"Животът не е нищо друго, освен цирк. Това е основната идея в абсурдистския роман на Ян Лянкъ "Целувката на Ленин", разказ за политическото безумие и алчността в днешен Китай“, пише във в. „Уолстрийт джърнал“ Клариса Сибаг-Монтефиори в рецензията си за английския превод на книгата.

В "Целувката на Ленин" (2004) писателят осмива начина, по който се преплитат капиталистическите методи с комунистическата идеология в съвременен Китай. Действието на романа се развива в измислено село, в което живеят само слепи, глухи и инвалиди. Въпреки това 197-те жители на селото водят прост и щастлив живот. Слепите возят парализираните на колички, те пък има служат за водачи. Под ръководството на революционерката-матриарх баба Мао селото се превръща в символ на истинското равенство между хората, пише Клариса Монтефиоре.

Внезапно цялата идилична обстановка е взривена от пристигането на властолюбивия чиновник Лиу. Той решава, че ако докара в селото мавзолея на Ленин, това ще донесе на живеещите там несметни богатства, а на него самия – неувяхваща слава. Само че на вожда Лиу му трябват пари, за да осъществи плана си – да откупи тялото на Ленин и да го докара в селото. Тогава той решава да създаде „трупа от изпълнители с особени способности“ – странстващ цирк от местни жители-инвалиди.

Острата социална критика не е нещо ново в произведенията на Ян Лянкъ. Много от неговите книги са забранени в родината му. Така например в новелата му „Да служим на народа. Eдна любовна история“ /българско издание – изд. „Рива“/ героите-любовници достигат до оргазъм, унищожавайки портретите на вожда и учителя Мао Дзъдун.

Клариса Монтефиоре акцентира в рецензията си на това, че писателят се е насочил към проблемите на хората в неравностойно положение, които в Китай наброяват 85 млн. Доходът на семействата, в които има инвалиди, е 60% от средния за страната и само 71% от децата-инвалиди имат достъп до образование, пише критичката.

Ян Лянкъ обаче не описва света в черно-бели тонове: живеещите в „селото на инвалидите“ не са принуждавани от никого да изпълняват циркови номера – те самите искат да го правят. Единствено баба Мао смята, че това е унизително за тях и ги превръща в „циркови маймуни“. Тя вижда, че „здравите“ от външния свят експлоатират жителите на селото, но когато се опитва да се намеси я пребиват.

Разочарованието й се превръща в лична трагедия и отчаяние от мисълта, че революцията не е успяла. Затова и предсмъртното желание на баба Мао е селото да прекъсне всякакви връзки с обществото и държавата.

"Целувката на Ленин" може и да изглежда гротеска, но през 2009 г. в град Кунмин в южната част на Китай беше открито „Кралство на лилипутите“, където срещу билет от 13 долара туристите могат да наблюдават как събрани от цялата страна джуджета изпълняват номера. В такава сляпа в морално отношение страна като Китай животът имитира литературата, заключава Клариса Монтефиоре.