Прeди 2-3 години написах и свободолюбивите електронни вестници публикуваха „Бакалнизацията”. Тогава един от главните редактори пусна статията под заглавието „Балканизация на университетите” – той помислил, че съм направил печатна грешка. Писах му, че не съм сгрешил, и той публикува „Бакалнизацията”. Там като заключение пишеше: „Университетът е Alma mater, ръководена от любознание, а не бакалница, в която бай Ректор продава звания на преподаватели и дипломи на чуждестранни студенти.”

Преди години Гърция отказа да признава дипломите на български университети и въведе приравнителни изпити. Сега Турският съвет за висше образование реши да замрази признаването на дипломи и академични справки, издадени в България. Това ще засегне една от най-големите общности на чуждестранни студенти у нас – около 6-7 хиляди студенти от Турция, повечето от които учат като чужденци срещу 3-6 хиляди евро годишни такси, което – заедно с парите за квартири, общежития и храна - означава около 50 милиона евро, които остават годишно в България.

„Непризнаването на българските дипломи е поредният икономически натиск от страна на Турция” – каза един академик. „Това е дипломатически проблем и няма общо с качеството на българското висше образование” - рече пък един от софийските ректори (преди време той се хвалеше, че техният медицински университет няма финансови проблеми, защото обучава много чужденци).

„Но не съвсем”, както казва през 1973 г. в Мадрид Хорхе Луис Борхес в лекцията си „Моята проза” по друг повод: „Еstaba solita (беше самичка), това не може да се каже на други езици, може би на английски бихме могли да кажем she was all by herself, това може да се доближи до умалителното solita, но не съвсем.”

Което означава, че българските университети са повече икономически, отколкото академични проекти. Затова по данни на Шанхайския рейтинг няма български университет в първите 500 в света. Този рейтинг показва, че през 2010 г. страните от Европейския съюз са представени със 191 университета в първите 500, докато САЩ имат 154, Япония – 25.

От европейските университети най-много са тези в Германия – 39, и Великобритания – 38. Само 9 университета от Централна и Източна Европа (Полша, Унгария, Чехия, Словения) са сред първите 500!

Според друга световна класация българските университети са подредени така:

1. Софийски университет "Св. Климент Охридски" – 777-мо място

2. Нов български университет – 1816-то място

3. Американски университет в България – 2380-то място

4. Технически университет в София – 2409-то място

5. Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" – 3088-то място

Вярвам, че българските министри и ректори са прочели романа „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” на американския писател Робърт Пърсиг, където пише: „Истинският университет е състояние на духа. Истинският университет е безсмъртната същност на самия разум.”

В другия университет „в добавка към това състояние, наречено разум, съществува и една законна юридическа личност, която за нещастие носи същото название, но която е нещо съвършено различно. Тя притежава имущество, може да изплаща заплати или да получава пари и да се поддава на законодателен натиск. Но този втори университет, юридическата личност, не може да преподава, не създава нови знания и не може да оценява идеи. Той не е истинският университет въобще.”