ФАКЕЛ

Стоянка Мутафова: една фурия на 90

26.01.2012 | автор: Юрий Дачев, съавтор

Животът й съвсем не е скучен. Напротив. Истинска буря от емоции и преживявания! Днес радва своите почитатели с ролята си на баба Марийка от комедийния сериал „Столичани в повече” по Би Ти Ви.

Юрий Дачев e театровед, драматург и тв водещ на предаването „Рецепта за култура” по сателитния канал на БНТ. Автор на пиесите „Праведните не закусват в петък“, „Салон за плач“, „Пансион за кучета“, „Вчерашни целувки“, биографичната книга за Стоянка Мутафова „Когато се подстригват мравките“, радиопиесата „Салон за плач“ и други.

Ето част от откровенията на Мутафова:

В детството си много обичах да препрочитам една книга със заглавие „Тайната градина” – споделя артистката. - Все си представях тайнствено преплетени лиани, гъста зеленина, обрасли пътеки. Исках и моята градина да носи нещо от тази тайнственост, нищо, че беше маломерна.

Пролетта след моята първа зима в Драгалевци ми донесе едно хубаво запознанство. Един ден, както си нося вода с кофите, зад гърба ми се приближи някой. Обръщам се: виждам немлад вече мъж с благородна физиономия, същински Жан Валжан. Той ми направи чудна градина. С храсталаци и неподстригана зеленина, с тайнствени романтични кътчета, с хубаво подредени камъчета, които не разрушават естествения й вид. Израстна и пътека от незабравки. Гъста и синя. Сякаш мъжът ми беше написал с невидима ръка „Не ме забравяй!”.

Стояна носи толкова сила и необикновеност, че дори в ситуации, които налагат единствено смирение, нейното присъствие дава надежда за друго: Светът е в човешки ръце. Съдбата е отстъпчива. Годините нямат значение.

Не е съвсем така, обаче е истинско щастие, да се докоснеш до човек, който може да те накара да повярваш в това. Не е ли тя живото доказателство!? Как да не повярваш, че е човек, пред който времето се прекланя и отстъпва?

Историите, в които неусетно въвлича читателя, са разказани по неин си начин – неимоверно забавно и увлекателно: с щипка усмивка, доза смях и малка порция носталгия по отминалото време, по спомените за ония добри приятели, които са се преселили в друг свят...

Годините не са ограбили от лицето й младостта. Напротив – обогатили са я. Всяка бръчка е белег за „разплакани усмивки и усмихнати сълзи”, за подарена радост.

Макар и на цели 90 години, тя твърди, че още има сили да играе и с всеки изминал ден го доказва.

Мисля си: от какви парчета е направен този живот? Любов, смърт, чест, пощада... – споделя Стоянка Mутафова. – Знам, че зад гърба ми някои мърморят: „Тая, дъртата, няма ли най-сетне да се насити да играе!?” Ами няма! Не се наситих. Ще играя и за внуците ви! На никого мястото не съм затулила, нито ролята съм изяла. Не ща никой да ми сваля шапка, ама тоя театър ние, дъртите, сме го създали. Няма що някой да ми го признава, важното е, че аз го знам.

Чудото Стояна играе, учи текста с лупата, готова е дори да стегне куфарите си за пътешествие…Такава е тя – Стоянка – истинска, неподправена. И може би ще спре да играе тогава, когато се подстригват мравките, в едно слънчево куково лято.

« назад