Япония би рекорда за най-миниатюрна книга

28.03.2013

Компанията Toppan Printing, лидер в японската печатарска индустрия, представи своя нов продукт – книга от 22 страници с размер 0,75 мм.

„Сезонни цветя“ (四季の花) е книга с обем 22 страници, чиято големина не надхвърля 0,75 мм. Книгата съдържа фрази на хирагана, катакана и канджи (трите японски писмености), както и илюстрации на цветя, откъдето идва и заглавието й. Безполезно е да се опитва човек да я разгледа с невъоръжено око - текстът е толкова ситен, че е необходима лупа, за да може да се прочете. "Микро книгата" наистина се предлага заедно с лупа, като комплектът струва 29 400 йени (235 евро).
Но какъв е смисълът да се произведе тази книга-миниатюра, особено във време, когато в един чип се побира съдържанието на десетки произведения? По ирония на съдбата, много подобни инициативи процъфтяват по целия свят, без да има връзка помежду им. Предишният рекорд бе на руснака Анатолий Коненко, произвел повече от 200 "миниатюрни книги". Неговият „Хамелеон“ от Чехов, публикуван през 1996 г., е с размер 0.9 мм. Той обаче не е единственият - в Индия, Украйна, щата Пенсилвания в САЩ, Австралия, Канада, Китай издателите продължават да експериментират с новаторски техники за създаване на мини книги.
 

Безкрайно малка, но естетична
Артистично и техническо предизвикателство, традицията за създаване на миниатюрни книги съществува от зората на времето. Среща се във всички култури и е родила истински шедьоври. Известно е съществуването на миниатюрни книжни рулони във Вавилон още през 2150 г. пр. Хр. Една от най-известните книги-миниатюри е Officium Beatae Virginis Maria, публикувана в Неапол през 1486 г.
Предимно с религиозно съдържание, мини книгите, създадени през епохата на Възраждането, носят освен естетическа стойност и сериозен философски размисъл. Според „Мисли“ на Блез Паскал (1669), човек не е в състояние да види крайностите, притиснат между безкрайно голямото и безкрайно малкото. Тема, продължена и от Джонатан Суифт в „Пътешествията на Гъливер“, където героят измерва света според своя мащаб, но е принуден да създаде обекти, които предизвикват биологичните граници на възприятията му. Oколо шестнадесети век  миниатюрните книги се превръщат в луксозни вещи, съхранявани в библиотеките на кралските резиденции.
 

Mamehon - книгите с меки корици на гейшите
В Япония миниатюрната книга се нарича "mamehon" или "книга - грахово зърно“. За нея се споменава за първи път в края на периода Едо (1603-1867), като литература за забавления на децата и жените. През 19 век "mamehon" е прерогатив на гейшите. Музеят Fujieda в Токио съхранява някои от тези книжки, които са били предназначени за клиентите на куртизанките и съдържали „подходящи адреси“ и друга практична информация. Постепенно, с увеличаване на разходите и с широкото разпространение на печатарското дело, тази традиция угасва, за да се възроди отново като форма на артистична изява и експеримент.
Печатарската компания Toppan Printing започва дейността си в Япония през 1900 г. Днес за нея работят близо 50 000 служители по целия свят и тя е световен лидер по отношение на иновациите и научните изследвания в областта на цифровия печат. Централата й се намира в Музея на печатарското дело в Токио. Също така, от 1964 г. насам Toppan Printing е посветила част от своята дейност за създаване на миниатюрни книги.
Новият й рекорд за изработване на най-малката книга в света, който вече е регистриран в Книгата на Гинес, е израз на историческата традиция и потвърждение на лидерските й позиции, но също така допринася за изграждането на "определен имидж" на компанията, по думите на президента й Наоки Адач.