И ето че в новата си книга той казва следното: „Ако искаш да пишеш добре, трябва да проникваш в дълбините на нещата, чак до дъното им. Трябва да притежаваш чист, необременен разум и мъдростта да го следваш. Трябва да вярваш на интуицията си, да се съобразяваш с нея, безрезервно да й вярваш.” Спокойно можем да изречем тези думи за самия Васил Пекунов и за да разберем още по-добре какъв точно писател е той, нека започнем с великолепната му приказка за разказвача. По-точно, разказва я не той, а Владетелят на хармонията, но този могъщ Йерарх сякаш е гледал нашия приятел Васил. И така, творецът започвал с молитва към Господ Бог Иисус Христос да му даде вдъхновение да пише, като едновременно му благодарял, че вече му е дал вдъхновението. Той отлично знаел, че Господ отвръща на добротворните ни молитви още преди да сме ги отправили към него. След това повиквал любезно и даже коленопрекленно музата си. Идвала тя, настанявала се на писалището му и търпеливо му напомняла някои извънредно важни истини. И така, „с воля насочена към добруването на хората, с преизпълнено с любов сърце и с дълбока мъдрост за небесните и за земните истини, нашият разказвач отправял навътре проникновения си взор, тоест отварял съкровищата на висшия разум на душата си, и виждал, че всичко е красота, Единна, Една и Единствена Красота. И потичали виденията му, редели се сами словата му, ръката му сама пишела, а музата само насочава благодатно рукналия извор да не излезе от руслото.”

Нямаше как да не приведа тук голяма част от тази приказка, тъй като тя е особено съществена, за да се доближим до вселената на твореца Васил Пекунов, който от романа „Схемата” насам създава светли, изпълнени с дух и хармония, дълбоки произведения, които сякаш не са предназначени за нашето грубо, изпълнено с мутренски похождения време. Дали ще пристъпите към трилогията „Верникът и Неверникът”, „Зрящият и Незрящата”, „Вирусът и Антивирусът”, или ще проникнете в чудния свят на „Визитацията”, за да се срещнете със скъпия гост от небесата, националната светиня Христо Ботев, или пък ще ви огрее светлината на „И рече Бог”, върховното дело на писателя, неговото докосване до величието и простотата на Нашия Бог, който се спуска на земята, за да се слее с нас и да се опита да ни направи до-добри, дали ще четете някой от романите, посветени на посткомунистическия преход, „Извънвремието” или „На живо”, вие неизменно ще почувствате посланието на блестящ откривател на истината, който не се бои да дълбае в душите ни, за да измъква от там остатъците озарение, да ни прави по-добри и по-човечни. Всичко това е концентрирано много силно в новата му книга „Седем нощи в светлината”.

Преди време той се обади в къщи и предложи да прочетем на двете си прекрасни внучета откъси от ръкописа му, за да се опитат да го илюстрират. Беше ми интересно как текстът ще достигне до съзнанието на седемгодишното и петгодишното момиченца. Съпругата ми почти мигновено събуди интереса на Емма и Индия и скоро ръчичките им посегнаха към молива и към белия лист. По същия начин Васко Пекунов се е обърнал и към доста други деца и е открил във всички тях художническия талант, но и Божията искра на вдъхновението. Сега, когато държим в ръце изящния том с прекрасната корица от 16-годишната Соня Янкова, и с цветните и чернобели илюстрации на малките приятели на петгодишния герой Айри, ние се наслаждаваме на събитие в културния ни живот, което заслужава да бъде гръмко отразено. За съжаление в тишината дочуваме само поредните политически скандали, никой не говори за духовните подвизи.А всякс подобно творение е израз на доблест и висша добродетел.

