Събраха са около 50 протестиращи, които питат властта: Къде са ни книгите? Те носят и маски с лика на културния министър Вежди Рашидов, на мястото на очите му има дупки.
„Книгите са светлина, няма шанс за просперитет и бъдеще за неграмотен народ, такъв народ няма място и в Европа“, каза писателят Калин Терзийски-Кайо. Той отбеляза, че българският народ постепенно става неграмотен и посочи, че 50% от младите хора са функционално неграмотни. Не разбират смисъла на думите и им е трудно да възприемат по-дълъг текст. "Ние ще четем, за да ни чуят", каза Кайо преди четенето да започне.

В протеста се включиха и мимове, като с изразните средства на изкуството си говореха за четенето. В етюда им неволно се включи и трети, полицай, който охраняваше протеста. Докато младежите играеха, той ги отстрани от импровизираната им сцена пред бившия партийния дом и ги накара да слязат долу.

Исканията ни са свързани единствено и само с обновяването на библиотечните фондове, каза Веселин Тодоров – председател на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга". Те искат да бъде приет съвременен стандарт за библиотечно-информационно обслужване. "Този стандарт дефинира обемите, по който трябва да се обновяват библиотечните фондове", обясни Тодоров. Той е базиран на стандарт на ЮНЕСКО и страната ни като член на организацията принципно го е приела, но трябва да го вкара в законодателството си.

На базата на сегашните цени, на сегашното население на България този стандарт се изчислява на около 18 млн. лв. годишно за книги и за обновяване на библиотечни фондове, пресмята Тодоров. Съзнават, че това са много пари и затова казват, че може да има и известен преходен период. Той се надява този стандарт на ЮНЕСКО да бъде постигнат след години. У нас книгите са около 2,5 пъти по-евтини, отколкото в Германия, например. Той посочи, че библиотеките трябва да бъдат финансирани от правителството. "Обяснение или измъкване от страна на правителството, че това е грижа на общините няма да е много коректно", категоричен е Тодоров. Този стандарт е изготвен отдавна, а властта трябваше да го приеме до края на 2009 г., т.е. до тогава министърът на културата е трябвало да го подпише. Две години по-късно обаче няма никакво движение по този въпрос. Вежди Рашидов не е утвърдил Наредбата, за което дава различни обяснения.