Писателят Тончо Карабулков: Време е да припознаем българските писатели по света15.12.2011 Нужен ни е Център на българската емигратска литература.
![]() Тончо Карабулков е роден в Българово, Бургаско. Учи в Търговската гимназия в Бургас. Членува в Младежкия земеделски съюз, участва в акции на опозицията до 1947 г. След разтурянето на опозицията през 1949 г. преминава нелегално в Турция. След кратък престой в италианските емигрантски лагери и няколко неуспешни опита да премине нелегално френско-италианската граница, през 1950 г. успява и се установява в Париж. Сътрудничи на изданията на Българския национален комитет в. „Свободна и независима България”, сп. „Освобождение”, в. „Ла Бюлгари либр е ендепандант”. Член е на редакционния комитет на „Освобождение”, председател е на Младежката секция на БНК за Европа. Бил е редактор на в. „Младежка борба” и член на Ръководството на Българското освободително движение, както и на редколегията на сп. „Бъдеще”.
След 1991 г. идва в България и до март 1992 г. е директор на в.„Земеделско знаме”. Завръща се във Франция, от където сътрудничи на „Литературен форум”, „Черноморски фар”, „Век 21″ и др. Автор е на десетина книги на български и на френски език: поезия, белетристика, романи, исторически проучвания за живота на Никола Петков. Понастоящем е директор на френското сп. „Ревю периодик”, което излиза от 1998 г. Отскоро популяризирате идеята си за изграждане на Център на българската литература по света. Навременна ли е тя или е закъсняла...
Мисля, че тя дори е много закъсняла. Между: „Всичко от държавата” и „Нищо от държавата” има среден път, практикуван в много страни, който единствен може да даде резултати. И никой да не се извинява днес с липсата на средства или с грижа за икономии. Ако начело на държавата имаме отговорни и съзнателни управници, те трябва да си дадат сметка, че ако не сторят необходимото, ще бъде прахосан още един ценен творчески капитал. А в прахосването на такива капитали ние като че ли сме най-големите царе на света. Съвети за бъдеща дейност е рано да се дават, нека първо Центърът да се създаде, че тогава.
Имате ли впечатление как българските интелектуалци възприемат идеята ви за изграждането на подобна духовна структура?
Разговорите с изявени журналисти и ценители на българската книжнина са вече окуражителни. Някои дори бяха изненадани, че такъв Център още не съществува. По-голямата част от срещнатите до сега обещават да подкрепят идеята. Ще видим, близкото бъдеще ще покаже. Но е добре, че я възприемат и като естествена частица от българската памет въобще. Пръсната по света, светеща в различни времена, творчески имена и заглавия... Незабравена! Нещо повече – развиваща се и днес в естетическите виждания на новите поколения българи в странство.
Когато идеята ви може да стане реален факт, какво най-напред трябва да се предприема?
В началото бъдещият Център, или Институт ще има много отговорна задача. Той трябва да влезе във връзка с библиотеките – обикновено национални – на по-големите страни, за да издири публикуваните от български автори книги, които евентуално не са познати в България. Във Франция, например, много отдавна всеки издател е длъжен да изпраща поне един екземпляр от издадената книга, списание или вестник в Националната библиотека. Предполагам, че така е и в другите страни. Голяма част от наличните книги в библиотеките са вече заведени информационно, за останалите е въпрос на време и средства. Библиотечните работници във всички страни са много услужливи, те ще се отнесат с готовност към исканията на бъдещия български Център. Пък и във всички по-големи страни съществуват значителни групи млади българи, които сами издават книги или вестници. Те също могат да бъдат от полза. Бъдещият Център трябва да влезе във връзка и с Държавната агенция за българите в чужбина, от която ще получи адресите на организациите, основани от българи и местни граждани в различните страни. Тяхната помощ ще му бъде от голяма полза.
Кой най-успешно би реализирал подобен проект?
Дългият ми опит на автор и на издател ме е научил, че една работа ще бъде най-сигурно свършена, ако сам се натоваря с нея. Или когато се събере малък екип, обединен от общата цел и идея. Но убеден, че идеята заслужава да бъде осъществена. Този екип не трябва да си поставя крайни срокове за осъществяване, а да гледа само напред. Тогава ще успее и няма да се отчае. Затова смятам, че малкият екип, обединен днес около идеята за създаване на Център за българската емигрантска литература е не само на прав път, но той ще постигне целта си. Така, че в този момент от нас се иска само вяра и малко труд. И постоянство – да поставим в течение на идеята колкото се може повече българи. Да отправим към средствата за информация нашия малък апел, да настояваме и да не се отчайваме. Резултатите непременно ще дойдат! Онези, които ръководят днес политическия и културния живот в България не може да не се убедят, че е дошло крайно време да бъде създаден такъв Център, който да събере и запази написаното от българите по света.
С какво на практика ще се занимава Центъра?
Ще работи за единство между литературните наченки в българската диаспора от края на ХІХ – началото на ХХ в. и творческата продукция на съвремието с поглед в бъдеще време. Центърът трябва да издири онези ранни отдавна забравени заглавия, непревеждани у нас (а в странство има книги, отпечатани на български), или въобще нестъпвали в България. Да онагледи с архив благодатната почва на българската литературна традиция по света. Да контактува с нашите писатели в различните страни и континенти. Да изгради библиотека само и изцяло от техни творби. Да прави писателски срещи, представяния, лектории и пр. с цел съграждане на това творчество в националния ни интелектуален профил. Няма да е леко. Иска се време, постоянство и търпение. У нас рядко нещо хубаво става бързо и лесно...
Трябва ли творците ни по света да станат част от литературната ни история?
Несъмнено. Те са част от културата на България в светлината на твърдението, че и „ний сме дали нещо на света”. Много нещо – красиво, изящно, творчески изпипано. Центърът ще вдигне завесата пред нашия съвременник, за да го запознае с аромата на българската книга по света. Това е нашата дан и за съзиждане на съвременна национална ценностна система, каквато, нека бъдем откровени, сега в страната просто липсва... Пътят към Центъра няма да е лесен, но търпението и оптимизмът ще бъдат наши съюзници...
Въпросите зададе: Георги Н. Николов
Снимка: в. Класа
|
|
|
© 2010-2013, Факел. Дизайн и изработка MITRA PR и ApplaDesign.
|
|
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар
Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.