След падането на "Желязната завеса", разделяща българоезичното население в сега общоевропейската Родопа планина, златоградският ентусиаст и признат културтрегер поостави "заяждането" с местните власти в своя "Златоградски вестник" и обходи всички краища на гръцката област Ксанти, записвайки изчезващите вече останки от автентичен („български“, подчертава Ушев) фолклор на тамошните "помаци" (или, както те дискретно се наричат, "нашенци"). За разлика от доморасли "хайдути"-гайдарчета, които събираха в Смолян "книги на кирилица", за да просвещавали на четмо и писмо българоезичните еврограждани на Република Гърция, Ефим Ушев академично е събрал и отпечатал в съвременна българска транскрипция (с ударения дори!) народните умотворения на едноезичните родопски събратя. Приложеният към книгата аудиодиск с автентични изпълнения на южнородопските народни песни, изпълнени от гръцки граждани-самодейци, не оставя място за политически спекулации. На пазара излезе изискана и академично отговорна книга, с която, макар и твърде късно, българската интелигенция не само документира фолклора на "разделената планина", но и дава доказателство за европейската отговорност по новосъздаващия се "еврорегион Родопи". Може да се очаква, че гръцката криза няма да усили притесненията на тамошните родопчани заради цитираните им имена и изпълнения (дано има надлежен"jus autor"!), докато е сигурно, че ежедневният социално-битов и сунитско-държавен натиск на регионалната суперсила (Турция) няма да ги подмине. Все пак, творците, дори и майстори на фолклора, често понасят тежести и обременености на епохата, в която живеят. Но бидейки подвластни на времето и на общородопската съдба, в гръцкото село Солища (Главки, община Мики, област Ксанти) тамошните наши еврокомпатриоти все още обобщават с местната мъдрост: "Рекана варви, варви аф денизен ("морето" - турцизъм) флазе".

Дано Ефим Ушев продължи своите европейски изследвания в съюзническа Гърция, та в следваща книга да ни съобщи как "нашенците" там перифразират на диалект сентенцията "Vita brevis, ars longa" ("Животът е кратък, изкуството вечно"). Защото фолклорът е най-съкровено изкуство.