На 27 април 1853 година Гюстав Флобер пише до своята приятелка, писателката Луиз Коле: „Когато си легна, чета само Монтен. Едва ли има по-спокойна, по-умиротворяваща книга от неговата. От нея лъха здраве и благочестие! Ако я имаш, непременно прочети главата за Демокрит и Хераклит и размисли над последното новоредие. В нашето тъжно време трябва да станем стоици...”

Нашето време днес също е тъжно и трудно...

Наистина „Опити” е удивителна книга. Светът в тези страници ни поразява със своята пъстрота и динамичност.Да, този велик французин Мишел дьо Монтен /1533 -1592/ наистина пише за всичко: за скръбта и суетата, за древните обичаи и бойните коне, за стиховете на Вергилий и за секса, за разкаянието и прошката, за ползата от наградите и молитвите, за възпитанието на децата, за брака и семейството, за много, много неща или просто – за нещата от живота.

Философията на този скептик е резултат от неговите свободни размисли за живота и света. В своите три тома той живее не само чрез мисълта, но и чрез цялото си същество, личността, съдбата, характера си, чрез своята физика даже и това е съвсем нормално. Вярно е, че човек се състои от две равни половини – плът и дух. Да се предпочете едното за сметка на другото, може да ни се стори до известна степен странно и необичайно.

Днес философията на Монтен, четири века след неговата смърт, може да ни се стори до известна степен странна и необичайна. Почти всички разсъждения на Монтен в неговите „Опити” за законите, религията, морала се преплитат с описания на събития от делничния живот.

Без да се колебае, Монтен въвежда читателя в интимните кътчета на своята душа, поверява му своите недостатъци и привички, не скрива нищо от същността си. И всичко това е представено с подкупваща сериозност и чувство за отговорност. Авторът не се грижи за това как ще изглежда пред очите на другите – той иска да бъде прекалено откровен и правдив и призовава и нас към това.

“Опитите” са написани свободно, пластично, без следа от  морализаторство. Монтен не е умеел да си предава важност, да заема пози на мислител и пророк. Мъртвата схоластика, която все още е имала корени в неговата епоха, му е била напълно чужда. Привличала го е единствено високата антична култура на Елада и Рим. Защото е бил повече езичник, отколкото християнин, и както твърди неговият български изследовател и популяризатор проф. Исак Паси: „Монтен е езически християнин. Защото езическа е неговата склонност да приписва разум на планетите, да търси връзка между небесните тела и живота на хората, монарсите и империите, да равнопоставя човека и животните.” 

За съвременните читатели на Монтен и особено за по- младите тази велика, вечна книга е една възможност да се подготвят за оня дълъг или къс път, лесен или труден, наречен живот. Бих казал, че тя е и един отдушник, а също и пътеводител за трудното и великото изкуство да живеем достойно. 

 

Ето и част от най-забележителните мисли на Монтен:

 

Ако има такова нещо като добър брак, то е, защото наподобява повече приятелство, отколкото любов.

 

***

 

Бил е несъмнено умен човек онзи, който е казал, че щастливото съпружество е възможно само между сляпа жена и глух мъж.

 

***

 

Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот.
 

***

 

Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.

 

***

 

Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си, а ако условията не се адаптират към мен, то аз самият се адаптирам към тях.
 

***

 

Според мен Римската империя е била по-храбра преди да бъде просветена.

 

***

 

Страхливостта е майка на жестокостта.

 

***

 

Човек не е само добър или само лош, а зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш…