Анонимен

9

– Спрете! – дрезгаво изкрещя мъжът.

Дишаше тежко, вкопчен в металната маса със затворе­ни очи и напрегнати мускули. От слушалките се излива­ше океан от думи, които пронизваха ушите му и нахлува­ха в мозъка. По гърдите и раменете му се виждаха много­бройни датчици, от главата му стърчаха електроди, конт-ролиращи мозъчната дейност. Помещението беше ярко осветено.

Залпът от звуци и сменящи се видеокадри на монитора караше тялото му да се олюлява, сякаш разтърсвано от тежките юмруци на шампион по бокс тежка категория.

От очите му потекоха сълзи.

Малката група хора в съседното затъмнено помеще­ние смаяно наблюдаваха сцената.

На стената в килията имаше огромен монитор, висок метър и осемдесет и широк два и четирийсет. Перфектен за гледане на някой мач от Националната футболна лига. Но по него не тичаха огромни мъже с тежки доспехи, има­щи единствената цел да блокират мозъчните клетки на противника. Вместо тях течеше поток от строго секретни сведения, които бяха известни на много малко хора.

Кадри, в които опитното око можеше да открие смай­ващи факти за незаконни и престъпни дейности по целия свят.

Кристално ясни картини, свързани с подозрителното придвижване на военни формирования от двете страни на Трийсет и осмия паралел в Корея.10

Сателитни снимки на строителни обекти в Иран, свър­зани с изграждането на подземни силози за междуконти­нентални ракети, наподобяващи издълбани в земята ги­гантски поставки за моливи. Редом с тях вървяха кадри от топлочувствителни камери, показващи работещ ядрен реактор.

Височинни разузнавателни снимки, запечатали по­следиците от терористичен атентат на някакъв пазар в Пакистан, където човешките останки покриваха земята наравно с плодовете и зеленчуците.

Видео в реално време от Русия на керван от военни ка­миони, потеглили на секретна мисия, която можеше да тласне света към поредната глобална война.

Данни от подготовката на отделни терористични клет­ки в Индия за нанасяне на синхронизирани удари по чувствителни цели в страната, целящи регионални бун­тове и вълнения.

Компрометиращи снимки от Ню Йорк на водещ аме­рикански политик в компанията на дама, която не беше съпругата му.

Потоци от Париж на цифри и имена, разкриващи фи­нансовите измерения на тежки криминални престъпле­ния. Бяха толкова много и се движеха на екрана с такава скорост, сякаш бяха някаква кошмарна поредица от судо­ку, пусната на висока скорост.

От Китай идваха секретни сведения за подготовката на преврат срещу партийното и държавно ръководство.

Финансирани от държавата стотици и хиляди разузна­вателни центрове на територията на САЩ изпращаха ин­формация за подозрителна дейност на чужди и американ­ски фирми и отделни индивиди.

Членовете на Голямото око – САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия, поддържаха се­кретни контакти с огромно значение за световната си­гурност.

Информацията се стичаше от всички краища на света в пълноводни потоци с висока разделителна способност.11

Ако всичко това можеше да се включи в конзолите X-box или PS3, вероятно щеше да се получи невероятна нова и уникална игра. С участието на реални хора, които живеят и умират всяка секунда от деня и нощта.

Сред висшите ешелони на разузнавателната общност тази игра беше известна под наименованието „Стената“.

Приведеният над металната маса мъж беше дребен и строен. С бронзова кожа и къса тъмна коса, прилепнала към малкия череп. Големите му очи бяха зачервени и пъл­ни със сълзи. Беше на трийсет и една години, но през по­следните четири часа беше остарял с поне още десет.

– Моля ви, спрете! Не издържам повече! Не мога да направя това!

