Нова среща с театъра на Йонеско

07.10.2012 | автор:  Крум Гергицов, театровед

„Въздушният пешеходец”, 10 пиеси и 10 есета за театъра, 2011, автор: Йожен Йонеско, подбор и превод: Огнян Стамболиев, изд. „Леге Артис”, Плевен

Наскоро известният български преводач и критик Огнян Стамболиев и елитното плевенско издателство „Леге Артис” ни поднесоха изискано оформен том от пиеси и есета за театъра на Йожен Йонеско, считан за бащата на абсурдния театър. След 1989 година големият интерес към Театъра на абсурда бе причината много от пиесите и прозаичните произведения на авторите, представители на това течение, да се преведат на български. През 90-те години се оформи и своеобразен театрален „бум” на спектакли по пиеси на Самюел Бекет и Йожен Йонеско в българския театър, както пише в предговора си към това прецизно подготвено издание на „Леге Артис” Огнян Стамболиев. И все пак интересът към този театър не стихва, защото той е достатъчно дълбок, за да ни позволи успокоение, че сме го разбрали „до дъно” или да се изчерпят тълкуванията на философските му пластове и мотиви. Освен това самото ни объркано и разконцентрирано време като морални ценности, социален статус, идентичност на „Аз-а”, естетическа йерархичност, противопоставяне на свобода и авторитаризъм, някак правят вечен живота на пиесите на абсурдистите.
Идеята на Огнян Стамболиев да представи някои по-малко познати, но не по-малко значими и непознати пиеси на Йонеско има две причини: първо, дава ни се възможност да разширим познанията си за драматургията на този автор и по този начин да видим известните му произведения вече в контекста на една по-широка панорама на драматургията му; второ, чрез този превод преводачът и критикът заявява своята пристрастност към този драматург - към неговия театър, към неговите разбирания за театралното изкуство. Тази пристрастност особено се разкрива чрез включването на есета, интервюта, творчески портрети, публикувани от Йонеско в различни издания. Особено е ценно голямото интервю с критика Клод Бонфоа - „Между живота и съня”. Крайно интересни мисли откриваме и в другите публицистични есета – „Не обичам Брехт!”, „За мен театърът е упражнение по стил”, „Театърът на моите страхове”, „Бекет беше истински перфекционист”. Така сборникът „Въздушният пешеходец” допълва познанията ни за Йонеско, но това издание е ценно и защото ни въвежда в творческата му лаборатория, разкрива механизма на творческия процес,  на гражданската позиция у този автор. И вече, ако са прочели достатъчно литература за този тип театър, читателите имат възможност да направят сравнение с критическите анализи, да видят абсурдния театър тъкмо от позицията на тези, които са го създавали. В това отношение много показателно е следното твърдение на Йонеско, което сякаш „срива” някои от критическите писания за абсурдния театър :”Мисля, че театърът на абсурда не съществува. Абсурден е нашият свят. Това определение – Театър на абсурда – всъщност го измисли един английски критик /Мартин Если – К.Г./, който изглежда не успя да роди нещо по-умно...аз мисля, че трябва да говорим за самите пиеси и техните послания, вместо да търсим абсурдното в тях. То е в живота. Другото няма смисъл.”Размисли и заключения от подобен провокационен и едва ли не еретичен характер има много в теоретичните разсъждения на Йонеско. Самюел Бекет е бил един мълчаливец и не е бил склонен към споделяне на собствената си творческа лаборатория. Йожен Йонеско в това отношение е бил по-словоохотлив. Неговите размисли са особено ценни, защото те ни открехват творческата лаборатория на абсурдистите, въвеждат ни в един свят, който не е толкова лесен за разгадаване.

”Последовател на Юнг би казал, че моите пиеси са невротични, защото отразяват раздвоеността на света, разделението му на земя и небе. Наистина при мен има тежест – земя, вода, кал, а също и небе, лекота, разтваряне. Сигурно моите съчинения представят нарушаването на равновесието между небето и земята, липсата на единство, цялост, с една дума – изразяват вид невроза”/ Йонеско/.