ФАКЕЛ

Меморандум до съвещанието в Брюксел посветено на "Политики за българите в чужбина"

08.11.2012

Приет на 3 и 4 ноември в гр. Варна по време на четвъртата сесия на Световния парламент на българите

МЕМОРАНДУМ

Относно:

1. Възстановяване на отнетото българско гражданство през 1945 год. на българите от Западните покрайнини, Вардарска Македония и Западна Тракия.

2. Незаконното присъединяване на Западните покрайнини към Република Сърбия след разпадането на Югославия.

3. Съдействие на българската държава за разкриване на български културни институти (читалища, библиотеки, културни домове) в страните с многобройна българска емиграция.

4. Подкрепа на българската държава за откриване на български училища в съседни на България страни и в страни с българска емиграция.

5. Съдействие на българската държава за строителство на православни храмове и параклиси в районите с голяма българска емиграция.

6. Защита на българската национална идентичност в Р Румъния.

7. Защита от страна на българската държава на експроприираните български имоти (училища, църкви и църковни имоти) в Р Румъния.

8. За подобряване обслужването на българите от диаспората от българските дипломатически мисии и консулски служби.

9. Съдействие на българската държава за възстановяване на българските войнишки гробове в Р Македония.

На 3 и 4 ноември в гр. Варна по време на четвъртата сесия на Световния парламент на българите се състоя среща на ръководствата на:

· Българската академия на науките и изкуствата, ръководена от акад. проф. д-р Григор Велев

· Асоциация на българите по света, ръководена от акад. проф. д-р Александър Чирков

· Световен парламент на българите, ръководен от неговия председател дописен член проф. д-р Пламен Павлов,

на която се съгласуваха материалите включени в настоящия меморандум.

По т. 1.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ОТНЕТОТО БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ПРЕЗ 1945 ГОД. НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ, ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ И ЗАПАДНА ТРАКИЯ.

Известно е, че през 1941 г. Вардарска Македония, Западните покрайнини и Западна Тракия бяха присъединени към Царство България. Тогава с Наредба-закон всички граждани на тези територии от български произход придобиха „българско поданство” (гражданство).

През февруари 1945 г. правителството на България, под натиска на СССР и Титова Югославия, отне това гражданство с Наредба-закон. Този акт бе осъществен в нарушение на тогавашната Търновска конституция, която категорично подчертава, че никой няма право да отнема българско гражданство по какъвто и да е повод. По-късно през 1952 год. при условията на новата Конституция на НРБ, с нов закон-наредба е потвърдено решението от 1945 год.

Очевидно е, че това решение, взето под политически натиск на СССР и на Р Югославия, които днес не съществуват като държавно-правни субекти, е в разрез с българските национални интереси.

След 1989 г. се изредиха серия от български правителства, които продължиха да провеждат коминтерновската линия на поведение спрямо българите в Македония и Западните покрайнини. Никой български политик след тази дата не си спомни, че в тези територии са живеели българи до 1945 год.

Несправедливото решение от 1945 г. не намери своята ревизия нито от страна на президента и правителствата, нито от страна на българския парламент. За разлика от България, редица страни поправиха своевременно подобни допуснати политически грешки:

· Правителството на Р Румъния възстанови гражданството на всички граждани в Р Молдова от румънски произход, придобили такова през 1941 год.;

· Правителството на Полша възстанови гражданството на 6 милиона поляци, живеещи днес на територията на Р Украйна, които преди 1939 год. са живели на територията на Източна Полша.

· Правителството на Р Унгария възстанови унгарското гражданство на 1 600 000 унгарци, живеещи в Трансилвания (Р Румъния) и Войводина (Р Сърбия)

Имайки предвид противоконституционния акт на българското правителство от 1945 г., както и международноправната практика предлагаме:

Да се възстанови със Закон едноактно отнетото през 1945 г. българско гражданство на всички граждани на Р Македония, Западните покрайнини и Западна Тракия от български произход.

Български произход да се доказва чрез нотариално заверени свидетелства, издавани от местните организации на българските общности на тези територии или организации на емигрирали в България българи от тези земи, както и от Българската православна църква.

Имайки предвид всичко това, предлагаме да се внесе в Народното събрание на Р България следния законопроект:

ЗАКОН

за изменение на Закона за българското гражданство

(ДВ, бр. 136 от 1998 г.)

