Кой трябва да бъде будителят и кой буденият? С какво първите лица на властта са пoвече патриоти от редовите български граждани? И едните, и другите дали живеят с убеждението, че животът на нацията трябва да продължи дори и след края на личното им битуване?

Днес живеем свободно, имаме си държава, демократични избори, а защо като общество продължаваме да дремем в робството си на сеирджилъка?

Добре, днес Апостола (както и Войводата) е невъзможен, няма как да се повтори като национален герой, пример, премиер, светец. Левский е извънбрачно дете на Пробудения български дух и Свободата. Но де се дянаха одухотворените духовници, учители, писари и преписвачи, писачи и ваятели, издатели и списователи, луди глави и хладни мозъци?

Днес българинът е анонимен бунтофреник: само мърмори. През другото време мятка по едно око около себе си и чака да види накъде ще задуха вятърът. Българинът като цяло продължава да бъде противен на самия себе си. Той е буден само ако има сметка да е окат. Затова управниците ни са наше копие – шушумиги, тарикати, неграмотници, средна ръка шмекери. Но не се втренчвайте в жанровия калейдоскоп на поредното ни Пробуждане, а го обърнете като далекоглед срещу себе си. И какво ще видите? Големите неща изглеждат малки, чак жалки. А невидимите доскоро нещица – твърде ръстови. За това ми е дума. Виж се, брат ми, отстрани. И ако не ти дреме за нищо, значи не заслужаваш добрината да бъдеш събуден навреме... Защото пак ще заспиш.