ФАКЕЛ

Празникът на детските писатели

31.05.2012 | автор: Румен Леонидов

Кои поети могат да пишат за деца? Само онези, чиито души са опазили своята непорочност. И за които 1 юни е всеки ден, а не официален Празник на детето.

Един от тях е Виктор Самуилов, който напоследък пише предимно прекрасни стихове за малчугани. Детски поети не са вдетенени лирици, обратно – те все още, за разлика от мнозина, изпитват срам заради слабостите на себеподобните, изпитват неудобство заради възмутителното поведение на възрастните и спрямо децата, и спрямо животните, и спрямо животното Живот. Витята е от един тях. И той е белязан с безстрашието да бъде нежен, да бъде добродушен като своя учител в поезията Валери Петров или ироничен като Константин Павлов. Това е задължително, защото четивата за децата трябва да са интересни не само на приземените ни ангелчета, но „да говорят” честно и чудато и на родителите им, които обикновено четат на глас, преди сън, тези четива на децата си.

Ето защо би трябвало 1 юни да не бъде само Ден на детето, но и Ден за почит към онези майстори на приказки, разказчета, стихове, поемки, сценки и пиески, които въпреки компютърния свят, въпреки десетките технически изкушения на днешната цивилизация, не само галят с невидимо перце душите на малките българчета, не само им внушават знания за реалността, но им вливат онази любов, без която хората не се наричат хора.

Кога се сещаме за детските писатели? Само на 1 юни, и малко преди това. Тогава се втурваме към книжарниците и грабваме за ушите първата книжка за племенника, за внучето, за собствената рожбица. Но почти винаги предпочитаме вносната класика, а днешните родни вестители на доброто и душевната чистота в повечето случаи остават незабелязани. За това нека на този 1 юни да им благодарим заедно – като читатели – и да обърнем погледите на децата ни към очите на добрите хора около нас. И децата, и детските писатели го заслужават.

« назад