Акад. Григор Велев продължава своите усилия за осмисляне на миналия и днешния път на нашия древен, изстрадал, но и доказал своите качества народ с новия си труд „Българската национална кауза (1762-2012)”. Появата на подобно концептуално изследване е съвсем естествено с оглед на натрупания изследователски материал, актуалната обществено-политическа обстановка, както и на набрания опит, уви, най-често горчив... Трябва да отбележим, че публикуването на тази книга, плод на дългогодишни проучвания, е особено знаково именно през 2012 г. - годината, в която се навършват четвърт хилядолетие от Паисиевата история и един век от Балканската война.

Книгата на акад. Григор Велев притежава специфична структура, изработена с оглед познавателните и аналитични задачи, които авторът си е поставил. От друга страна, по своето съдържание и особености „Българската национална кауза (1762-2012)“ е твърде близка и до енциклопедичните текстове. Това превръща този иначе научен текст в своеобразен „пътеводител“ или „наръчник“ в онази интелектуална и обществена материя, която авторът основателно определя като „градивен национализъм“. Още нещо, именно тази наглед сложна структура ще улесни читателя, помагайки му бързо и точно да се ориентира във впечатляващите масиви от информация, в многото факти и събития, поднесени достатъчно пълнокръвно.

На страниците на „Българската национална кауза (1762-2012)” акад. Григор Велев ни поднася синтезиран, но многопластов преглед на историята на българския народ през последните близо три столетия, обвързвайки изложението с вътрешното състояние и външнополитическите условия. Този необходим прочит на българското минало е подплатен с изобилен фактологически материал, вкл. за събития и личности, които по едни или други причини са слабо известни на широката читателска аудитория, а нерядко и на специалистите. Това обаче не е някакъв описателен текст, а задълбочен анализ, базиран и съобразен с най-новите научни достижения, максимално освободен от превратни тълкувания, насложени от идеологизацията на историческата и политологическата наука в миналото.

Акад. Григор Велев добросъвестно и педантично проследява етапите на развитието на българската национална кауза от началото на Възраждането до наши дни. Фактически и с оглед на задачите, стоящи пред нацията и нейния елит, авторът дефинира девет национални каузи, които са следвани в различните исторически периоди – от защитата на българската идентичност, през борбите за културна, църковна и политическа еманципация, националните приоритети и колизии през ХХ в., до съвременната ситуация след влизането на страната в Европейския съюз. Разглеждайки в дълбочина обстоятелствата при възникването и опитите за реализация на така очертаните национални каузи, авторът се спира на редица, съзнателно или не, подценявани, деформирани, а понякога и откровено фалшифицирани събития и процеси от българската история. Бихме посочили руско-турските войни през ХVІІІ-ХІХ в. с техните последици, разпокъсването на българското етнокултурно пространство и естественото продължение на революционните процеси в неосвободените земи след 1878 г., оценките за Стефан Стамболов, цар Фердинанд и други видни фигури от българския елит през ХІХ-ХХ в., войните за национално обединение (1912-1918), националните престъпления и предателства на комунистическия режим (не само в България, но и в Македония), замяната на т.нар. пролетарски или социалистически интернационализъм със също така изкуствено привнесения „западен космополитизъм“ и т.н. Същевременно от вниманието на автора не са убегнали малкоизвестни и игнорирани дори от сериозни изследователи проблеми, като тези за съдбата на българите, останали извън пределите на частично обединената българска държава през 1941-1944 г., преди всичко в Гърция, терора в Македония по време на Титова Югославия и други.

Сред достойнствата на изследването на акад. Григор Велев непременно трябва да посочим обективния, бих казал, дори безпощаден анализ на съвременно състояние на националната ни политика. Авторът не само критикува недостатъците и грешките, допуснати от българските правителства, политически партии, интелектуални среди, медии и т.н. - Григор Велев отговорно препоръчва и формулира онези приоритети, които на практика нямат алтернатива. Сред тях бихме посочили необходимостта от ново осмисляне на проблемите, свързани със Западните покрайнини (днес в Сърбия), Беломорска и Източна Тракия (днес в Гърция и Турция), както и на особено невралгичния „Македонски въпрос“ от гледна точка на разбирането за „един народ в две държави“.

Още нещо, акад. Велев подчертава изрично важността на темата за българите в чужбина – област на националната политика, в която българската държава продължава да бъде неоправдано инертна, за разлика от много други държави в Европа и по света, вкл.нашите непосредствени съседи на Балканите. Българите извън скромните граници на Република България са фактор, който има важно значение за бъдещето на нацията – извод, който е убедително изведен на страниците на книгата. Дълбоко прав е авторът, че днешна България се нуждае от преосмисляне на своите национални цели, от формулиране на национална кауза, адекватна на сегашния сложен, глобализиращ се свят, който продължава да е изпълнен с конфликти, противоречия и предизвикателства. И, разбира се, от последователна политика за нейното осъществяване.

Възможно е предлаганата от акад. Григор Велев концепция за съдържанието и развитието на българската национална кауза, някои нейни конкретни постулати и оценки да предизвикат едни или други несъгласия, да провокират дискусии. Струва ми се, че сам авторът – и на страниците, и „между редовете“ на книгата - отправя призив за такава дискусия, обосновава необходимостта от поставяне на преден план на националната проблематика. Трудно е да се отрече, че тя продължава да бъде чужда не само на мнозинството от българските политици, но и на широки среди от днешното ни общество. И това на свой ред потвърждава необходимостта от аналитичен труд, какъвто е „Българската национална кауза (1762-2012) - книга, която още веднъж ни убеждава в правотата на думите, изречени някога от великия българин Георги Раковски:

„Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добродетели.“