„Канела” е едновременно любовна поема и критически поглед върху възможностите на изкуството. Две женски фигури въплъщават двойствеността на любовта. Имагинерното „канелено момиче”, което прилича на Лаура на някой модерен Петрарка, се изправя срещу космополитната Гергана, чието увяхване в баналността на ежедневието е причина за смъртта на изкуството.

Елин Рахнев вдъхва нов живот на подвластната на кича любовна поезия. „Канела” е опит да се надделее над невъзможността да се напише сносна съвременна любовна лирика. Това прави текста искрен. Силен ритъм, ярки картини, метафори и позоваване на музика и кино – всичко това повишава възприятията на читателите. Но основно става дума за опиянението от любовта и разочарованието от нея.

През  2008, когато се появява в София, илюстрирана с рисунки на художника Кольо Карамфилов, „Канела” бързо се превръща в култова поетична книга.“

 

„Любовната "Канела" на поета Eлин Рахнев тръгна из Европа, скоро може би ще застигне безшумния поход на интимната му драматургия. Издателите от Лайпциг още не могат да се освестят от възторг по Гергана - героинята на Елин, дори я сравняват с Лора /?/ на Петрарка... Можеше и по-скромно - да сравнят Петрарка със съвременния Елин, който след края на предишния си живот е пожелал да бъде днес и тук заедно с Кольо Карамфилов, да се депресира във времена, когато у нас почти всички четат любовните линии на Рахнев и почти никой не чете прекрасния иначе Петрарка...“