Господ Бог Иисус Христос отива през нощта при малкия Айри, за да го подготви за най-голямото приключение, което хлапето ще преживее. Очаква го възпитание на чувствата и душата, седем незабравими нощи, които ще го отведат в селенията на Йерарсите на Светлината. Тук, разбира се, бихме могли да потърсим окултните измерения на темата, да навлезем в съкровищницата на Агни Йога, да намерим имената на Йерарсите на Светлината и да се опитаме да осмислим Системата, която творецът построява. Но нека останем първични, нека се почувстваме отново деца, за да усетим каква прекрасна книга за най-малките, по-големите и възрастните е написал Пекунов. Естествено е, първото сравнение, което ни идва на ум, да бъде „Малкият принц”. Както той посещава различни планети и се среща с вълшебни същества, така и петгодишното хлапе ще открие чудеса в седем краища на света. В душата ми се събуждат спомени за подобни пътувания, за летене, уж насън, така ли е било в детството – може би Васил е запомнил неща, които всички ние сме изтрили от паметта си, докосвайки се до грубото всекидневие. Проникването на писателя в детската психология е съвършено. Всяко от пътуванията към Йерарсите е израз на богатото въображение на детето, то открива средствата за придвижване, от влакчето и колата, до балона и птицата-самолет. „Седем нощи в светлината” ни зарежда с положителна енергия. Чичо Христос употребява онези чудесни думи, които събуждат творческата енергия на момченцето. Ето какво му казва той: „А сега си представи, дете, колко много са хората творци и учени, хората – търсачи на светлината и мъдростта, хората – виждащи ясно напред в бъдещето, хората, които са благословени да разкриват ума на Бога, хората, които вече са пристъпили прага в храма на Господ.”

На всяко място, където стигат Божият син и спътникът му, ги очаква поредната стая на тайните – детето влиза в нея и няма право да разказва никому какво е видяло и чуло там. Това са стъпалата на неговата инициация, посвещаването му в тайнствата на доброто. Великите Души, с които Айри се среща, му поднасят прозрения за сферата на духовното. Властелинът на Волята, на Силата, на Мощта, на Мъжеството ще му разкаже приказката за Прометей, за да научи той как могъществото може да бъде основният инструмент, основното оръдие, основната сила на Любовта. Йерархът на Мъдростта и Любовта променя знаменитата история за Червената шапчица и вълкът се очовечава. Мъдрите завети на Великите души не звучат назидателно, приказният воал се спуска прелестно над цялото и ние не усещаме как пътуваме с Айри към поредното изпитание. Може би най-дълго ще се спрем при Владетеля на Висшия Ум, на Активния Творчески Разум, този Властелин на Божествената Интелигентност, този Велик Архитект на Земята, ще се запознаем с неговото прекрасно войнство, ще чуем разказа за Вълшебната стълба към Небето, на седмото стъпало на която ни чака Господ, за да ни прегърне за добре дошли при Него и в Него.

Читателят сам ще разбере кои са останалите Йерарси, ще се почувства щастлив сред художниците, поетите, музикантите, архитектите, ще посети учените, които достигат до страхотни изобретения... Всичко това ни помага да съберем максимални сили срещу злото. Във вселената, която Иисус Христос показва на Айри, не е отделено място за тъмните сили, което не значи, че те не съществуват. Воините на Светлината стягат редиците си, за да им нанасят поражение след поражение, затова всяка невинна душа за тях е толкова важна.

Книгата на Васил Пекунов трябва непременно да ни позволи да преоткрием детето в себе си, да си възвърнем необятното въображение, да изречем молитвата и да повярваме в чудото. Вероятно си спомняте, че в „И рече Бог” хората предават Христос на гонения, те отново се оказват недостойни за него, макар че той слиза да ги спаси. В „Седем нощи в Светлината” подобни конфликти няма. Когато момченцето разказва на родителите си своите велики приключения, те дочуват и Божия глас, изпълват се с вяра в случилото се. Това ги прави по-добри. Прочетеното непременно трябва именно така да се отрази и на нас. Окъпани в искряща светлина от небесните сфери, покорени от магията на езика на великолепния писател, ние сякаш се нареждаме сред избраниците, които трябва да пазят Доброто и Мъдростта. Казват, че било трудно книгите да променят света, но Васил Пекунов успява да стори чудото и да ни предаде факела на Божата истина. А това никак не е малко.