Четири  житейски истории, четири любовни авантюри, четири извънбрачни сексуални случки обединени в „Прелестите на изневярата“  – това е сюжетната линия на новата прелестна комедия, поставена на сцената в Сатиричния театър.

Руският драматург Валентин Красногоров не е заложил на морализаторството и назиданията, а на лирико-ироничния психологизъм – пиесата е писана през далечната 1979 г., но в областта на изневерите, които са част от вечните интимни изкушения между жената и мъжа, явно нищо ново не се е случило, защото интересът към секса продължава да е номер едно в света. Според последното  мащабно изследване на учени от Нова Зеландия, сексът  носи най-много удоволствие на човеците. Целта на проучването е била да се разбере кои неща ни носят най-много радост и щастие. Оказва се, че първото място в списъка заема сексът, а на опашката са ходенето на работа и домакинските задължения.

От това изследване не става ясно, на кое място в класацията е ходенето на театър, но тези от вас, които предпочитат жизнерадостния смях, не по-малко от секса, трябва непременно да видят тази постановка на Йосиф Сърчаджиев. Защото удоволствието е напълно удовлетворително: наред  с четирите различни, но доста смехотворни семейно-битови ситуации, в търсенето на място и време за извънбрачни срещи,  освен  остроумните диалози и верните психологически реакции на героите, всички актьори играят като отвързани, пеят и танцуват с явно приповдигнато настроение, което не среща на всеки спектакъл. За това помага и музиката, която се свири на живо, неистовата енергия на младите актьори, както и бляскавите превъплъщения на по-опитните като Йорданка Стефанова и Ана Вълчанова.  

Но излъчваната от всички участници свобода е повече от заразителна – публиката се кефи с изобразените герои, съпреживява страстите и неволите на любовниците, смее се от сърце на задължителните „жертви“, които съпътстват всяка извънбрачна връзка.     

Ако това е целта на Сърчаджиевия режисьорски прочит, тя е постигната, както обичат да казват футболистите, на 100 процента. Е, някой може да каже, че спектатъкъл е без претенции за високо изкуство. Но ако високото изкуство е, например, да покажеш Хамлет как скача и се мята по сцената чисто гол, по п…ка, мерси. Йоско не е от този тип амбициозни новатори – при него високата естетиката е над всичко, дори когато текстът на пиесата няма претенции за вечност. Макар че темата за семейната умора в секса и за изневерите е вечна: позната е на хората още от библейски времена, когато е казано: „Не прелюбодействай!“, и „Не пожелавай жената на ближния си“, та чак до наши дни, когато за „Прелестите на изневярата“  можем да говорим с хумор, малко тъга и много смях.

Заслугата за този готин спектакъл, освободаващ като въздишка и затрогващ до сълза, е както на постановчика, така и на Красногоров , който гледа на героите си с разбиране, обич и умиление, без да им спестява неудобните ситуации, конфузните състояния или жалките реакции.  Стремежът на човека към разнообразие, любов, страст или щастие чрез изневяра е съпътствано от неудобства, терзания, страхове, подлост и лъжи и в крайна сметка остава непълноценен, недоизживян и някак недостоен. „Това е положението”, сякаш ни казва авторът на тази комедия. „Такива сме от Адам и Ева до нас самите. Не сме ангели, слаби сме, страстите са по-силни. Нека се погледнем чрез героите на пиесата и да се примирим със себе си”, споделя и Сърчаджиев.  И за наша радост, е напълно прав.