ФАКЕЛ

Достойно ест за бунта

24.02.2013 1

Избори две в едно – не само за парламент, но и за президент. И нов главен прокурор.

Христо Георгиев е поет, белетрист, журналист и издател. В началото на 90-ти години е бил главен редактор на седмичниците „България“ и „Лабиринт“, на изд. „Български писател“, председател на Творческия фонд на СБП и управител на книгоразпространителско дружество „Парнас-96“. От 2000 г. е собственик на изд. „Синева“, което е издало над 80 заглавия от областта на историята, документалистиката, епистоларалната литература и литературната история.

Не си падам по стихийните бунтове и не участвам в тях. Не защото не са достойни и полезни, а защото те, поне от тези, с които съм запознат, никога не са стигали докрай в своя свещен гняв. Винаги са били отклонявани, раздробявани и канализирани, както им е било предварително отредено. Жалко, но вече се вижда, че и на „бунта на мравките” от февруари 2013 год. се внушава убедително, че той е постигнал максималното – да свали от властта Б. Б. и неговото правителство. И затова са станали достойни за един убав консултантски съвет към Привременното правителство.

Ех, какви грижи налегнаха десетките добре охранени социолози, наблюдатели, анализатори и все остальные идеологически спецове от всички цветове! Как упоително обясняват, че не може това, че не може онова, че няма как да се изхвърли от властта и накаже политическата класа, че свещената крава конституцията трудно ще се промени! С толкова думи ни заляха, но странно, не споменават само две.

Едната от тях е революция. Ясно защо, нали! Правете си бунтове, момчета и момичета, но си и не помисляйте за революция! Че тогава за боя на спец полицаите на Орлов мост ще си спомняте като за любовни ласки на момиче, което се влюбва за първи път.

Другата забранена дума е САЩ. Сакън някой да си не спомни, че Б.Б. и неговите мутри вършеха золумите си, срещу които народът изригна, под благосклонния американски поглед. Навярно никой не спи тия дни и нощи под покрива на американското посолство…

И друго не се споменава дори като възможност. Че може да кривне в някоя вечер бунтът и да стигне под прозорците на един или друг висш държавен мъж. Например под тия на президента.

И слепите, и глухите в България видяха и чуха, че Росен Плевнелиев стана президент чрез изборните измами на същите бандити, които вчера тъй позорно се сбогуваха с властта.

Но дали наистина се сбогуваха след като техните протежета остават?

А защо да не спре бунтът за няколко вечери и под прозорците на Съдебната палата и да поиска „главите” на толкова много съдебни босове, които заеха местата си чрез такива измами, на които дори самият Бай Ганю би завидел. Само един пример. Кой не видя и не чу, че мястото на главния прокурор зае с грандиозна манипулация Сотир Цацаров. С решаващата помощ на същите тези, които уж вчера се сбогуваха с властта.

И пак питам – дали настина се сбогуват след като техните момчета остават?

Навярно те си имат своите професионални качества, но не за тях става дума, а за моралните им.

Но бунтът нехае за тях, засега.

Но щом „мравките” искат, или мечтаят, да променят и политическата система, то би трябвало да знаят, че две от най-важните носещи нейни колони са президент и главен прокурор. Не може да се мине без тях, ако наистина искат да срутят тая отвратителна бастилия, наричаща се политическа система!

Защото знаем от историята, че голямата сила, привлекателността и романтиката на един бунт, или революция, е не само в борбата за правото на светлина, храна и топлина, а и в битката за налагане на нов пречистващ морал.

Не вярвам, че протестиращите ще се превърнат в тотален морален коректив и ще отнесат в необузданата си все още река на гнева и останалите негодници, стигнали до върха на държавата чрез герберски машинации и измами.