При тези думи най-високият в групата зад огледалото се размърда. Името му беше Питър Бънтинг. Четирийсет и седем годишен, мозъкът на цялата операция, която беше голямата цел в живота му и център на всичките му амби­ции. Той живееше единствено за нея, дишаше чрез нея. Тя ангажираше всичките му мисли от дълго време насам. През последните шест месеца косата му беше посивяла от грижите, свързани със Стената. Или по-точно от проб-лемите, които възникваха около нея.

Беше облечен с шито по поръчка сако, риза и памучен панталон. Имаше тяло на атлет, въпреки че никога не се беше занимавал с професионален спорт и нямаше специ­ална подготовка.

Това, което притежаваше в изобилие, бяха невероятен ум и неутолима жажда за успех. Завършил колеж едва на деветнайсет, той бе направил докторантура в Станфорд, след което бе преподавал в университета „Роудс“. Съче­таваше стратегическа визия и улична хитрост. Беше богат и притежаваше отлични връзки навсякъде, но бе напълно неизвестен за широката публика. Имаше много причини да бъде щастлив и една-единствена, която му носеше не-удовлетворение и дори гняв. Тази, която в момента беше пред очите му.

Или по-скоро този.12

Очите на Бънтинг бяха заковани в таблета, който дър­жеше в ръце. Отговорите на многобройните въпроси, ко­ито беше задал на човека зад огледалото, се съдържаха в потоците данни, течащи на екрана. Но нито един от тях не го удовлетворяваше.

– Кажете ми, че това е нечия извратена представа за шега, моля ви! – промълви най-сетне той. Въпреки че бе-ше убеден в противното. Никой от хората тук не се шегу­ваше.

Един от присъстващите – по-възрастен мъж, нисък и облечен с измачкана риза, безпомощно разпери ръце.

– Проблемът е там, че той е със статут Е-пет, мистър Бънтинг – промърмори той.

– Което никак не ни помага, нали? – остро отвърна Бънтинг.

Отново насочиха вниманието си към мъжа зад огледа­лото, който смъкна слушалките от главата си и изкрещя:

– Пуснете ме! Веднага! Никой не ме предупреди, че ще се сблъскам с всичко това!

Бънтинг остави таблета на масата и се облегна на сте­ната. Мъжът зад огледалото се казваше Сохан Шарма. Той беше последната им надежда за вакантното място на Ана­лизатора. С главна буква. Единствената подобна позиция.

– Сър? – обади се най-младият участник в екипа.

Беше някъде около трийсет, но дългата несресана коса и момчешката физиономия го правеха да изглежда доста по-млад. Адамовата му ябълка нервно подскачаше наго­ре-надолу като сновящ между етажите асансьор.

– Слушам те, Ейвъри – уморено разтърка слепоочията си Бънтинг и схруска няколко парченца чипс, които изва­ди от отворения пакет пред себе си. – Но говори по съще­ство, ако обичаш. Вероятно виждаш, че съм малко при­теснен.

– Шарма е „петица“ до мозъка на костите си, сър. Губи самообладание само когато се изправи срещу Стената. – Младежът стрелна с поглед мониторите, които следяха жизнените функции и мозъчната дейност на мъжа зад 13

огледалото. – Неговата тета-активност удря в тавана. Кла­сически пример за претоварване с информация. Започна една минута след като усилихме докрай дебита на Стена­та.

– Виждам – каза Бънтинг и посочи Шарма, който се бе-ше свил на пода и неудържимо ридаеше. – Но нима това е резултатът, който можем да очакваме от една истинска „петица“? Как е възможно?

– Причината е огромното количество информация, ко­ято го залива – отвърна Ейвъри. – Десет хиляди часа ви­део, сто хиляди доклада, четири милиона регистрирани инцидента. Само ежедневната снимкова информация от спътниците възлиза на стотици терабайти, и то след ней­ното филтриране. Уловените сигнали, изискващи внима­нието на разузнаването, възлизат на хиляди часове. Само радиообменът по различните бойни полета е в състояние да запълни хиляда телефонни указателя. Той тече всяка секунда от денонощието, пристигащ от милион различни източници. Сравнен с него, обемът на информацията от­преди двайсет години прилича на струйка вода, която трябва да напълни един милион океани с обема на Ти­хия... За последния Анализатор по необходимост намаля­вахме значително потока данни.

