Оказа се, че Акунин, освен Брусникин, е също и Анна Борисова. Ситуацията е още по-заплетена, тъй като самият Борис Акунин, както е известно, е проект на Григорий Чхартишвили – зам. главен редактор на списание “Иностранная литература” и преводач от японски и английски език.

Използването на псевдоними е обичайна писателска практика. Причините за това са творчески, търговски или лични. Какво в случая е накарало авторът и издателството да се “разтроят”?

“След кризата през 2008 г. мнозина решиха, че руският книжен пазар е закостенял – издателствата са престанали да създават и налагат нови авторски брандове, спрели са експериментите и рискованите проекти с неизвестни автори” – се казва в съобщение на издателството. – “АСТ и Борис Акунин решиха да докажат, че в днешна Русия може и трябва да се експериментира. Ние бяхме убедени, че налагането на качествена литература носи успех, независимо от състоянието на пазара, и популярността на писателя зависи само от особеностите на неговия литературен талант”.

Както признава самият Акунин обаче, рекламната кампания за дебюта на Анатолий Брусникин е била прекалено скъпа и натрапчива. Според информации, появили се в пресата, става дума за рекламни разходи от порядъка на 1 млн. долара / макар че това трудно може да се докаже/ с огромни билбордове по улиците и отпечатана в милионен тираж и разпространена по магазините първа глава на книгата. В резултат на това първоначалният тираж от 250 хил. бройки се изчерпва за няколко месеца, макар че приходите от продажби едва ли са компенсирали огромните рекламни разходи. Според оценки на самия Акунин, дебютната книга под псевдонима Брусникин е издадена в тираж 600-700 хил. екземпляра. Отлични резултати, но какво общо има тук талантът? След като се разрази икономическата криза, в издателство АСТ започнаха да пестят от средствата за реклама. Втората книга на Брусникин “Герой на друго време” излезе без почти никакъв пиар, което естествено се отрази на тиража – продадоха се само първоначалните 120 хил. бройки плюс малки допечатки. Днес общият тираж на книгите, излезли под псевдонима Анатолий Брусникин, по данни на издателството, възлиза на 852 200 екземпляра.

С Анна Борисова нешата потръгват по-зле: независимо от първоначалната агресивна рекламна кампания, според Акунин, общите продажби на трите книги, подписани с този псевдоним, не надхвърлят 200 хил. бройки. От издателството АСТ говорят за 310-хиляден тираж. За ново име на пазара това е много, но за Борис Акунин е капка в морето. Общият тираж на книгите на Акунин в АСТ от 2000 г. насам е 7 206 200 бройки. Към тях трябва да се добавят и тиражите, излезли в издателство “Захаров”, където Акунин публикува първоначално.

Самият Борис Акунин акцентира на творческите причини, поради които пише под псевдоними. “Исках да изпробвам силите си в белетристика, която е близо до границата, отвъд която започва сериозната литература”, казва той за проекта “Анна Борисова”. А Анатолий Брусникин се появил, тъй като на писателя му станало интересно да погледне към историята на Русия от необичайна за него страна: “Самият аз (и Акунин също) по начин на мислене съм западно настроен човек и дори космополит. Исках обаче да погледна и от противоположния т.нар. почвенически, славянофилски мироглед. У нас обикновено, когато някой е патриот, задължително ненавижда всичко чуждо и се тресе от ксенофобия. А моят Брусникин не е такъв. Той уважава чуждото, но обича и цени своето”, пише Акунин в блога си.

Често писателите използват псевдоними, за да не пренаситят пазара с творбите си – може би появата на Брусникин и Борисова да е предизвикана от това? Понякога производителите на бестселъри започват да конкурират сами себе си. Например създателят на поредицата от детективски романи за Пери Мейсън – писателят Ърл Стенли Гарднър, е писал под псевдоним сериите с двама други известни свои герои – Донълд Лем и Берта Кул. А известният писател-фантаст Айзък Азимов е създал цикъла от романи за космическия рейнджър Лъки Стар под псевдонима Пол Френч. Очевидно е обаче, че Брусникин и Борисова не са насочени към поклонниците на книгите за Фандорин /най-известния герой на Борис Акунин/. По-скоро издателите са се страхували да не се случи обратното: написаните в съвсем друг стил романи, в случай че бъдат подписани от Акунин, да не отблъснат аудиторията на вече наложения “бранд”. За да се застраховат, от издателство АСТ още в самото начало не са се старали особено да прикриват връзката на Брусникин и Борисова с Акунин. Организираното изтичане на информация е имало за цел да подгрее интереса на аудиторията към новите проекти.

Според признанието на самия Акунин, той се е забавлявал с този експеримент в продължение на 4,5 години, но за издателството като бизнес структура това далеч не е било така – преследвани са съвсем други цели. Ето какво заявяват от АСТ по този повод: “Пазарът на книги е креативен, мащабните експерименти с качествена литература са възможни”; “възможностите на талантливия автор се ограничават единствено от творческите му планове”; “Интересът на читателите към качествената литература не е подвластен на кризата”, “Издателство, разполагащо с развита система за разпространение, е в състояние да осъществи мащабни проекти при всякакви пазарни условия”.  

Съвсем ясно е, че тези дълбокомислени изводи могат да бъдат направени и без “мащабни експерименти”. Ако се вземат предвид изразходваните средства за постигането им, проектът АСТ би трябвало да бъде признат за един от най-странните в руския бизнес. Желаният търговски ефект не е постигнат: както се казва, “Борисова не потръгна”, а Брусникин се оказа на границата на провала – при тези темпове на падане на тиражите, третата му, току що излязла книга може да си остане непродадена. И точно тогава от АСТ решиха да обединят брандовете. Моментът, трябва да им се признае, бе избран много добре. Борис Акунин, ставайки един от лидерите на движението за честни избори “Лига на избирателите”, се превърна от създател на Фандорин в изтъкнат общественик, и сливането на аудиторията на книгите, написани под трите псевдонима, би трябвало да протече безпроблемно.

Сеансът на демистификация бе планиран и проведен по образцов начин: сензационните разкрития се появиха практически едновременно в блога на Б. Акунин и на сайта на издателството, а в магазините и в метрото веднага се появиха постери, представящи Акунин като Анна Борисова и Анатолий Брусникин едновременно.

И най-важното: сложната комбинация с псевдонимите, в която съвсем се изгуби името Григорий Чхартишвили, дава възможност и по-нататък да се експериментира с промоцията на книгите. Нищо не пречи например при излизането на следващата творба на Брусникин да бъде обявено, че твърденията на Б. Акунин, че се касае за едно и също лице, са мистификация.