$ 1. Към чл. 7 да се добавят ал. 3, 4 и 5:

„(3) Възстановява се българското гражданство на лицата с български произход и техните низходящи, живели в Царство България и придобили българско гражданство през 1913 – 1918 г. и през периода 1941 – 1944 г. по Закона за българското поданство от 1903 г. (ДВ, бр. 3 от 1904 г.), Закона за българското поданство от 1940 г. (ДВ, бр. 288 от 1940 г.) и Наредба-закон на Министерския съвет от 5 юни 1942 г. за поданството на освободените в 1941 г. земи (ДВ, бр. 12 от 1942 г.), отнето неоснователно през 1945 г. в нарушение на Търновската Конституция.

(4) Местожителството на лицата по ал. 3 в Царство България се установява с документи от регистрите на населението или с други документи, издадени от български или чуждестранни държавни органи, а при липса на такива – с документи от организациите на българските общности или от други легитимни организации, институции или Българската православна църква.

(5) На лицата по ал. 3 и 4 се издават от Министерството на правосъдието удостоверения за възстановено българско гражданство по реда на чл. 39 от Закона за българското гражданство.

По т. 2.

НЕЗАКОННОТО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА

ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ КЪМ РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ

СЛЕД РАЗПАДАНЕТО НА ЮГОСЛАВИЯ.

Въз основа на Ньойския мирен договор от 27.11.1919 г. от Царство България бяха откъснати по „стратегически съображения” Западните покрайнини (Царибродска, Босилеградска и Струмишка околии, както и анклав от територията на Трънска община), които включват територии от 1580 кв. км., два града, 120 села, 80 български училища и 47 български православни храма, които са присъединени към Кралство на сърбите, хърватите и словенците, което от 1929 г. се преименува в Кралство Югославия.

На 10 февруари 1947 г. Парижкият мирен договор дава тези територии на Федеративна народна република Югославия но не и на Р Сърбия.

През 1991 г. СР Югославия се разпадна и престана да съществува като държавноправен субект. На нейно място се образуват шест независими държави (Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Македония, а по късно Черна гора се отделя от Р Сърбия).

Съгласно международното право, когато една държава престане да бъде държавноправен субект, всички подписани от нея договори губят правна сила.

Каква е съдбата на откъснатите от България Западни покрайнини и присъединени към бивша СР Югославия?

Няма взето решение от петте( по-късно шест) независими републики за правоприемство на тази територия.

През 1995 год. в нарушение на международното право Западните покрайнини са присъединени към Р Сърбия.

По този начин България е поставена пред свършен факт.

Каква позиция трябва да вземе Р България?

Според нас от международно-правна гледна точка съществуват няколко възможности за решение на проблема:

1. Западните Покрайнини да се върнат безусловно на България. Това е най-правилното и справедливо решение.

2. Западните покрайнини да се върнат на България поради коренна промяна на условията, при които е подписан договорът (modus sic stantibus). Този подход е използван от Кралство Сърбия след окупацията на Македония през 1912 г. и нежеланието й да се оттегли от „безспорната и спорната зони” съгласно междуправителствения съюзен договор.

3. Западните покрайнини могат да се превърнат в протекторат на шестте републики на бивша Югославия и Р България като се управляват от създаден от тях Кондуминиум (съвместно управление);

4. Ако посочените възможни варианти не могат да се осъществят, то България има моралното право да поиска Западните покрайнини да получат административна и културна автономия под егидата на шестте републики.

Тъй като в продължение на почти 20 години нито едно от правителствата на Р България не повдигна този въпрос.

През 2004 г. бе направено парламентарно питане до министърът на външните работи Соломон Паси с въпроса „какви са намеренията и какво смята да предприеме неговото правителство за Западните покрайнини”

Отговорът на министър Паси бе юридически неточен, и национално безотговорен, а именно, че Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г. не разрешава ревизия на сключени договори, засягаща промяна на границите. Този текст се отнася обаче за договори сключени след приемането на споменатата Конвенция от 1969 г. тази дата. Според чл. 4 на Конвенцията това не се отнася за сключените договори преди тази дата, т.е. преди 1969 година.

Парижкият мирен договор е подписан през 1947 г. т.е. далеч преди 1969 г. Така, че ревизия на границите въз основа на новия статус – (разпадането на Югославия) е възможен при тази ситуация.

