Протестът, във всичките му разновидности, е позитивен знак, че бъдещото гражданско общество не е само ембрион, а живо същество, което рита в утробата на демокрацията. И може би най-сетне ще се роди и у нас. Макар че тъй мечтаното ни отроче видимо е преносено от майката, вече 22 лета го чакаме да се пръкне.

По принцип протестът на писателите срещу бедността на библиотеките е симпатичен. Обаче това скромно литературно четене пред сградата на бившия ЦК на БКП, буди няколко несимпатични питания.
 

Например. Писателят, според призванието си, не ли е длъжен да се бунтува най-паче чрез творбите си? Нали благодарение на четивата си, които създава, той бива признат от публиката за писач? Ако общността не ни обръща сериозно внимание, имаме ли право да се самоопределяме за признати автори? Всеки, който твори, има собствена индивидуалност, но дали от групичка индивидуалисти се получава цветен букет от протестиращи? Или безцветна масовка, излязла на площада да моли за малко повече внимание. От случайно преминаващите, от пъргавите медии, от мнозинството недоволни от всичко и от всеки?
 

Би трябвало писателят, участник в подобен уличен театър, да излезе с табелка на гърдите си: „Аз съм виновен!” Виновен съм, че много пиша, но малцина ме четат. Че имам талант, но нямам гражданско отношение към общата ни изостаналост като нация, към недъзите на демокрацията, нямам искрено съчувствие към ближния, към редовия читател.
 

Иначе плачът по бедните библиотеки, в които и без друго почти никой не влиза, е смешен плач. Защото бъдещето им в този вид е без друго обречено – нужни са нови компютри, фонд от електронни книги, свободен достъп към четци за тях, онлайн достъп до всяко полезно четиво и пр.

Писателите, според мен, не трябва да леят крокодилски сълзи за миналото. А със своите есета, публицистики, медийни изяви да „проправят пъртината” на бъдното. Защото колективният бунт на хората на духа много лесно може да се превърне в бунтофрения. И всеки дисидентстващ трябва да говори само от свое име. А не от група квартално неизвестни писарушки. Така поне ще му запомним фамилията.