Основната тема на Павел Флоренски са пространството и времето като символична форма на мисълта, художественото творчество и културата. Това са все области и проблеми, които намират проникновен отзвук в мъдростта на Флоренски. Под влияние на платонизма и древногръцката философия той си поставя за цел максимално да сближи елинската и християнската философия. Метафизиката му, базирана върху метода на феноменологията, е така конструирана, че при нея символизмът и семиотиката заемат изключително важно място. Флоренски се стреми да открие първични символи, основни както за духовното, така и за материалното, от които са изградени различни сфери на реалността и които са отразени в различни области на културата. Със своите философски рефлексии върху символа Флоренски се доближава до обща теория на знаковите системи и е един от предшествениците на структурния и системен подход в науката.

„Пространство, време, творчество“ съдържа значителна част от тези търсения, но най-вече предлага ясен поглед към дълбоката и деликатна гениалност на мислителя. Руският философ Олег Генисаретски чудесно дефинира тази феноменална личност: „Името и трудовете на отец Павел Флоренски заемат в нашата култура място, отговарящо на мащаба на творческата му личност. Много от неговите инициативи и постижения вече се приемат като очевидни постулати в областта на културата, от само себе си отнесени към нашите днешни творчески и духовни проблеми. Ала не трябва да се забравя: смисълът на създаденото от един велик ум се разкрива само в голям исторически период.” Генисаретски допълва оценката си за великия мислител с цитат от самия отец Павел, който недвусмислено определя историческата перспектива на творчеството си по следния начин: „Това е нещо, което се свежда към една и съща цел, която дава смисъл на съществуването – което е трудно... Знам, че това не е възможно в дадено време, в дадена страна, не само в близко бъдеще, но и за столетия...“