Нека припомним, че в Европа се създадоха нови държави след 1969 г., в нарушение на Виенската конвенция, които промениха своите граници:

· ГФР се обедини с ГДР, като се формира Обединена Германия;

· Чехословакия се разпадна на Чехия и Словакия;

· Възникнаха шест републики върху развалините на Югославия;

· Разпадна се СССР на редица независими държави, които също промениха границата на Европа и Азия.

Оказа се, че Външното министерство на Р България няма достатъчно компетентен правен и дипломатически потенциал, за да реши въпроса за Западните покрайнини от позицията на българските национални интереси.

Имайки предвид всичко това, Българската академия на науките и изкуствата, Асоциацията на българите по света и Световния парламент на българите поставят настоятелно въпроса за намиране на едно приемливо за България решение в рамките на посочените от нас варианти.

По т. 3.

СЪДЕЙСТВИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ЗА РАЗКРИВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ КУЛТУРНИ ИНСТИТУТИ (ЧИТАЛИЩА, БИБЛИОТЕКИ, КУЛТУРНИ ДОМОВЕ) В СТРАНИТЕ С МНОГОБРОЙНА БЪЛГАРСКА ЕМИГРАЦИЯ.

По данни на Научния център за българска национална стратегия при БАНИ, в света, извън държавните ни граници живеят 22 милиона българи. От тях 7,5 млн. живеят в България, около 2,5 милиона живеят в съседни на България страни, 10 млн. са жители на Молдова, Румъния, Украйна и Русия и около 2 милиона представляват емиграция в петте континента на света.

Естествена е потребността на всички българи да съхранят националната ни ценностна система и историческа памет. Затова Нашата демократична държава трябва да направи всичко възможно за да създаде условия за съхранение на националните ни традиции, празници, обреди в които се ражда националният ни дух.

Българите първи в Европа създадоха чрез гражданското общество свои самобитни културни институти– читалищата. Тази форма на национална институция може да намери своето естествено приложение сред българската диаспора. Имайки предвид това предлагаме:

1. Министерството на културата, съвместно с Върховния читалищен съвет и представители на Асоциацията на българите по света да разработи програма за разкриване на читалища в страни и райони, където има концентрация на български емигранти;

2. Върховният читалищен съвет да осигури методично ръководство на новооткритите читалища в диаспората;

3. Асоциацията на българите по света – секция Р България да обяви дарителска кампания на книги и списания, които да бъдат изпратени в съответните новооткрити читалища в чужбина;

4. В създаването на културни институти в чужбина трябва да се ангажират пряко културните аташета, акредитирани от Министерството на външните работи в съответните страни.

Те трябва да се превърнат в модератори на българската национална културна политика в чужбина.

Имайки предвид всичко изложено по-горе настояваме Министерският съвет да възложи на Министерството на културата да поеме инициативата за създаването на български културни институти в страни, в които е локализирана българската емиграция.

По т. 4.

ПОДКРЕПА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ЗА ОТКРИВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА В СЪСЕДНИ НА БЪЛГАРИЯ СТРАНИ И В СТРАНИ С БЪЛГАРСКА ЕМИГРАЦИЯ.

След Берлинския конгрес редица територии, населени с българи като Поморавието, Северна Добруджа, Македония и Тракия, остават извън пределите на българската държава. За защита на българската национална идентичност и български дух Българската Екзархия с щедрата подкрепа на младата българска държава до 1913 г. откри в Македония и Тракия 1373 училища, от които 13 гимназии с общо 2 266 учители.

Българската емиграция също полагаше грижи за запазване на националната идентичност на своите деца. За тази цел тя разкри неделни и редовни училища в Канада, САЩ, Унгария, Чехословакия. За съжаление след 09.09.1944 г. училищата в Канада и САЩ са закрити, а тези в Унгария, Чехия и Словакия предстои да се закрият.

Какво да се прави? Във всички страни с голяма диаспора, като Гърция например, държавата издържа голяма мрежа от училища и църкви по света, които не само успяват за защитят националната си идентичност, но и лобират в полза на Отечеството си.

Днес по данни на Научния център за българска национална стратегия при БАНИ, българските общности живеещи извън пределите на България възлизат на около 15 000 000 души.

Това ни задължава да разработим стратегия за защита на тяхната национална идентичност и поддържане на тясна връзка с Родината.

