Нови стихове от Венцеслав Филипов26.01.2012
Венцеслав Филипов е роден в Кюстендил 1952 г. С малки изключения, живял и работил в родния си град. Препитава се с ковачлък. Издал е две книги със стихотворения: „Земята е същата” в издателство „Христо Г. Данов” през 1990 год. и „Все тая, майко” в издателство „Факел” през 2002 г. Предстои да бъде издадена третата му книга.
На Сократ Сам
самостоятелен
самосъзнателен
самоумеещ
саморазвиващ се
само – не – разбиращ
самораздвоен
самосъбран
саморазсипан
самообъркан
самораздаващ се
самоотречен
само Сам човек –
самочовек
само не и самотен –
самочовек
самозаето
самосвободен
***
На Константин Павлов
Една дума – свят.
Две думи – светове.
Много думи – нищо.
Много нищо, Коста!
***
На руноносците
Аман от състезания!
Не понасям
дирижирания ритъм,
организираното темпо.
Падам си по своя сал
/той е без весла и няма борд,
често и посока/.
Обичам го...
И – леко плаване
на всички от галерата –
веслата под конец,
тъпана думдумка в ритъм:
дум – загребване,
дум – мах,
дум – загребване,
дум – мах.
Сбогом.
***
Здрав, точен рисунък.
Студенина.
Че си избрал тоя модел
си е твоя работа.
Не ме впечатляваш.
Както и с това,
че полагаш
собствената си душа за фон
в портрета на смъртта.
***
Откровение на поетически вампир
Кълна се: чужда кръв не съм опитвал,
нито съм съсипвал нечия душа.
Преживявах от душевности.
Подслушвах звуците на други
и ги скривах в мои букви...
Докато ме разнебити
шепа прах сребриста,
останала
от някога живял
Действителен поет.
***
Покълна кълн.
Всички му се радвахме
без корист.
Оказа се прокълнат.
***
На един /той си знае/
Коренобезплодний,
коронноизкорубений,
съзрял в себе си
Абсолютния трегер,
преизпълнен
с надежда
в ласките на колебанието,
влюбен
във влажната
целувка на страха:
Ядец!
Хич не си познал –
аз отдавна съм на покрива
и гледам незлобливо.
***
На МК
Непоносимо бял гълъб,
а сянката му тъмна:
същи гарван.
(Не е хайку)
***
На буквите
Тридесет звезди
в словесната мъглявина.
Атрибут – неподвласни.
Качество – равни
/малкте стават големи,
големите – обратно/.
Останалото е подредба.
***
Не е великомъченик
и обикновен не е
и не се оплаква
и
се смее често
И неволи го измъчват
чужди
свои
***
Бяло.
Не е зима,
(с мириса на смърт?)
едва ли.
Избродена надежда,
(хайде бе!)
пустинни хоризонти
(ауууу!).
Бялото
е просто бяло-
там
всичко е възможно.
***
На Жоро Димитров
Не ме изоставят приятели,
просто ме оставят:
развърже си душата някой,
шибне й камшика та я прати
по посоки разни
(дал Господ светове за души свободни)
да препускат, да препускат
по законите на Браун.
***
Ръка.
Ръка като ръка.
Ръка.
Може да помилва.
Може
да натисне спусъка.
***
На Калина Ковачева
Загребваш с шепи
цял живот и –
шепа нищо.
Последна стъпка
в кратичкия път
и са ясни
приликите вече
между
цветето – сърце
и сърцето – цвят...
***
На Биньо Иванов
И като премина
от тъмната страна във светлата
на тоя свят,
потърсил си и си намерил
изгубения пръст
/навярно си получил целия
хилядомилионен
неиздишан въздух,
с осчетоводени лихви/.
И си срещнал
оная чудна мравка,
съдник на зряло – неузряло.
И слънчевият лъч е вече непрекъснат,
блестящ бръснач,
а шишарката, застанала
на пътя му,
е станала на нищо...
Разхождаш се из
Райската градина на звуковете,
далеч от буквени лавини,
с мисъл ведра
не за четирилистна детелина,
а просто за трева...
Но наостри ухо и чуй –
пред прага на поезията
хор от попови лъжички
пее химни в твоя чест
Послушай и се радвай,
ако можеш...
Иначе – за историята – мълча.
Още повече – за паметта.
За пепелта – изобщо.
Сънуването според гения Ремизов
Същност, Тодор Чонов
|
 |
|
© 2010-2013, Факел. Дизайн и изработка MITRA PR и ApplaDesign.
|
|
1
_11840.jpg)
Из бъдещата книга "Моят Шабат" на Вивиана Асса 
Сънуващият пророчества художник разговаря с Юлия Дивизиева 
Последната българска светица е родена на 9.09.1883 
С авторката на езотерична и ченълинг-литература разговаря Виктория Аврамова 
Откъс от романа на Неда Антонова 
Споделено от художника Пламен Капитански 
Откъс от книгата "Роялът на Ангела" 
Слово на Христо Фотев за Иван Пейчев
Освен този живот има и друг живот, и друг... 
На 21 януари, преди 14 зими, Йордан Радичков легна в покойницата, но пак стърчи 
Из СЛЕДВЕРИЕ, новата книга на Васил Славов
КОМЕНТАРИ
Анонимен 29.01.2012 15:01 | #1
Браво на Венци! Сериозна и умна поезия!
Напиши коментар
Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.