След въпроса „Защо си толкоз хубава?“, често следва предположение: „дали си от небо паднала, или си от земя никнала?“, „от бога ли си паднала, или в градинка раснала?“, „на круша ли си цъфнало?“, „на дугян ли си, мари, кичена?“, „дали от бяло белило, от кадънското червило?“, „дал си зима в Солун зимувала, ел си лете под шатор седела?“...

Димо от Провадия задава на Марийка познатия въпрос, добавя предположението „Дали от бяло белило, или от турско червило?“, Марийка отхвърля продуктите на козметичната промишленост – „нито от бяло белило, нито от турско червило“, и съобщава най-прилаганата рецепта за българска женска хубост:

 

най кат съм била мъничка,

мама ма й с мляко къпала,

със руйно вино сливала.

 

Към млякото и виното някъде в рецептата добавят хляба:

 

Харна съм мама имала,

харно ме мама гледала,

с пресно ме млеко къпала

с руйно ме вино поила,

с топъл ме хлебец хранила.

 

И ето ти го българският образец за хубава жена: „На млякото съм беличка,/ на виното червеничка,/ на хлебеца дебеличка“.

При всички случаи – с малко изключения – се отдава дължимото на майката: „като съм била мъничка,/ много ма й мама гледала“.

Без да се пренебрегват грижите по отглеждането, не се подценява и значението на генетиката: „току ме майка така родила“.

Злата от Златица не омаловажава майчините грижи, но не изключва и божията намеса:

 

- Злато, златиченко,

златена ябълко!

Златари ли ти са

снагата леяли,

или куенджии

йочите писали

писали, църнили?

- Бре, гиди гидийо,

бре гидички сину,

господ ми ги даде,

майка ме родила 

и ме изгледала.

 

Атанаска от Лазарци, Еленско, отхвърля намесата свише: „не съм от Бога хубава“. Като я кръстила, атанаскината кръстница с прясно мляко /преснак/ я окъпала, с винце я напоила, с квасник я нахранила и я намазала с мед. С добавянето към рецептата и на меда се обогатява и българският стандарт за хубава жена: „от преснака съм беличка,/ от виното съм червена,/ от квасника съм пълничка,/ от медеца съм сладичка,/ сладичка, сладкодумничка“.   

 

- Драгано, моме хубава,

Драгано, една на майка,

защо си бяла й червена,

защо си толкоз хубава?

- Стоене любе, Стоене,

майка ме с мерак чакала.

Кога ме майка родила,

под гюл трендафил къпала.

Затуй съм бяла, червена,

затуй съм толкоз хубава -

че съм едничка на мама,

както е звезда Зорница.

 

В търсене на обяснението за женската хубост се стига и до значението на рождения ден и деня на тайнството Кръщене: „на хубав ден съм родена,/ на хубав ден на Великден,/ на Гергьовден съм кръстена“. Велика от Оряховско отдава хубостта си на факта, че е кръстена на празника, на който се е родила: „Мен ма е мама родила/ на добър ден Великден,/ та ма Велика кръстила“. И безимената родопчанка, наричана „Девойку, китка извита,/ девойку, червен трендафил“ също споменава рождения ден, но не абсолютизира неговото значение: „Га ма е майка родила/ на личен ми ден Гергьовден,/ с бело ма млеко умила,/ ваз лице да съм беличка,/ с тьонка ма прочка удрила,/ ваз снажка да сам тьоничка“. Друга Велика – от Берковско, се възнася в небесата на приказното:

 

- Мома Велико, Велико,

що си ми толку убава -

от Бога ли си паднала,

или от земя никнала?

- Боже ле, мили божице,

дек се е чуло, видело

човек от бога да падне

или от земя да никне!

И мен е макя родила,

с пресно ме млеко поила,

с бистра ме вода къпала,

над звезди люлки връзвала,

силни са ветри духали,

та ме у люлка люляли.    

И най-популярният вариант на песента – „Петруно, пиле шарено“, от репертоара на банскалийката Магдалена Морарова залага на досега с природните сили:

 

Кога ме мама родила,

за топола се е държала,

към ябука е гледала.

Затуй съм тенка, висока,

затуй съм бела, цървена.