Според мен освен да бъдат един постоянен мощен морален стожер, който да диша във врата на новата власт, пред която да представят императивно своите тъй обикновени човешки искания, друго протестиращите, колкото и да им се иска, не могат да постигнат, защото те очевидно нямат нито интелектуален, нито организационен капацитет. Поне засега. Всички примамливи предложения към водачите им са част от опитите на хората в сянка за канализиране и обезопасяване на бунта. Вече се влезе в капана, от който излизане няма: „Политическата класа не може, ама ние можем!” Ами като е така защо протестиращите не поискат 50 % гражданско присъствие и в Светия синод? Пък и защо само там? Ами БАН как ще оцелее без гражданско присъствие от 50% в управлението си?

Михаил Константинов ще изчисли гениално цифрите на присъствието, Андрей Слабаков ще изрежисира филм за народния бунт. Емил Кошлуков ще поведе похода от Варна, за да се не загуби по пътя към София, а десетки други народни водачи също излизат от сладката си дрямка и се оглеждат за местенца в бунта, далеч от палките, но близко до властта.

А някой да си спомня бедните смачкани и унижени до смърт хора, които са изправени пред неумолимата лавина на новите мартенски сметки?!

Навярно се е объркало пак обонянието ми, но повече ми ухае на провал, отколкото на политическа пролет.

Но ако се окажа, дай боже, опроверган и бунтът се опази от напразните съблазни и аз ще се влея на Орлов мост в реката от хиляди „протестанти” и ще викам с цяло гърло към прозорците, зад които тръпнат за постовете си мишоците на Б.Б. и Цв. Цв.

Предлаганият текст е една от гледните точки към ставащото в България през последните дни. Факел.бг е готов да публикува и други мнения.

