Харуки Мураками: Винаги на страната на яйцето

11.11.2011 2

„Доста голям брой хора ме посъветваха да не отивам в Израел, за да получа Ерусалимската награда.“

В. „Гардиан” нарича Харуки Мураками един от най-големите съвременни романисти. Въпреки че е роден в Киото, Мураками прекарва по-голямата част от младостта си в Кобе. Баща му е будистки свещеник, майка му е дъщеря на търговец от Осака. И двамата са преподавали японска литература. Мураками започва да пише проза на 29 години. Вдъхновението за написването на първия му роман „Чуй как пее вятърът“ (1979) идва съвсем неочаквано по време на бейзболен мач. Романът е публикуван през 1979 г. и през същата година получава най-голямата японска награда за литература. Година по-късно публикува продължението „Флипер, 1973“. През 1982 г. излиза „Преследване на дива овца, роман с накъсан сюжет и с оригинални магически елементи“. Трите му романа съставят „Трилогията на  Плъха“ (в тях присъства един и същ разказвач, наричан „Плъхът“). През 1985 г. публикува „Страна на чудесата за непукисти и краят на света, съноподобно фентъзи“, в което магическите елементи нарастват. През 1987 г. излиза „Норвежка гора“. Продават се милиони копия сред японската младеж, която прави от Мураками свой идол. През 1986 г. писателят напуска Япония и пътува из Европа. През януари 1991 г. той се премества в САЩ и започва работа в Принстънския университет. В този период написва „Танцувай, танцувай, танцувай“ и „На юг от границата, на запад от слънцето“. През 1994/1995-та Мураками публикува „Хроника на птицата с пружина“. В него фантастичните тенденции се смесват с реализъм. То е първото му произведение, което съдържа елементи на физическо насилие и докосва социални проблеми, засягайки трудната тема на японските военни престъпления в Манджурия. Това е и романът, който литературната критика най-често цитира като върхово постижение в творчеството на Харуки Мураками. През 1997 г. той публикува „Метрото“ - публицистична книга за атентата в токийското метро през 1994 г., в която събира интервюта с оцелелите и с роднините на пострадалите, като се стреми да нарисува картина на съвременното японско общество.

Дойдох днес в Ерусалим като романист, което означава като професионален предач на лъжи. Разбира се, романистите не са единствените хора, които разказват лъжи. Политиците също го правят, както всички знаем. Дипломатите и военните от време на време разказват свои собствени видове лъжи, както и търговците на коли втора употреба, месарите и строителите. Лъжите на романистите обаче се различават от останалите по това, че никой не обвинява романиста в неморалност по тази причина. Всъщност, колкото по-големи и по-добри са лъжите му, колкото по-изобретателно той ги измисля, толкова по-вероятно е да бъде хвален от публиката и критиците. Но защо е така?