и с точно тези обувки.

Още стихове от Николай Милчев можете 
да намерите в рубриката Четово на Факел.бг