„Как възникват вариантите?“, пита академик Михаил Арнаудов и лансира два възможни отговора. Единият: „... родената веднъж и на едно място песен получава ред варианти по разни места и времена“. Вторият: „... едно събитие е било възпявано едновременно и независимо на разни места“. Академикът смята, че „няма нищо неправдоподобно в това, да се дължи различието на вариантите на разноместното тяхно потекло, т. е. да се създават спонтанно от няколко певци песни за едно и също събитие и с една и съща основна идея“, но за по-приемлив посочва моногенезиса: „Песента никне на едно място, нея създава едно определено (макар и не всякога познато) лице. Оттам тя се подзема тутакси – на хоро, на седянка, на нива... и облетява (според интереса, що буди) по-голям или по-малък район. Нататък тя се разработва от разни лица, получава често една „класическа“ обработка и безброй лоши ( в устата на посредствените певци), за да пропадне на край или пък да уцелее завинаги“.

Варианти на тази песен се срещат по всички български краища.

Неправдоподобно ли е едновременно и независимо по цяла България да е възникнал въпросът „Защо си толкоз хубава?“ и отговорите да са разни?

Или песента е възникнала на едно място, създадена от „ едно определено (макар и не всякога познато) лице“?

Ако продължим да си задаваме въпроси, сигурно ще се запитаме: мъж, загубил ума и дума по някоя хубава жена, пръв е изпял тази песен, или жена, омаяна от собствената си хубост, първа е дръзнала да се самовъзпее?

Едно е сигурно: „според интереса, що буди“, песента и до днес „облетява“ българските предели, предавана от уста на уста, тя не е пропаднала, а е оцеляла завинаги и „получава ред варианти по разни места и времена“. Вариант от по-ново време е „Катерино моме“. Тя е поетичен отглас на теорията, че за изграждането на една видна личност твърде осезателно е влиянието на географското положение. Тя е поетичен изказ на упоритото твърдение на българина от Пиринска Македония, че „нема, нема, не ке се роди по юбаво девойче от македонче“:

 

Я съм си, мило, либе убава,

я съм си, мило либе, гиздава,

оти съм расла, либе, в планина,

оти съм расла, либе, в Пирина,

пиринска вода, либе, съм пила,

пиринска трева, либе, газила,

майка пиринка, либе, раждала,

българска майка, либе, гледала.

 

От прегледа на вариантите се добива представа какви обработки е получила основната тема при разработката й от разни лица и най-вече докъде е стигнала надпреварата кой ще измисли по-оригинален отговор на въпроса „Защо си толкоз хубава?“.

Преобладаваща част от вариантите изгражда събирателен женски портрет, който колкото възхищава с хубостта си, толкова и респектира с внушението, че подобна хубост не се полага на всяка жена.

Срещат се и варианти, които приземяват темата до равнището на семейно-битовите отношения:

 

Мене й майка ми умряла,

че мъ й мъничка оставила,

мъничка, три дни нямала.

Добра съм леля имала,

че мъ й леля ми удзела,

с ройно мъ й вино къпала,

с бело мъ й мляко сливала

с перце ми вежди теглила,

с пара ми й уста рязала.

Песента във всичките й варианти е конструирана върху диалога, като в повечето случаи не се уточнява къде се води диалогът.

С конкретизираното място на действието и прецизираната обстоятелственост странджанският вариант е толкова песен, колкото и театрален етюд в стихове:

 

- Добър ден, Манде, добър ден!

- Добре ми дошъл, байне ле!

Седни ни барем на столът,

земи си барем от лябът.

- Манде ле, мари хубава,

я няма, Манде, да седна,

нито от лябът ше зема,

ма ше те дума попитам:

от небе ли си паднала,

или от земя никнала?

- Байне ле, бате Иване,

като ме питаш да кажа.

Мене ме майка родила

на личен ден, на Гергьовден,

баш на боллука в млякото,

с прясно ме мляко къпала

със жар ми лице мияла,

с въглен ми вежди писала,

с паричка уста рязала,

затуй съм толкоз хубава.

На вас не знам, но на мен, без да я питам, Манда ми казва, че женската хубост е човешко творение – като всяка друга красота, сътворена от човешки дух и човешка дарба.