ФАКЕЛ

Господ разбира от глаголни форми

26.09.2012 | автор: Димитър Атанасов

Романът на Александър Секулов „Господ слиза в Атина” очевидно е писан след действително преживени събития, случки и запознанства на автора по време на пътуване в Гърция в годината на световната икономическа криза. Атмосферата и детайлите говорят за близко свидетелство, а при други обстоятелства и за участие. Твърде много автентичност има, което е в подкрепа на предположението, че случващото се не само е възможно, а вече се е състояло. Но няма да се изненадам, ако се окаже, че идеята и целият замисъл са плод на предварително поставена творческа задача. Самият автор заявява още в началото, че „в текста са упоменати реални исторически събития, места, личности и публикации, останалото е въображение.” Все едно казва: Сега ще ви разкажа една история, която съм преживял лично, когато бях еди къде си с еди кого си. И върху тази проста, но здрава канава построява фабулата на романа.

Двама мъже, много различни, но обвързани със старо приятелство, пътуват за Атина. Единият, привидно по работа, но всъщност заради жена. А другият заради себе си, в търсене на своето его. Очаквано попадат във вихъра на политическите събития в Гърция, където по това време ври и кипи. На фона на революционния хаос от улични протести, стълкновения на демонстранти и полиция, стачки, палежи, бунтове срещу властта, банките и монопола, се ражда една голяма любов, която увлича и двамата. Довежда ги до предателството и разпада на тяхното приятелство.

Действието в романа се развива паралелно с революционните действия в гръцката столица, а героите са от двете страни на демаркационната линия – не само наблюдатели, а и участници в тези действия. Техните взаимоотношения се развиват в унисон с развоя на обществено политическите събития.

Ексцентриците Александър Веренски и Фред Цимерман обичат словесните двубои. Тяхното приятелство, макар и старо, е една интелектуална игра, често граничеща с откровен цинизъм. Запознават се покрай жена, в която се влюбват и двамата. В това има някаква предизвестена фаталност, защото ги разделя отново жена. Нито единият, нито другият познават ревността, докато не срещат Клер Домиани. Взаимоотношенията в този любовен триъгълник потвърждават думите на Сенека: Златото се изпробва с огън, жената със злато, а мъжът с жена. Разочарованието от изневярата води до предателството.

Авторът несъмнено умее да фабулира и го постига без усилие. След въвеждането в действието прави реминисценция на връзката на Фред Цимерман с Клер Домиани, за да разкрие истинската причина за неговото пътуване. Тази причина е жената, в която Фред е лудо влюбен. Дотолкова, че е готов за любов винаги и навсякъде. Не само като я види. Всъщност готов е на всичко. Тя е превзела неговите мисли, деформирала е неговата същност. Това не е просто любов, а изпитание. Себеотдаване. Себеразпадане. Разчленяване на чувствата. И всичко това е подплътено в психологически план, на фона на който останалите случвания намират своята мотивация.

Веренски е 53 годишен българин, бивш банкер, завършил на запад след края на Студената война. Известен финансов играч от времето на прехода, милионер с имоти из Европа и САЩ. Животът му е цял роман. Пътува до Атина за удоволствие, да избяга от скуката на ежедневието. Авантюрист с анархистична нагласа. Иска да гледа революцията от упор. Иска да участва. Да види отблизо финансовия фалит на Гърция и евентуалния разпад Европейския съюз. Нарцис, който обича лукса. Богатството и успеха го отегчават. Пие, взема наркотици. Човек, който вече е започнал да умира. Хипохондрик с хаплив език. При все това поддържа отлична физическа кондиция. Неговият образ претърпява развитие в хода на повествованието. Той не остава само наблюдател. Мечтае да изгради друг образ за себе си. И го постига. Дегизира се и се хвърля в епицентъра на протестите. Екстремист по природа, Атина променя живота му. Тук той сменя пистите, прехвърля се от един коридор в друг. Прави крачка встрани и се сбогува с предишния си живот. Преминава в лагера на протестиращите. Участва в боевете с полицията. Арестуват го. Макар че му е повдигнато обвинение, отнасят се с него вежливо. Парите са пари навсякъде, дори зад решетките. Затова ще яде по-качествена храна от другите, ще получава вестници и д.п. екстри. Дори съдбата е благосклонна към него – Фред катастрофира, изпада в кома и не успява да предаде оригинала на снимката, на която Веренски разбива черепа на полицай. Това го спасява от затвора.

Фред Цимерман е с няколко години по-млад от Веренски. Син на черногорка и немски евреин, той е кореспондент на световна агенция за Балканите и Близкия изток. От петнайсет години ръководи бюрото на агенцията в София. Работи за успеха на гръцкия бунт. Интервюира анархистки лидери, комунистически водачи, парламентаристи от основните партии, министри, идеолози на екологични и националистически движения. Предава репортажи от протестите пред парламента в гръцката столица. Документира отделни сражения между демонстранти и полиция. Влюбен до онази немислима степен, в която „живее в агонията на времето преди да е познавал Клер и времето, което ще бъде без нея”. Именно това състояние го довежда до предателство от ревност.

Самата Клер Домиани е съпруга е на швейцарския посланик в Гърция. Аристократка по дух и излъчване. Умна, надарена и знаеща, тя внушава превъзходство. Еднакво добре й стоят и богатството, и красотата. Фатална жена, очевидно с опит в любовта. Зашеметяващо красива. Сексапилна. Страстна. Пожар. Буквално се врязва в съзнанието на Фред. Успява да прелъсти и Александър Веренски, въпреки че той е откровен женомразец. Но също се влюбва. За цял живот. Това се случва във времето, когато любопитството му към жените е изстинало, когато е готов да се откаже от секса изобщо. И той не бърза с Клер. Неговата любов е по-различна от тази на Фред. Интелектуално извисена, изискана, благородна, сдържана, джентълменска, естетска. Връзката им е и духовна. Докато любовта на Фред е груба, първична, в нея властват инстинктите, страстите, нагона. И е по-завладяваща.

