Новият сезон за Сатиричния театър започна с истерия от зрителски интерес. Новият директор Калин Сърменов, чието име нашумя покрай сериала „Седем часа разлика“, явно обича да рискува и е дал шанс на младия режисьор Боян Иванов да направи първата премиера за годината. Пиесата е не по-малко шантава от заглавието си, което не предполага смях – казва се „Истерия” и въпреки това е комедия на ситуациите, която кулминира до фантастичен фарс, благодарение на английския си хумор в стила на великите комици от Монти Пайтън.

Което означава, че диалогът е забавен, но малко особен, дори странен. Странни са и героите – знаменитият психиатър и учен Зигмунд Фройд, стар и болен от рак, и лудият гений, художникът Салвадор Дали, който иска от прочутия психоаналитик да анализира и разкодира сюрреалистичните му картини. Тук е лекуващият лекар д-р Яхуда, който пък иска от своя пациент Фройд да не публикува последния си труд, в който скандално твърди, че евреинът Мойсей е всъщност египтянин. Появява се и красивата Джесика, чиято майка той лекува от истерия, но болната му пациентка умира в лудницата. Джесика не може да преживее смъртта на истеричната си майка, затова иска от Фройд да си признае, че теорията му за травмите от сексуално насилие, преживени в ранна детска възраст, не е вярна.

 

Авторът Тери Джонсън, забъркал тази истерична драматургична ситуация, е световноизвестен британски драматург и режисьор. Всъщност пиесата му е част от негова трилогия – първата е за срещата между Дали и Фройд, втората - за Алберт Айнщайн и Мерилин Монро, а в третата - флиртува с блондинките от филмите на Алфред Хичкок. Роденият през 1955 г. британски драматург има десетина пиеси, но вече два пъти става носител на престижната наградата „Оливие” за най-добра комедия (1993, 1999), като веднъж е обявен и за драматург на годината (1995). През същата година получава награда за най-добра пиеса, присъдена му от театралните критици и писателската гилдия.

Режисьорът Боян Иванов също сериозно се забавлявал, докато е разчитал кодовете на пиесата и не случайно се пита: „От какво би могъл да се страхува през последните си дни Зигмунд Фройд – смелият човек, който посочи подсъзнанието ни за господар на човешкото поведение? Би ли могъл и той да крие нещо? Би ли искал тайно да зачеркне някои редове от миналото си? Защо самият той е близо до истерия? Или най-големият му страх би бил да изиграе главната роля във фарс?”

Автор и режисьор са чудесен тандем – и двамата влизат в играта на съпоставяне на културните ни клишета – реалните факти са размесени с разменени исторически времена, изпъстрени с откровени измислици... 

В постановката играят четирима актьори – Тодор Близнаков (Зигмунд Фройд), Благовест Благоев (Салвадор Дали), Силвана Пишимарова (Джесика) и Веселин Цанев (д-р Яхуда). Медиите вече посочиха Силвана Пишимарова за новата звезда на Сатирата - дали това не е прибързано, ще покажат бъдещите й роли. Родена през 1979 г., ученичка на проф. Крикор Азарян, тя е работила в Стара Загора, Казанлък, Враца, Благоевград, Варна и Смолян. От декември 2011 г. е в трупата на Сатирата, където е вече предпочитана актриса в три постановки. Преди да се превъплъти в голата Джесика от „истеричната” пиеса, Камен Донев я включва в своята комедия „Характери”. Пак през тази 2012 г. тя играе в “Сентрал парк уест” на смешния Уди Алън, а още през далечната 2003 г. е номинирана в категорията „Изгряваща звезда“ като актриса от Благоевградския драматичен театър.

 

Две думи и за Боян Иванов – завършил е Театрална режисура във Висшето училище по музика и сценични изкуства във Франкфурт на Майн, в класа на проф. д-р Ханс Холман, както и театрознание в НАТФИЗ. У нас е поставял „Суматоха” от Йордан Радичков, в Германия – „Деликатно нещо е душата” по Димитър Динев, „Амеде” по Й. Йонеско, както и няколко свои авторските спектакли.

 

Пиесата има отворен финал: след като сме проследили уж реалната среща между Фройд и Дали, двамата световноизвестни особняци, след като сме съпоставяли нашите предварителни представи за тях с образите на сцената, след като Джесика нахлува в дома на възрастния Фройд и обърква всичко, което и без друго вече е достатъчно объркано, ние вече не сме сигурни, както и самият Фройд, дали всичко това се случило, или е нечий сън, дали е реалност, или само бълнуването на болния Фройд, упоен от поредната доза болкоуспокояващ морфин...

Но всичко това заслужава да се съпреживее.