Тази голяма цел може да се осъществи, само ако ползваме опита на Българската Екзархия – откриване на неделни и редовни училища във всички страни, в които е признато българско национално малцинство /БНМ/ и навсякъде където има многобройна българска емиграция.

Във всички европейски страни е признато българското национално малцинство с изключение на Македония, Албания и Косово.

Гърция след 1939 г. се отказва от подписа си под Севърския договор и Лозанските споразумения, в които признава БНМ и обявява българите за елини-булгарофони и след 1948 г. за елини-славянофони. Съгласно българо-гръцките спогодби от 1962 год. не се споменава за българска общност в Гърция.

Българската емиграция в САЩ и Канада до 9 септември 1944 год. имаше своите училища финансирани от българската държава, които са закрити след тази дата. Редно е да се положат усилия за тяхното откриване.

Време е да се открият отново закритите български училища в Румъния и Сърбия.

Откритото в Гърция българско училище следва да прерасне в колеж.

Труден е въпросът за Албания и Косово, защото там все още не е признато официално БНМ. Между другото в Мала Преспа – Албания са открити Македонски училища. Този абсурд трябва да се поправи чрез активна интервенция на българското правителство.

В Украйна засега има известен напредък. Разрешено е на етническите българи да учат по 3 часа седмично български език. Следващата стъпка е да се открият български училища, както е разрешено на други етнически общности.

Откриването на български училища трябва да мине според нас в три етапа:

През първия етап следва да се положат усилия за откриване на съботно-неделни училища с активната подкрепа и помощ на българските консулства във всички страни, в които е признато българско национално малцинство или регламентирана емиграция. Учителите в тези училища да бъдат издържани от българската държава, а учебната база – от родителските настоятелства във всяко училище.

През втория етап следва да се пристъпи към откриване на общообразователни училища. В тях следва да се учи по български учебни планове и програми. И тук заплатите на учителите да се изплащат от българската държава, а издръжката на материалната база – от родителските настоятелства на даденото училище.

През третия етап за да се осъществи тази високо благородна и национално отговорна задача, е необходимо да се създаде „Национален фонд за образование на българските деца и младежи, живеещи извън България”.

Откриването на български училища не трябва да бъде конюнктурно решение. Затова „Комисията за образование на българчетата, живеещи извън България” при Световния парламент на българите ще разработи и предложи на вниманието на Министерския съвет и на Министерството на образованието и науката програма за решаване на този национален проблем.

По т.5.

СЪДЕЙСТВИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ЗА СТРОИТЕЛСТВО НА ПРАВОСЛАВНИ ХРАМОВЕ И ПАРАКЛИСИ В РАЙОНИТЕ С ГОЛЯМА БЪЛГАРСКА ЕМИГРАЦИЯ

Съгласно българската Конституция Православната религия е традиционна за българския народ. В православните храмове българският народ е търсил утеха и упование в най-трудните дни от нашата национална история. Българската православна църква от времето на покръстването ни от Св. княз Борис І до наши дни е благославяла и напътствала българския народ в дни на радост и печал. Нека не забравяме великото дело на Българската екзархия от 1870 година до 1913 г. Тя е била винаги истинска опора на националния ни дух и по време на Византийското и Османското робство, както и по време на атеистичния период между 9.9.1944 г. и 1989 г.

Имайки предвид всичко това се обръщаме към българското правителство и Св.Синод да подкрепят с финансови средства инициативата на българите, живеещи в чужбина да съградят свои храмове и параклиси, в които да славославят Бога и да търсят утеха в своя труден емигрантски живот.

Обръщаме се към българското правителство и СВ. Синод, в името на съхранение на българската национална идентичност да създадат фонд от средства, с помощта, на които да се изграждат църкви в страни, където имам голяма българска емиграция.

По т. 6.

ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ

В Р РУМЪНИЯ.

По данни на румънската статистическа служба през 1934 год. в Кралство Румъния са живели 1 564 000 българи.

При преброяването през 2010 год. се отчита, че в Румъния живеят 7 500 българи-павликяни (католици) и 776 православни българи.

Очевидно е, че през 60-те години на XX век, комунистическото правителство на Румъния е провело твърдо един скрит възродителен процес.

Необходимо е Министерство на външните работи на Р България да предприеме съответните мерки за възстановяването и защитата на българската национална идентичност на българското население, живеещо в Румъния.

По т. 7.

