ФАКЕЛ

Роден на Благовещение

25.03.2012 | автор: Д-р Георги Чалдъков1

Фотев е Малкият принц на любовната ни лирика. Който не е имал приключението да го чуе и види, никога няма да чуе и да види тайнството на зачатието – как от мъжката самота се стига до епилептичния крясък на гларуса и той се превръща в григорианско пение на делфините.

Румен Леонидов,

„Благовещение без Христо Фотев”, 2011

“Българин и жител на Бургас”, Христо Фотев Константинов е роден на 25 март - Благовещение - през 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. стъпва на бургаска земя и “морето се изправя пред очите му”. След това - жената и жената, и жената. И неговата Eureka! – най-романтичната – за нея:

Колко си хубава!

Господи,

колко си хубава!

Според едно предание, когато разбрали за смъртта на Христо Фотев - 27 юли 2002 г. – бургазлиите извикали: “Фотев е мъртъв. Няма море, няма жени.”

Христо Фотев написа сантиментални посвещения и за морето, България, свободата, пристанището, делфините... И великолепното:

Майките ни, рано остарели,

сънуваха хамбарите задръстени.

По пръстите, отдавна изтънели,

се свличаха венчалните им присътени.

“По-тихо!”– нали сте чували гласовете на недобронамерените и самовлюбените, които обиждат Христо Фотев за “Изпълкомът заседава” – тези стихове са именно от там и са бисери в короната на световната поезия.

AD 2012, Благовещение – приятели ще направим течна литургия за Христо Фотев. Като разберат това, ще дойдат, както и миналата година, рибарите, делфините и гларусите от залива. И всички ще си говорим за Христо Фотев. И ще сме привлечени от романтичната гравитация на бургаското пристанище, Морското казино, скоците на делфините “между морето и небето – някъде/ на гларусите в скръбното арго”. Особено много от “ръцете, нозете, очите и косите” на жените - никоя от тях нямаше да излъчва толкова много чар без поезията на Фотев. Който има рецептори за тези сигнали знае, че в метафорите на Яворов, Лорка, Неруда, Превер, Фотев пулсира световната лирика.

И изведнаж като че ли, а може би наистина, пак ще влезе Христо Фотев - тихо ще седне край масата, ще каже “на здраве!”. И ще изрече с изумление:

Но аз съм жив – на гарата съм в девет.

… Приемам възхитителния риск

да бъда жив, не някакъв излишен

и мъртъв Христо Фотев да съм аз…

Присъствие в отсъствието – дар за надарените, евхаристия за Христо Фотев.

Христо Фотев, Благовещение

« назад

КОМЕНТАРИ

Анонимен 27.07.2012 15:06 | #1

Ейййййййййй‚ браво на Румен ! До днешния ден си мислех‚ че пише само опуси за ЦСКА с Пратрашкова и Дучето‚ а това е толкова красиво... Затова днес ще намеря ”моето спасение на гарата‚ в чакалнята - където са заспалите и будните...”