Таня Мангалакова разказва как родопчани от двете страни на българо-гръцката граница се преоткриват след края на “Студената война” и падането на комунизма през 1989. Едни други се наричат “наши”, общуват помежду си на родопски диалект, „нашите” в Гърция го наричат „помацки”. Говорът на гръцките помаци е рупски диалект от Централните Родопи и Беломорска Македония. Според българистите това е един от най-старинните български диалекти.

Авторката очертава географията на българския говор сред гръцките помаци, който следва контурите на Родопите в три области - Ксанти, Родопи и Еврос. Първата група българоезични помаци е в областта Ксанти (център град Ксанти или Скеча, както го наричат нашенци), където майчиният език е най-добре запазен. Помаците в района на Ксанти са активни в съхранението на своя фолклор, а също и в неправителствения сектор. Втората група е в областта Родопи (център Комотини, наричан и сега от “нашите” Гюмюрджина). В гюмюрджинските села “нашите” са подложени на силна турцизация. Третата група е в областта Еврос (център Александруполи, наричан и сега Дедеагач), където живеят нашенци къзълбаши, селяни, изповядващи народен ислям. Крайната точка на българския говор в Гръцка Тракия са селата Руса и Гонико, на около 80 км от гръцко-турската граница.

Авторката е записала свидетелства за разединението в идентичността на гръцките помаци. „Нашите” в ксантийските села се самоопределят предимно като помаци, в областите Родопи и Еврос много говорещи български диалект мюсюлмани са турцизирани.

Помаците наричат селищата си с имена, които липсват на табелите и географските карти на съвременна Гърция. При преброяването от 2001 в Гърция като помаци се определят 36 хил. души, според местни организации те са 80 хил. души.

Пътувайки сред гръцките помаци, Таня Мангалакова изследва техните традиции, обичаи, старинен български език, религията и кухнята и открива как след половин век изолация те намират своите български роднини от другата страна на Родопите.

В текста на книгата е вплетен автентичния говор на “нашите” в Гърция. Гръцките помаци все още общуват на своя майчин говор, но постепенно губят своите песни. Пътешествайки из Западна Тракия, по пътя на родопската песен, авторката открива 30-годишната Емине Буруджи от Ксантийско, която пее песни на майчиния си език.

„Нашите в Гърция” показва мястото на исляма в ежедневието на общността, откроявайки сунитския тип ислям в Ксантийско и къзълбашите в Еврос. Авторката влиза в сърцето на къзълбашите в Еврос, които все още пазят своя стар български говор. Разказите на “нашите” в Еврос разкриват непознати за туристическите агенции маршрути на поклоннически туризъм из дервишките теккета на България и Турция.

Книгата показва разбулването на планината Родопи, преоткриването на роднините от двете страни на границата след края на “Студената война”, как в началото на ХХІ век е осъществена мечтата на много българи да пият кафето си на Бяло море. „Нашите в Гърция” показва надеждите на хората от Родопите за присъединяване на България към Шенген.

Книгата е богато илюстрована с фотографии от ежедневието, празниците и съборите на гръцките помаци.