Въпреки опита да предизвестим с фойерверки за събранието на Съюза на българските писатели на 25.ІІ.2012 г., обществен тътен не се получи. Сигурен признак, че авторитетът на тази организация днес е нулев. Никоя медия не уведоми как бе възпряно сегашното ръководство да премахне мандатността на Управителния съвет /УС/ и да приеме нов репресивен и разтеглив член за изключване на всеки писател, който “уронва престижа на СБП”. 

Борбата завърши с победа на здравия разум над прогресивните сили – не бяха приети предложенията. Което дава надежда, че авторитетът на Словото не е така умрял като на СБП. От страна на прогресивните сили битката изнесе председателят на СБП, той и председател на събранието – Николай Петев.

Отклонение: Петев сега води борба на два фронта – за своя живот и за нов председателски мандат. Пожелавам му пълна победа в първата – той я заслужава като всеки смъртен. И му напомням, че няма юридическо и морално право, както и шансове, за нов мандат. /За да спестя упреци в коравосърдечие, ще заявя, че от доста време водя битка за живота на най-близкия си човек. И се научих, с добавен предишен опит, да разграничавам видовете екзистенциални битки и да разпознавам човеколюбието и антиподите му./

Битката със здравия разум председателят водеше като трениран играч. Като човек, възприел живота като Голяма игра, поради което вижда същото у другите. Със снизхождението, че са победими опоненти. Така подходи и на събранието. За изненада на присъстващите не той предложи да бъдат отменени членовете за мандатността. Направи го човек от народа, от демоса, за да е по-демократично. Който пожела да бъде управляван от пожизнени сенатори. /Необходимо пояснение – с неаристократично потекло./ Разбираеми и очаквани въжделения на хората от народа. Председателят поиска приема на репресивния нов член, но сподели, че е изпълнен с омерзение от предложението си. И членът клюмна, преди да е влязъл в устава.

Особено трогателно председателят отговори на въпросите /ми/ за дълговете на СБП и за небивалия му щат от 20 души. Никакви стотици хиляди левове! СБП имал 58 хиляди лева само към НОИ. Горница, обаче, към която се били залепили някакви си глупашки 98 хиляди лихва, които май не трябва да броим за левове. И нито дума как са допуснати горницата и огромната лихва. А пък 20-те назначения са признак на нарастващо великодушие – имало писатели без работа. Но, ако великодушието му е искрено и справедливо, в СБП той е следвало да назначи още 100 души без работа и 300 с недостигащи доходи.

Тези несериозни отговори на фундаментални въпроси за управлението на СБП са явен признак на синдрома на дългата безконтролна власт. На увереността, че у нас казаното от властенеца слово е по мъглява договорка невярно или фалшиво. Поради което да приемем с охота залповете импровизация. И да се съгласим, че изминалия 8-годишен мандат на председателя и на членове на УС на СБП са сребърният век на Съюза. /Златният е татов./ Поради щото да го/ги почетем с още гласувана власт.

А в същото време никой от произвеждащите новини не се заинтересува от събранието. Не обикновено или ритуално, а първа част от жизненоважна битка в СБП. Как да я кръстим? Без увлечения по хиперболизация: за спасение на СБП е реалното й име. И какво друго може да е назоваването на алтернатива на: загубен авторитет на СБП; силно намаляло доверие към Словото; нежизненоспособни съюзни издания и издателство; 8-годишно отсъствие на кауза и на действени идеи за пътя на Съюза; прикрито харчене на много средства; неясни операции със собствености на Съюза. И как може да претендира за Спасител който и да е от отговорните за това състояние!? Оказва се, че могат тези/този, които са обладани от синдрома на дългата безконтролна власт. И който ще се опитва да ни уверява, че сторeното досега е само, за да ни покаже как ще се прероди от Разрушител в Спасител. И ние след новия Му избор да ръкопляскаме в захлас. И да скандираме името Му. Иронията ми е насочена – към венцехвалещите /и на събранието!/ председателя в стил Ранен сталинов ренесанс. А то цялата ситуация наподобява татолитаризма. Когато Тато намираше вина в конюктура и в набелязани жертви. Но не в себе си, дългогодишния градител на Системата.

Защо председателят иска още мандати? Вече говорих за изгубено морално право. Юридическото му е в същата ситуация – бил е 4 мандата /16 години!/ член на Управителния съвет. Защо наистина продължава да излъчва сигнали, че ще се кандидатира за нов мандат? И то след като катастрофално изгуби първото полувреме на двубоя? Ако предложа своите хипотези, рискувам да бъда определен от угодничещи манипулатори за непочтен безсъвестник. Ако искаме председателят да представи своите мотиви, вероятно ще се сдобием с поредната лековата импровизация. Тогава какво? Да оставя на читателя и на членовете на СБП да гадаят? Може би, но тогава трябва по-пълно и с повече факти да се опише ситуацията. Невъзможно тук.

И за да не гадаем, предлагам утвърдените сред мнозинството писатели обобщения за управлението. Всяко от тях подлежи на подкрепа с множество факти.          

1. Абсолютна непрозрачност в главните тайнства на упражняваната власт /власт, а не управление!/: набиране и – главно, изразходване на средствата на СБП; опериране с имотите с всичко произлизащо от това като размери на наеми, договори за строеж и дострояване и т. н. Непрозрачност, която вероятно ще осмислим с не съвсем невинни категории и термини.

2. Използване на всякакви административни средства, в това число и органа на СБП в. “Словото днес”, за изкуствено утвърждаване на писателски псевдоавторитети. Които впоследствие, с предоставените им възможности за влияние, насаждат в общественото съзнание псевдокритерии и псевдойерархия в съвременната литература. И в крайна сметка така утвърждават несраведливия медийно-площаден мит за слаба литература и безпомощни писатели.

3. Крайно бездействие на многобройната администрация за създаване на преференции за дейността и статута на членовете на СБП, за участие и спечелване на литературни и други културни проекти, за завоюване на авторитет на Съюза.           

Толкоз! И това аз, а предполагам и мнозинството писатели в СБП, не искаме да продължава или да се самовъзпроизведе в благовидна опаковка. Каквито и обещания да се леят заради предизборната принуда да са какавиди, накрая ще се излюпят същите управленски твари. Каквото и да ни обещават председателят и евентуалните креатури, те всъщност ни обещават самовъзпроизвеждане. От което огромното мнозинство в СБП трябва да се предпази. На 7.ІV.2012 г. с избора на съвършено ново ръководство. Способно да преодолее самозадоволителната инерция на предишното и да направи поврат в организацията с потенциал да бъде влиятелен коректив на обществото.

Зная, че редица членове мислят и желаят точно това. А някои в очертаващия се вакуум се виждат като призвани осъществители на тази мисия. Съветвам ги да превият егоцентризма си. И да приемат отчетно-изборното събрание на 7.ІV.2012 г. като битка със синдрома на дългата безконтролна власт, на талантливото мнозинство със посамозабравилите се… И като битка за себе си, но като част от общността СБП, която трябва да въведе справедливи и контролирани правила в дейността си. И после – ако е рекъл Господ, лека-полека, и в обществото.