Гигантската енергия на нашето Възраждане, породена от българското трудолюбие и предприемчивост, от бурно протищата просветна и културна “революция”, от борбата за духовно и политическо освобождение, създава ярки личности, които ни смайват със своята идейна и нравствена сила. Колкото и да се стремим да избягаме от патетичните думи и идеализацията на конкретни личности, няма как да останем безразлични. А и не трябва.

Какво би била България без Раковски, Левски, Каравелов, Ботев?! Без митичните фигури на Хаджи Димитър и Караджата? Без презрелите смъртта "работници“ за святата кауза, без саможертвата на Волов, Каблешков, Васил Петлешков, Кочо Чистеменски, Георги Измирлиев, Иларион Драгостинов, Цанко Дюстабанов, Бачо Киро и останалите апостоли, водачи и герои на Априлското въстание? Без баташките и всички други мъченици за Свободата? И, нека го кажем на висок глас - без невероятната енергия, хладния разум и желязната воля на Георги Бенковски!

Галина Златарева, чийто роман е в ръцете на читателя, в своя статия стига до горчивото прозрение за „повторното убийство“ на нашия може би най-онеправдан национален герой. „Повторното убийство на Бенковски“, разбира се, е метафора, но в нея се съдържат смущаващи и нелицеприятни факти. По едни или други причини човекът, който олицетворява най-ярко онова тържество на българския порив за Свободата, наречено от Вазов „пиянството на един народ“, противно на всякаква логика е във „втория ред“ на историята! Не в далечната й периферия, слава Богу, защото той не е нито забравен, нито отречен. Човекът, подозиран в диктаторски наклонности, войводата на „Хвърковатата чета“ няма как да не ни гледа изпод вежди отнякъде! И все пак, реалната роля на Бенковски със сигурност не е осмислена. Нито преди, нито сега.

Не е тук мястото да „разследваме“ чия е вината за този несъмнен „национален грях“ към един национален герой – причините са разнолики, някои имат обяснение, други изглеждат абсурдно. Разбира се, Бенковски не е пренебрегнат от своя събрат в революцията Захарий Стоянов, после от Вазов, Пенчо Славейков и още неколцина поети и писатели. Преди години читателят изненадващо откри и осъдения на забвение роман „Бенковски“ на Яна Язова. Независимо от това обаче, всепризнатият водач на Априлското въстанието, който на практика е и първият истински държавник в новата ни история, не е заживял своя заслужен „втори живот“. Макар и повече от век след неговия живот и гибел тази несправедливост е поправима, а националният ни грях към Георги Бенковски е време да бъде изкупен.

Литературата с нейните „неръкотворни“ възможности не един път е изправяла кривиците на историграфията и обществената мисъл. Както видяхме, дори се е опитвала да го стори, макар и не толкова успешно. И днес един роман дава надежда, че това е възможно. Защото книгата на Галина Златарева е не просто сага за български и световни възходи и падения, но и лек срещу забравата. Изключителната достоверност и детайлното познаване на събитията са отличителна черта на „Медальонът“. Вплитайки оригинално „житието и страданието“ на героя в собственото му време, но и в днешното с присъщите му недотам вдъхновяващи характеристики, Галина Златарева е извела съдбата на „своя“ Гаврил до универсална и българска поанта. Човек от плът и кръв, човек със своите увлечения и слабости, живял в жесток и объркан свят, Гаврил, останал завинаги в историята като Георги Бенковски, не е творение на литературното „инженерство“, още по-малко иконизиран типаж на революционер и/или авантюрист. Пред нас, по-скоро в съзнанието ни, се изправя човекът Бенковски със своя „повторен живот“. И това, убеден съм, е най-доброто, което може да бъде сторено за този наистина велик българин, който със силата на оръжието и волята си обърна хода на историята. Защото ако търсим друго име на жаждата за свобода през онова смутно, но велико време, то е Георги Бенковски.