Кой е Владимир Свинтила? Това е псевдоним на Владимир Георгиев Николов, роден на 29.04.1926 г. в София. През 1949 е въдворен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ "Св. Кл. Охридски" (1952). Работи като редактор във в. "Народна култура" (1957-1959), изд. "Български художник" (1960-1964), в. "София нюз" (1969-1971), "Софийска правда" (1974-1977) и др. Драматург е на Театъра на въоръжените сили (1964-1969). Владимир Свинтила пише литературно-критически и публицистични съчинения в твърде широк спектър, публикува по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство, народопсихологията, българските национални традиции... Автор е на изкуствоведските книги „Асен Грозев” (1964), „Васил Бараков” (1965), „Андрей Николов” (1969), „Борис Ангелушев” (1969), „Веселин Стайков. Петнадесет оригинални гравюри” (1970), „Васил Захариев” (1972), „Владимир Димитров – Майстора” (1977), „Длета и ружи. Разказ за занаятите” (1977), „История на Самоковската иконописна школа” (1979), „Писма от атинските музеи” ( 1996) и др.

Плод на интереса му към българската култура и народопсихология са изследванията „Захарий Стоянов. Опит за социобиография” (1996), „От Маркс до Христа” (2002). Следват изданията на „Изток – Запад”: „Лицето на Горгоната”, „Кладенецът на мълчанието”,”Грифонът и Химерата. Българската душевност през Възраждането”, „Етюди по народопсихология на българина” и „Многоликият столичанин”.

„Книгата, която предлагам нa вниманиетo на читателя има особена съдба. Почнах я като гимназист, увлечен вече от очарованията и тайните на социалната психология. Бях поразен, че в художествената литература, а и в социологията ни се среща толкова малко за богатия софийски типаж, за така разпространените социопсихологически типове, добре познати на всеки от епохата. Стана така, че животът ме „изхвърли от релсите“ и попаднах в реката на софийския народец. При едни или други случаи бях търговски служащ, секретар в кантора, търговски кореспондент на чужди езици на заплата или на парче, антикварен книжар, книжарски работник. Приятелувах с апаши, циркови артисти, търговски пътници, комисионери, търговци на крак.

Пред мен се разстилаше пъстрата тъкан на софийското общество. Започнах да наблюдавам заобикалящата ме реалност внимателно, почнах да си взимам обстойни бележки, да правя литературни скици, да изрязвам статии, съобщения, реклами от пресата. И така почнаха да се образуват досиетата за софийския типаж.

Някои от моите социалнопсихологически етюди бяха готови още през годините 1942–1943. Не бе възможно тяхното публикуване, защото те по необходимост носеха една остра социална критика. Тази критика наистина бе направена от позициите на десния радикализъм (бях и останах националист), но тя бе не по-малко омразна на официалните среди от лявата агитация и пропаганда. Тази първоначална ос, републиканската ориентация, която беляза младините ми, аз запазих при всички обстоятелства.

Работейки над книгата си след преврата, започнах да си давам сметка за някои неща: а именно, че редица от недъзите, от престъпленията на така наречения „социализъм“ започваха в монархията. И такива бяха системата от монополите, което доведе до безумното тържество на чиновничеството; борбата с частната инициатива, стигнала своя апогей в комунистическия режим; етатизмът – намесата на държавата (чиновничеството!) в зони, където то не бе нито компетентно, нито желано. Да не се забравя, че през 1939 г. се подготвя „коопериране на цялата обработваема земя“ и затова консултации се правят в съветската легация (при попечителството на министера на земеделието от онова време!).

Тази приемственост почна все повече да ме интересува и аз я изтъквах навсякъде в етюдите си, където това бе необходимо. Тъй като етюдите ми бяха достатъчно критични, се опитах да ги отпечатам в списанията. Не успях. В течение на двадесет години правих многократни опити, но хората подушваха как стоят нещата, макар в редица случая да подхвърлях и някоя марксическа фраза. Така книгата трябваше да чака четири десетилетия.

Сera най-сетне я предлагам на читателя. Тя е картина на едно общество в криза, криза икономическа, политическа, социална, но преди всичко духовна – кризата, която отвори вратите на комунизма.