« назад

КОМЕНТАРИ

Анонимен 24.02.2013 19:19 | #1

Прочетено в Интернет: Русенският митрополит Неофит и сега патриарх! Една грозна история‚ окалваща репутацията на Русенския митрополит Неофит с мирско име Симеон Димитров‚ циркулира от известно време насам в родните синодални среди. Според пиперливата мълва 66-годишният дядо Неофит‚ известен заедно със събрата си Дометиан Видински като най-добрия изпълнител на църковни песнопения у нас‚ бил закоравяла “мека китка”. Но не само това. В огромния си апартамент на столичната ул.”Иван Асен II” владиката устройвал шумни оргии‚ като по време на една от вакханалиите бил засечен да кърши телеса пред гостите си‚ накипрен в... женски дрехи! Още на другия ден новината за травеститското изпълнение на Русенския митрополит “долетяла” до покоите на патриарх Максим‚ който‚ макар и “тих бисексуалист”‚ както го нарича остроумно покойният свещеник Янко Димов‚ изпаднал в шокинг. След като се посъвзел от потреса‚ главата на БПЦ изпаднал в дива ярост и уплашил до смърт хората от най-близкото си обкръжение‚ които не помнели да се е пенявел така дори на младини. Брадата на дядо Максим треперела‚ от очите му хвърчали искри‚ а устата му сипела люти закани по адрес на сгафилия висш духовник‚ когото лично той ръкоположил за йеромонах през далечната 1976-а. Втрещените и вцепенени от страх‚ помощници и секретари на Негово светейшество все пак дочакали момента‚ в който Максим укротил топката и започнал да говори що-годе членоразделно‚ вместо да фучи и съска. “Веднага доведете Неофит при мен! Вед-на-га! Представа си няма какво го чака!”‚ креснал патриархът и треснал жезъла си в земята. Последвалата сценка в кабинета на дядо Максим била достойна за перото на класиците на световната драматургия. “Неофит влезе‚ превит надве‚ при патриарха. Беше смъртно блед. Личеше си‚ че е загубил ума и дума. Максим почна да му крещи и да го хока. Заплашваше го‚ че ще му отнеме сана‚ ще го анатемоса‚ ще го заточи в най-затънтения манастир... “Нямате срам и страх от Бога‚ п... сти с п... сти! Съвсем се забравихте‚ омаскарихте църквата!”‚ извиваше глас патриархът. През това време дядо Неофит беше изпаднал в пълна прострация‚ защото никога досега не е бил обект на Максимовия гняв. Нито веднъж не възрази‚ само мигаше като плъх в брашно. Изглеждаше смачкан и разцентрован. Не намери сили дори за едно оправдание. То и какво ли имаше да се оправдава‚ като нещата бяха кристално ясни? Когато Максим приключи тирадата си‚ митрополитът буквално се хвърли на пода пред него и започна да му целува ту ръцете‚ ту полите на расото му. Само и само да получи опрощение! Отвратителна гледка! Но дядо Максим в крайна сметка му прости. Наказа го “с последно предупреждение”‚ налагайки обаче пълно информационно затъмнение върху огласяването на безподобната история. Някой от участниците в оргията беше изпял на дядо Максим за превъплъщението на Неофит и сега доволно потриваше ръчички в сянка. После се твърдеше‚ че всичко е било постановка с цел да държат владиката на тясно с компромата и че патриархът е бил в час със сценария. Разбира се‚ преки доказателства за това няма. Но се шушукаше‚ че имало и снимки от бурното “трансвестай парти”‚ които Негово светейшество заключил в сейфа си и впоследствие от време на време вадел и им се любувал”‚ разказват посветени в църковните потайности. Според тях дядо Неофит си “заработил” дебело агентурно досие в ДС и през годините надраскал бая доноси срещу свои колеги и служители от Синода. Това обаче не му пречи да си развява коня в епархията и да драпа подмолно за “бялото було” на патриарха. Както и да прескача редовно до централата на столетницата на “Позитано” 20‚ откъдето‚ казват‚ му подарили луксозен мерцедес. Мъжеложците в БПЦ нямат чет и брой‚ но най-колоритни в близкото минало били гей лудориите на вече покойния Ловчански владика Григорий и на преселилия се наскоро в отвъдното само на 53 години игумен на Троянския манастир Мелнишки епископ Генадий. “Този дебел задник си е мой и ще правя с него каквото си искам!”‚ обичал да повтаря приживе 200-килограмовият дядо Генадий. Той е единственият роден чернодрешковец‚ обезсмъртен под истинското си име и сан в два от “вулгарните романи” на покойния Христо Калчев. Когато бе игумен на Чекотинския манастир край село Калугерово‚ епископът устройваше там чутовни гей сборища с много пиене‚ ядене на корем и безразборен секс. Известно е‚ че бе покровителстван от братята Васил и Георги Илиеви‚ които наляха огромни средства за възстановяването и ремонта на обвитата в скандална слава обител. “И в Чекотинския манастир‚ и по-късно в Троянския Генадий си имаше “мъжки харем”. В Троянския манастир го обслужваха предано “нежните” монаси Августин и Викентий‚ бивш манекен”‚ раздуват наши синодали. Особено пикантно било съперничеството по “тънката част” между престарелия дядо Григорий и младия тогава Генадий. Двамата не можели да си “разпределят” графика на банята в Ботевград‚ където се чипкали под строй войничетата от близките поделения. Най-накрая се договорили “по мъжки” Ловчанският владика да се навърта край банята в понеделник и четвъртък‚ а игуменът – във вторник и петък. “Подмамваха младоците с дребни суми и почерпки и ги вкарваха в леглата си. Сигурно се бяха облажили със стотици войничета”‚ коментират небогоугодните мераци на покойните отци хора от клира. Господ обаче наказал пощеливия Григорий да доживее до дълбока старост‚ но как – в състояние на вегетиращ “зеленчук”‚ поразен от инсулт и изпаднал в тотално старческо слабоумие. Сестрата на владиката го хранела с лъжичка като малко дете и го разхождала с инвалидна количка. Въпреки физическите страдания и тежката деменция дядо Григорий веднага опулвал очи‚ когато в митрополията пристигнели млади отчета‚ и почвал да точи лиги.