ЗАЩИТА ОТ СТРАНА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА НА ЕКСПРОПРИИРАНИТЕ БЪЛГАРСКИ ИМОТИ (УЧИЛИЩА, ЦЪРКВИ И ЦЪРКОВНИ ИМОТИ) В Р РУМЪНИЯ.

Представителите на БАНИ, АБС и СПБ се запознаха с докладите на Почетния председател на ,,Демократичния съюз на българите в Румъния” проф. Лука Велчов и депутатите на СПБ Лучия Керчова-Пъцан, инж. Тодор Арангел и Александър Стоянов относно опити на румънските власти да експроприират българските имоти в Румъния неправомерно, както следва:

· Църква-параклис ,,Св.Св. Кирил и Методий» и у-ще с преподаване на български език ,,Хр. Ботев» в гр. Букурещ;

· Българските имоти в гр. Браила – църква и училище;

· Гр. Галац – църква и училище;

· Гр. Констанца – църква и училище;

· Гр. Тулча – църква и 2 училища.

БАНИ, АБС и СПБ се обръщат към Министерството на външните работи и Светия Синод да предприемат спешни мерки за защита на посочените по-горе български имоти, заплашени от експроприация от румънската държава, както и да се набележат мерки за възстановяване и съхраняване на българската собственост.

По т. 8.

ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ОБСЛУЖВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ

ОТ ДИАСПОРАТА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ МИСИИ И КОНСУЛСКИ СЛУЖБИ.

Комисията за защита на националната идентичност и националните интереси при БАНИ, АБС и СПБ обсъди подробно отношенията на българските дипломатически и консулски служби спрямо българите, живеещи в чужбина и предлага на вашето внимание някои препоръки, които молим да имате предвид във вашата дейност.

1. По работата на българските дипломатически и консулски представителства с български граждани.

§ Единодушно е мнението, че отказването на консулски услуги на български емигранти е сериозен проблем. Предлага се да се разработи система тези услуги да се осъществяват чрез интернет, както и да се предоставя информация при поискване в строго регламентиран срок от време.

§ Предлага се да се организира централизирано и автоматизирано изготвяне на документи по интернет, като при консулските длъжностни лица се отива само за поставяне на подписи и печати.

§ Да се обсъди възможността консулските услуги да се оказват по пощата, за да се пестят средства и време на българските емигранти.

§ Да се организира ускорено вписване на новородените деца от български и смесени бракове в чужбина в регистрите за българско гражданство, и издаване на документи за самоличност за пътуване в чужбина.

§ Да се оказва съдействие на местните български общности по откриването на училища и културно-информационни центрове.

По т. 9.

СЪДЕЙСТВИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИШКИ ГРОБОВЕ

В Р МАКЕДОНИЯ.

Българската общественост у нас и в чужбина поставя за решаване един не само емоционален, но и с морално значение въпрос за съхранението на българската историческа памет – гробовете на българските воини, загинали във войните за национално обединение.

Известно е, че при воденето на трите войни за национално обединение, по бойните полета на Македония загиват над 25 хиляди български войници, погребани в 471 гробища.

Съгласно Хагските конвенции от 1899 г. и 2007 г. държавите, на териториите на които са водени военните действия, се задължават да осигурят условия за съхранение на костите на убитите в гробищни паркове.

Македонското правителство е осигурило на правителствата на Англия, Франция, Русия, Гърция и Германия възможност да оформят мемориални паркове, в които са погребани загиналите войници. Едновременно с това се правят всевъзможни спънки Р България да оформи подобни паркове на загиналите български воини. Благодарение на самоотвержените усилия на проф. Божидар Димитров е оформен само един погребален парк, в с. Ново село, както и няколко паметника на загинали офицери в дворовете на няколко църкви в Македония.

Необяснимо е поведението на македонското правителство по този важен цивилизационен въпрос.

Ние знаем, че Външното министерство и Министерството на отбраната полагат усилия да се реши този проблем. Затова предлагаме на компетентните органи да заявят твърда позиция пред македонските власти, като я обвържат с изискването на ЕС преди приемането на една страна в него да бъдат решени всички висящи проблеми между две съседни страни.

Акад. проф. д-р Григор Велев (п)

Председател на БАНИ

Акад. проф. д-р Александър Чирков (п)

Председател на АБС

Дописен член проф. Пламен Павлов (п)

Председател на СПБ

« назад