Плакатистката, която предпочита да рисува пейзажи

03.12.2012

Художничката Селма Тодорова с трета изложба за тази година

Селма Тодорова е една от най-активните участнички в художествения живот у нас. Може би, защото талантът й на рисувач е не само безспорен, но и се осъществява в различни арт жанрове и посоки – освен че е майстор на акварела, тя има запомняща се живопис, в която преобладава пейзажа, но също така владее тайните на тихото портретуване, както и изразителното внушение на голите тела.
Села е известна и като отличен графичен дизайнер, доказала се е в оформлението на корици, както и в илюстрациите на книги, има завидни постижения и в областта на писания шрифт, поради което е търсена като автор на запазени знаци на различни компании и фирми.
В спорта подобни таланти се наричат универсални бойци, особено онези, които се състезават в петобой или десетобой. Селма Тодорова е като тях в изкуството – неспокойният й дух в съчетание с високата й степен на интелигентност я открояват като мислещ творец, възхитен от природата и нейната философия. За това говорят и заглавията на изложбите й: „Акварели от Обетованата земя”, „Свети места в България”, „Очарованието на Новия свят”, „Без граници”, „Душата на неживата природа”, „Духовни послания”.
Само през тази година Селма осъществи три свои превъплъщения: през февруари ни накара да чуем през нейната живопис "Шепотът на светлината", през май ни припомни по свой начин училищните уроци по физика и поиска да се замислим върху това що е "Движение и покой", а наскоро отвори за приятели и почитатели третата си експозиция, наречена „Танц”. Така Селма Тодорова отбеляза и отпразнува по необикновено атрактивен начин юбилейна за нея 2012 г.
„Танц”-ът в софийския арт център „Форум” е от 15 маслени картини, притежаващи омагьосващата сила на поезията и рационалната мисъл на анализа на човешките състояния. Заглавията сами говорят за този синтез „Настане вечер”, „Месец изгрее,” „Жени от пясък”, „Вплитане”, „Четирите елемента: Огън, Земя, Въздух, Вода”, за да продължи с „Любовен танц” и „Фехтовка”, до три картини „По балета „Зорба гъркът”
Любопитно е, че като малка родителите й са я карали да свири на пиано,  макар че от първи клас най-вече обича да рисува. Но учителката й в началните класове въобще не се впечатлява от свободното й живописване и артистично мацане. Едва в пети клас, когато започва да й преподава истински художник, идват и първите й шестици по рисуване. Явно семейството й е празнувало Коледа в онези времена, защото на този празник малката Селма редовно получава за Рождество Христово празнични чорапчета, пълни с подаръци. В едно от тях тя открива два албума – на Тициан и Рубенс. И започва да ги прерисува. Експериментът се оказва повече от сполучлив и така се захваща по-сериозно с умението да мисли и чувства чрез визии. Кандидатства в художествена гимназия, а по-късно в Академията, където завършва специалност “Плакат” в класа на акад. проф. Иван Газдов, с когото и до ден днешен, освен уважаващи се колеги, са и истински приятели.
Така любовта на Селма към изобразителното изкуство през годините става част от самата нея. И не единствен, но най-убедителен начин за самоизрязаване. Не случайно тя твърди: „Според мен, всички видове умения и таланти се преплитат, когато човек има развита творческа интуиция. Ако тя се съчетае със сръчност, така характерна за хората на изкуството, тогава той се справя и с музиката, и с рисуването, и с танците. Или поне ще ги разбирам...”