Константин Павлов,

                                         “Славеите пеят”, 1957 г.

 

Тези дни един от традиционните черноморски „барометри”* – Георги Коновски, публикува две статии, заглавията, на които, събрани ведно, звучат така: „Пак ли... цензура!!!” Статиите обсъждаха, по-точно критикуваха, иначе звучащите добре международни споразумения: ACTA (Counterfeiting Trade Agreement – "Tърговско споразумение за борба с фалшифицирането"), SOPA (Stop Online Piracy Act – „спиране на онлайн пиратството“) и PIPA (Protect Intellectual Property Act – „защита на интелектуалната собственост“).

„Барометрите” на Българската асоциация на софтуерните компании, както и други интернет организации и доставчици, също протестираха, казвайки, че „актовите” текстове не решават проблемите със защита на авторското право и интелектуалната собственост. Да контролираш в интернет пространството свободата на потока на мнения и интелектуална продукция е нарушение на човешките права за обмен на информация.

Днес в повечето – или в почти всички – национални български медии, с изключение на електронните издания, действа диктатурата на цензурата (цензуратура). Тя обслужва правителства, президенти и политически партии – и стоящите зад тях корпоративни интереси. Медиите допускат едни, но не допускат други мнения за събития и личности у нас и по света –цензурата манипулира общественото мнение. Медиите стават машини за промиване на мозъци, онова, което професор Ноам Чомски в своята лекция „Медиите под контрол”, нарече „индоктриниране”.

А в невролингвистичното програмиране (NeuroLinguistic Programming – NLP) е концептуализирано като reframing(англ. промяна на рамката, начина на мислене). Взаимствана от психотерапията, методологията на рифрейминг се базира на многократно повтаряне на семантични конструкции, като ключови думи и послания.

Години преди това тази методика е описана от големия поет Константин Павлов в неговото кратко стихотворение “Славеите пеят”.Така, в зависимост от това на кое медийно NLP сме подложени, разбирай, песните на кои славеи слушаме, се оформят групи от хора с различни възгледи за едни и същи събития и с различни оценки за едни и същи личности.

Затова според българските медии има само няколко добри поети, учени, художници, артисти, журналисти, живеещи в столицата. Това централизирано медийно NLP на интелектуалния масив на България създава „маркетинговата интелигенция”, както я наричаше проф. Тончо Жечев. И маркетинговите политици. А в пустинята на цензурата, единствените оазиси на свободния печат остават електронните вестници и списания.

Очевидно е, че в Монитор-а на българската Преса има Всеки ден 24 часа Труд за поддържане на Стандарт-а на Капитал-а, Класа-та и Тема-та на цензурата в България. Неотдавна това бе отчетено и от международни организации, които класираха България на 79-то място в света по свобода на словото. 

“Казаха ми да ви кажа, че съветската анатомия е най-развита в света” – казваше проф. Димитър Каданов на лекциите си през 1960-те години в софийския медицнски институт. Редакторите на медии и политиците сега ни казват да казваме, че имаме свобода на словото и печата.

Когато Макбет пита трите среднощни вещици “какво е това, което правите?”, те отговарят: ”действие, което няма име”. Напомня на прибързаните и скрити от обществото подписи на управляващите в повече от 20 страни, включително и България, поставени под ACTA.

Докато се научим да казваме: “Млъкнете, славеи!/ Проклети, славеи!” И дойдат гарваните**, за да ни кажат истината.

 

         за да ни каже истината.

                                                   Константин Павлов

 

_______________________________________________
* Страница, озаглавена „Барометър”, във варненския вестник „Черно море” – като място за „Лично мнение” в някои централни вестници, с тази разлика, че в „барометъра на морето” няма цензура.

 

** Гарваните са свещени птици и в Лондон. От векове там е имало поне 7-8 гарвана около The Tower of London. Крал Чарлс II е поръчал - заради оплакването на неговия астроном - премахването на гарваните от Кулата. Това обаче не станало, защото кралят чул легендата, че ако гарваните напуснат Кулата на Лондон, цялото Кралство ще пропадне. Така обсерваторията била приместена в Гринвич, а гарваните си останали в Кулата. Днес всеки я помни с гарваните. От бомбардировките през втората световна война обаче оцелява само един гарван, наричан “Grip”. Когато Кулата била реставрирана.е имало 8 гарвана – крилете им са подрязани, за да не летят далеч от Кулата (но това не трябваше да го пиша, защото звучи цензурно).

Ето имената, пола и възрастта на гарваните, обитаващи Кулата сега:
Gwylum (M/18 г.)

Thor (M/15 г.)

Hugin (Ж/11 г.)

Munin (Ж/11 г.)

Branwen (Ж/3 г.)

Bran (M/3 г.)

Gundulf (M/1 г.)

Baldrick (M/1 г.).

Най-старият гарван се казвал Jim Crow, живял е 44 години.

Засега няма точна статистика за броя и топографията на гарваните в България. Едно е сигурно: Константин Павлов е един от тях - живя и умря в София, на няколко метра от къщата, където умря лиричният гарван Христо Фотев. Други известни български гарвани бяха Радой Ралин, Борис Димовски, Генко Генков, Георги Баев, Димитър Йотов…