Исабел Алиенде е чилийска писателка, родена на 2 август 1942 г. в Перу. Тя е една от най-известните съвременни романистки. През 90-те всяко ново заглавие я поставя в челната десетка на най-продаваните автори в света. Алиенде сама обявява романите си „Къщата на духовете“, „Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“ за трилогия, макар фабулно да не са точно това. Президентът Салвадор Алиенде е братовчед на баща ѝ. Той присъства в „Къщата“, там са Пабло Неруда, Виктор Хара, там е седемдесетгодишната история на семейството й. „Сякаш отворих артерия. Така извираше всичко от мен“, казва писателката за романа. „Момиче, остави журналистиката, по-добре седни да пишеш художествена литература с тази развита фантазия, която притежаваш“, ѝ казал някога самият Неруда. Днес тя не маха томовете му изпод компютъра си, всеки нов роман започва точно на датата 8 януари и целият ѝ живот върви в стила на онова, наречено някога „магически реализъм“

Сравнявана с Габриел Гарсия Маркес, поставена прибързано в жанра „магически реализъм”, „гений” по думите на Лос Анжелис Таймс, братовчедката на Салвадор Алиенде, Исабел започва литературната си кариера почти случайно, пишейки писмо до умиращия си дядо. „На 8 януари 1981 г., когато живеех във Венецуела, получих телефонно обаждане, че моят обичан дядо умира.“ – така тя започва да пише писмо, което се превръща в ръкописа на „Къщата на духовете“ – нейният дебют, който е едновременно „разправяне“ с диктатурата на Пиночет и хроника на четири поколения жени, които търсят изгубеното време чрез любовта. След мигновения триумф на първия й роман (последван от чилийска награда за роман на годината през 1982 г. и 11 години по-късно от умопомрачителната екранизация на Биле Аугуст), за 30 години Исабел Алиенде публикува над 15 романа, преведени на над 30 езика. През 1988 г. посещава Калифорния и среща бъдещия си съпруг, 15 години след това получава американско гражданство и остава да живее на Западния бряг. Въпреки че от малка пътува по света около дипломатическите резиденции на баща си и от десетилетия не живее в Чили, литературата на Изабел Алиенде остава преди всичко дълбоко свързана с Латинска Америка, с нейната чувствителност и митология. Когато кандидатурата й за Националната награда за литература на Чили бе обявена, във facebook се сформира група в нейна подкрепа с над 4000 последователи. Самата тя признава, че в родината й интелектуалците не я обичат, мразят успеха й и се опитват да го омаловажат, като го определят като комерсиален трик без никакъв писателски талант.

Въпреки всички нападки, въпреки годините на емиграция и болезнените спомени от детството, Исабел Алиенде е четвъртата жена, която получава най-престижната литературна награда на Чили, което е повече от доказателство за ценността и значимостта на изкуството й. Националната награда за литература на Чили (Premio Nacional de Literatura) е създадена през 1942 г. по време на президентството на Хуан Антонио Риос. От 1972 г. се връчва веднъж на две години и представлява най-високата оценка за цялостно творчество и литературни постижения в Чили. Сред най-известните носители са Пабло Неруда (1945), Габриела Мистрал (1951), Едгардо Гаридо (1972), Алфонсо Калдерон (1998). Миналата година наградата е присъдена на най-продаваната латиноамериканска писателка за всички времена – Исабел Алиенде. Получавайки приза, авторката на „Къщата на духовете“, казва: „Тази награда е най-важната, която съм получавала през целия ми живот... защото ми я дава Чили.“