Посоченото издателство "Блаже Конески-Струмица" определено развеселява просветения за Ньойския договор (1919 г.) и коминтерновската геополитика читател, защото между плеядата скопски "академици" под модифицираната звезда от Вергина се мъдри името на "академикот" Блаже Конески - един от "татковците" на държавно-творческата митология (вкл. "jазик", "историjа", литература и външнополитическа доктрина) на вардарската република.

   Митко Георгиев декларира на първата страница, че дори един от ползваните в текста 800 документа да е "неточен или фалсификат", готов е да понесе "наj-големата одговорност од правосудните органи во Република Македония". С книгата си авторът с двойно гражданство хвърля предизвикателство към постюгославските структури в Скопие /още повече че творбата му е отпечатана на държавния диалектен правопис на Република Македония/, с което може и да си навлече неприятности. Едва ли българската държава ще даде и знак за защитата му – така, както остави 18 дена в хърватски затвор романтичен БГ-събирач на плажни черупки от мидички. Дано поне фактът, че е посветил книгата си на американския президент Удроу Уилсън (пледирал за "мир без анексии" и права на малцинствата след Първата световна война), го опази от евентуалните удари на добре бюджетираната антибългарска пропаганда отвъд Девебаир.

   Там екипът на "дедо Блаже" е рекрутирал за "поемно лице" и неувяхващата "тетка" Катрин Деньов. Ама хич не ни върви на нас, "турано-бугарите", с френските кинозвезди от средата на миналия век: Бриджит Бардо от луксозния си хоспис на Лазурния бряг постоянно ни яде за изпокрадените екоябълки за мечките в Белица, а посестримата й Катрин Деньов ("Звярът и красавицата") беше на първия ред в Битоля за премиерата на антибългарския филм "Трето полувреме" миналата седмица. Освен че някогашната вилаетска столица Битоля е изучила в султанско военно училище Ататюрк, пак там в началото на 20-ти век се е завъртяла първата кинопрожекция, та сега градът с недовършен заради Гърция мемориал на Александър Македонски луксозно провежда кинофестивал. Как са въртени щедрите пари за клеветническо-провокативния филм не е съвсем ясно, но покрай присъстващата френска кинозвезда току виж го огрее някоя геополитическа награда на другия край на света.

   Въпреки пословичното българско безразличие, с което се приемат ударите върху националното самочувствие и авторитет, би могло поне да се припомни на съседите от запад, че има снимки от футболни мачове по време на наложените гонения на евреите през 1943 г., на които ясно се вижда, че докато софийският тим си понася наложената глоба заради неиздигнат хитлеристки поздрав, отборът от Скопие "Македония" (трениран от унгарски евреин) отчетливо изпъва ръце. Сигурно е, че "третото полувреме" на скопското заяждане с първопризналата ги Република България ще продължи, докато ТV-момата Стойка от рекламата за македонската наденица не внуши поне малко последователност в провеждането на "червената линия" на българската външна политика.

   И да ни е жив и здрав смелият автор Митко Георгиев "од Струмица".