Предлагаме интервю с авторката, публикувано на сайта e-vestnik.

 

 

- Не, не съм я чела като тийнейджър. В гимназията и колежа се интересувах от поетите и романистите на 19 век, например Елиът и Дикенс. Прочетох за първи път книги на Ранд преди 8 години и с изненада открих, че в някои отношения тя е като писател от 19 век: автор с епични истории за морал и социален конфликт, които осветляват централни проблеми на времето.

 

- Бях очарована от неукротимата й сила, смелост, гняв, абсолютната й сигурност, че е права.  Чудех се какво й е давало тази морална убеденост. Също това, че никога не говори за източника на идеите си и за творбите си със собствени думи – това наистина ме заинтригува изключително. Не вярвах, че единственият мислител, към който има дълг, е Аристотел, както тя понякога обичала да казва.

- Изглежда сте отделили доста време за проучване. Какво ви затрудни? Какви успехи постигнахте?

- Отне ми малко повече от 5 години да напиша „Айн Ранд и светът, който тя създаде”. По това време имаше само две книги за живота й: мемоар от протежето й Натаниъл Брандън и нещо средно между биография и мемоар от бившата жена на Натаниъл Барбара Брандън. Но и двамата използваха биографични детайли по спомени на Ранд, както ги е разказвала през 50-те и 60-те години. Мислех си, че Ранд заслужава всеобхватна, безпристрастна и изследователска биография от някой, който не я е познавал и няма скрити подбуди. Фактът, че за жената , чиито бестселъри оказват влияние на три поколения американци, включително и на политиците, не е писано от

 никой извън нейния кръг, е показателен за несериозността, с която са подходили американските издатели. Аз исках да променя това. Ранд е родена и израснала в Санкт Петербург. За да науча повече за ранните й години, открих петербургски изследователски екип, който проучва наскоро отворени руски архиви, от там се сдобих с много нова информация за семейната история, възпитанието и образованието на Ранд. Ето два примера: научих, че за кратко Ранд като дете е била съседка на Максим Горки и че баща й е станал фармацевт, за да може като евреин да се премести в Санкт Петербург. За да разбера повече за ранните й години в Америка, интервюирах живите членове на семейството й, прерових архивите в Ню Йорк и Холивуд, проследих и открих скрити писма, записани спомени и интервюта в лични колекции. Интервюирах много възрастни колеги, приятели, последователи и близки сътрудници. Всичко това спомогна да събера елементите от живота на тази сложна и брилянтна жена.

 

- „Изворът” е моят любим.  Аплодирам темата за индивидуалните права, възхищавам се на простата, елегантна структура и прекрасните герои. „Ние, живите” ме порази със задълбочеността си, добре написания разказ за живота и смъртта сред задушаващата атмосфера на съветското общество, тя безспорно е много ценна творба. „Атлас изправи рамене” също е безспорен шедьовър, въпреки че е по-полемична и някак си по-фантастична от „Изворът”.

 

- Трябва да разбереш идеите й напълно, за да разбереш и нещо за самата нея. Тя отдава живота си на тях. Причината, поради която написах книгата, беше да разбера за собствено удовлетворение как и защо нейният мозък работи по този начин. Смятам, че е необходимо да оцениш моралните идеи на някого именно чрез ефекта им върху живота на техните създатели и на останалите, които се опитват да ги практикуват.

 

- От детството си тя цени свободата на индивида над всичко останало. Ранд е обезсърчена от готовността на американците да жертват свободите си за привидната сигурност. Тогава тя си представя един утопичен социален ред, в който личната независимост и производството вземат превес. Тя опитва да живее в такъв свят. Вместо накрая да направи компромис с разочарованието си, избира да живее сама с идеите си.

 

- Част от рецензентите бяха обидени, че в увода си я сравнявам с Дикенс. Но те заедно с Юго и Достоевски са ненадминати в способността си да разобличават страхливостта, несправедливостта и лицемерието. Ако вземем предвид нейната амбиция и всеотдайност към мисията й, бих казала, че споделя общи качества с Фройд, Нютон и нейния враг Карл Маркс.

 

- Не.

 

- Надявам се читателите на труда ми да се върнат отново към книгите на Ранд с по-голямо разбиране за нейната личност