Може би са мемоари, може би е роман (за мен това е най-точно ), може би е поетична хроника на миналото. Това не е блага книга. Излъчва и острота, и болка. Протестът е така умело завоалиран, че понякога ми се струваше, че опрощението на престъпниците доминира. Всъщност, всичко е хармония. Реалните личности (сред които Рада и семейството й) неуловимо преливат в белетристичните герои. Книгата е единна, монолитна - сякаш е написана на един дъх. Рада е сдържала текста, докато узрее. И резултатът е великолепен. Точността, краткостта, изяществото на стила са от поетесата Рада Москова. Епичността, обхватът на една епоха, сюжетността са на разказвачката. Всъщност Рада сама го е изразила най-точно в заглавието на една от частите си: ФРИВОЛНО ЛИЧНО ОПИСАНИЕ НА ЕПОХАЛНИ ИСТОРИЧЕСКИ СЪБИТИЯ   

Ще завърша с един малък фалшификат:

„Рада притежава някакво ведро любопитство. Интересува се не толкова от фактите, колкото от силата, която ги кара да действат – отговорността на хората. Всичко, което произлизаше от нея, я удивлява и забавлява. От хубавото изпитва възторг - в него сигурно вижда божията отговорност.”

Тези думи Рада е написала за баща си. Аз си позволих да ги преадресирам към нея. Благодаря на Рада за прекрасната книга. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат „Ние-негероите”