– Какво по-точно искаш да ми кажеш, Ейвъри? – обър­на се да го погледне Бънтинг.

Младежът нервно си пое дъх. Имаше вид на човек, който вече е скочил във водата и едва сега си дава сметка, че може да се удави.

– Може би докосваме границите на човешкия ум.

Бънтинг бавно огледа останалите. Никой не отвърна на погледа му. От потните им лица сякаш изтичаше елект-рическо напрежение.

– Няма нищо по-могъщо от напълно натовареният чо­вешки мозък – промълви преднамерено спокойно той. – Самият аз не бих издържал дори десет секунди срещу Стената, защото използвам около единайсет процента от капацитета на сивите си клетки. Това е всичко, на което 14

съм способен. Но един агент със статут Е-пет би трябва­ло да изглежда като Айнщайн, сравнен с мозъка на заро­диш. С него не може да се сравнява дори суперкомпютъ­рът „Крей“, защото той практически е квантов генератор от плът и кръв. Може да оперира линейно, пространстве­но, геометрично и във всички други измерения, които са ни необходими. Той е най-съвършената машина за ана­лизи.

– Разбирам, сър. Но...

– Това е доказано от всички изследвания, които сме за­вършили до този момент – повиши глас Бънтинг. – Това е Евангелието, върху което се крепи всичко, което правим. И още нещо, което има решаващо значение: то е основно­то ни задължение по един договор за два и половина мили­арда долара, от което зависи цялото бъдеще на разузнава­телната общност. Заявил съм това както пред президента на САЩ, така и пред всички останали надолу по веригата. Но ти ми казваш, че не е истина, така ли?

– Само Вселената е способна на вечна експанзия – от­върна Ейвъри, който очевидно нямаше намерение да от-стъпи. – Всичко останало си има своите граници. – Той посочи сгърчения човек зад стъклото. – Може би точно това наблюдаваме в момента. Абсолютната граница.

– Ако това, което казваш, е вярно, значи сме прецака-ни – мрачно отвърна Бънтинг. – Заедно с целия цивилизо­ван свят. Превръщаме се в нищожества. В история. Лоши­те побеждават. Да си вървим у дома и да чакаме Армаге­дон. Ура за мръсниците талибани и за Ал Кайда. Гейм, сет, мач. Те печелят.

– Разбирам притесненията ви, сър. Но не бива да игно­рираме очевидното.

– В такъв случай ми намери една „шестица“! Шестия в поредицата! Ниво шест!

– Няма такова нещо, сър! – смаяно го изгледа младе­жът.

– Глупости! Точно така си мислехме, когато търсехме двойки и петици.15

– Но...

– Намери ми шестия и толкова! – отсече Бънтинг. – Не признавам никакви извинения, Ейвъри! Просто ми го на­мери!

– Слушам, сър – отвърна Адамовата ябълка.

– А какво ще правим с Шарма? – попита по-възрастни­ят мъж.

Бънтинг се обърна да погледне ридаещия Анализатор.

– Започнете процедурите по освобождаване. Дайте му да подпише обичайните документи и го предупредете, че ако си отвори устата, ще бъде обвинен в предателство и ще прекара остатъка от живота си в някой федерален за­твор.

След тези думи се обърна и напусна стаята. Каскадата от образи най-сетне прекъсна и мониторите потъмняха.

Сохан Шарма беше изведен навън и натоварен в пар­кирания отпред ван. Вътре го очакваха трима мъже. Еди­ният от тях уви едната си ръка около врата му, а другата се стегна върху главата му. После яките лапи направиха ряз­ко движение в противоположни посоки и Шарма се свле­че на пода с пречупен врат.

Ванът потегли с тялото на чистата Е-петица, чийто мо­зък вече не ставаше за нищо.