Стигнали сме дотам, че вече не знаем какво и как да ядем и пием, за да се чувства нашето тяло здраво... „Голямата измама с холестерола”  уточнява, че целият масив от подобна информация е абсолютно безпредметен, тъй като той може да се обясни с чисто и просто сребролюбие от странна на фармацевтичните компании.. Безумните заключения от типа: рибеното масло Омега 3 е добро за вас; рибеното масло Омега 3 не е добро за вас, или алкохолът предпазва от сърдечно-съдови болести; алкохолът не предпазва от сърдечно-съдови болести, също и кафето е добро за вас; кафето е лошо за вас, както и още куп подобни, са постоянна част от репертоара на лекари, учени, диетолози и поръчкови журналисти.

Авторът на тази книга признава: „Положението е такова, че ми иде да изрева: „Слушайте, тарикати, знам, че колкото повече реклама имате, толкова по голям ще е следващият ви изследователски бюджет, но ужасно плашите хората. Вече никой не знае какво да прави и в какво да вярва. А и – между впрочем – вашето изследване не струва! Вървете си, пуснете си брада, ако искате, и направете някои наистина скучни изследвания, които никой не е в състояние да разбере“.

Но те няма да го направят. Защото е толкова по-забавно да се появиш в новинарска емисия, да говориш убедително и сериозно за откритието си на най-новата възможна причина за инфарктите – опасност, за която обществеността задължително, абсолютно трябва да е предупредена. След това вероятно ще ви поканят на доходни участия на международни конференции по кардиология. Маха ли ви приканващо с ръка професурата? „Аз ли? Всъщност не я заслужавам, но щом трябва...“

Някак си в този вечно променящ се, все по-объркващ свят една идея е издържала на проверката на времето и тя е следната хипотезата за взаимовръзката между начина на хранене и сърдечно-съдовите заболявания (известна като „Холестеролната хипотеза“). Ако консумирате твърде много храни, съдържащи холестерол и/или наситени мазнини, нивото на холестерол в кръвта ви ще се повиши. Излишният холестерол ще се отложи по стените на артериите, което ще ги стесни и втвърди. С времето това ще блокира кръвоснабдяването на сърцето (и на другите органи), предизвиквайки инфаркт или мозъчен инсулт. Каквото и име да използвате за нея, тази хипотеза има предимството, че е извънредно, извънмерно директна – подходяща за деца от 5-годишна възраст нататък и не е нужeн родителски контрол. Бъдете обаче нащрек. Може би най-силният предразсъдък в научните изследвания – Светият граал на изследователя, ако щете – е убеждението, че накрая най-простите решения са правилните. Бръсначът на Окам, E=MC2, идеалната последователност на четирите бази в молекулата на ДНК. Добре е обаче да се помни и едно предупреждение от историята: „За всеки сложен проблем има решение, което е просто, директно, разбираемо и погрешно.” (Х. Л. Менкен)

А холестеролната хипотеза е толкова сбъркана! Да адаптирам цитат от „Блекадър“: „Тя е по-погрешна и от най-погрешното“. Въпреки това хипнотизира учени, лекари и всички ни от години, напявайки неустоима песен на сирени, водейки всички ни към ориста да се разбием в назъбените скали на нелогичността.

Да, но когато погледнете секващите дъха печалби се оказва, че не е завлякла там фармацевтичните компании – или поне засега. Всъщност след като всеки повярва, че високият холестерол е единствената най-важна причина за сърдечно-съдовите болести, започна златната треска за откриване на лекарства, които да понижават нивата на холестерола. Изключително успешна златна треска, направлявана от големите фармацевтични компании.