Друг, не по-малко главен герой в книгата е Бог. Всевишният присъства по един или друг начин от началото до края на действието. Или поне героите се позовават на него. Той е навсякъде – съпътства Веренски и Цимерман в пътуването им, в компанията на Фред и Клер докато се любят, на барикадите в Атина… Дошъл е от мексиканската пустиня или от провинцията, или по-скоро отвсякъде, където се живее трудно, за да помага и съветва нашите герои. Защото всеки от тях има нужда от Него… Бог има много лица. Той е барман, режисьор, автор, който води действието, драматург, който пише сценария. А сценарият се играе веднага, още докато се пише. Господ е разказвача. Изпраща знаци, поличби за това, което ще се случи. Предупреждава. Бди. Предпазва ги от глупости. Той е събеседник на Веренски в полицията, негов адвокат. И в същото време е сред протестиращите в Атина, облечен с карирана риза, бърше с юмрук сълзите си… Бог също се страхува от смъртта. Защото човешкото в Него е твърде много. Той е надеждата за Фред, че ще се събуди от комата. „Какво тържество на глаголната форма”, разсъждава Веренски – „ще се събуди! Господ разбира от глаголни форми.”

В последното изречение е кодирана програмата за по-нататъшно развитие на действието – след финала. Това знае не само Той, знае го авторът, разбира го и читателят.

На фона на взаимоотношенията между главните герои върви и друга нишка от сюжета, паралелна на основната – тази на бунта, на протестите, на политическия конфликт в Гърция. Тя прокарва и поставя в международен план един много важен въпрос – ще фалира ли Гърция и ще се разпадне ли ЕС. Живият образ на революцията допринася за онази атмосфера на романа, в която витае напрежение, усеща се духът на времето, а развоя на политическите сблъсъци предопределя личните съдби на героите. Картините на протеста са достоверни, убедителни. Тази автентичност се постига не само от позоваването и описанието на реални историко-политически събития и местата на тяхното случване. Постига се и от отговорния, премислен подход към детайлите. Например в разкриването състава на протестиращите – скиндхец, студенти, наркомани, ученици, просяци, служители, домакини, синдикалисти, работници с каски… Същото се долавя и в коментарите за многонационалната пъстрота на тълпата – гърци, араби, индийци, сърби, албанци, ирландци. Емигранти. Всякакви. В анализирането на предпоставките за радикализирането на младежта. С възникването на стотици анархистични групи в градовете, поддържащи постоянна връзка помежду си в интернет пространството. Тази тактика позволява бърза организация и незабавна поява на акции в цялата страна. Формите на протест са различни – разрушителни, плячкосващи, палежни акции. Атакуват се скъпи търговски центрове, магазини, полицейски коли. Субкултурните групи също участват – хипита, рейвъри, пънкари, хевиметъли. Бунтът, социалното въстание в Гърция за няколко месеца променя политическата обстановка в света. Анархистите са срещу икономическите и социални реформи на властта, които се провеждат на гърба на обикновените хора. Те нямат очаквания, за да не бъдат разочаровани. Не се надяват да победят. Просто водят социална борба за бъдещето и знаят, че борбата няма да свърши. И въпреки това се борят.

От другата страна на барикадата са полицаи с шлемове, прозрачни щитове, предпазни жилетки, въоръжени с оръжие за поразяване с гумени куршуми, палки, флакони сълзотворен газ. Тази е страната на властта, ЕС, банките, монополистите. На богатите.

На финала, когато пикът на стачните действия е преминал, когато „околоплодните води на бунта са изтекли”, Атина е празна. Героите също са празни. Заедно с града те са опустошени, изгубени в спомените за всичко, което се е случило. Но са готови за новото, което предстои да се случва. Готови са да преминат на следващото ниво, да поемат по новия пръстен на спиралата.

„Господ слиза в Атина” впечатлява с изискан стил и пластичен език. Види се, писан е с наслада, след като и четенето доставя удоволствие. Това проличава не само в разкриването на образите и изявата на героите. Личи в начина на повествование, във воденето на действието, в слога на изречението, в изчистения лаконичен диалог без ремарки. Изразните средства са далеч от обичайните клишета, белязани са с оригиналност, с неочакван ракурс, носят естетическа изненада, което подчертава индивидуалността на автора. Прозата е метафорична, без да прехвърля художествената мяра. Постигнат е онзи висок колорит, който носи наслада и за очите, и за ума. Както на автора, така и на героите не са им чужди и красивите сравнения, и ослепителните метафори. В този смисъл щипките лек, интелектуален цинизъм, ръснати в отделни изречения и реплики, е простим и се приема по-скоро като любопитна пикантност, отколкото прекаляване с подправките.

Всъщност задължително е да се отбележи, че романът е изключително кинематографичен. Това чувство се предава не само от словесно визуалната амалгама, а най-вече от избора на повествователната техника от автора да разказва с т.н. киноезик – действието се извършва в момента на говоренето. Този похват сгъстява сюжетното развитие, създава среда на действието, нагнетява напрежението и изостря интереса на читателя.

„Господ слиза в Атина” е белетристика от висококачествена съвременна проба. А с всяка нова книга Александър Секулов доказва, че е разпознаваем и впечатляващ автор.

« назад