Нищо тук не е ново. Нито животът, нито смъртта, нито декорът. И все пак! Стрелба пред Парламента, по време на клетвата на новото правителство не беше се случвала. Луиджи Преити, 49 г., стреля в упор по карабинера, почти негов връстник на име Джузепе Джангранди, 50 г. Не пожалва и колегата му, Франческо Негри, 30 г. „Вината” им е, че затварят пътя към площада „Колонна” и Палацо ” Киджи”, където е седалището на Правителството.  

Атентаторът е облечен добре – в сив костюм и с вратовръзка. Камерите са го регистрирали като разхождащ се господин Никой пред Парламента,който е само на някакви си петдесет метра от теснината между двете така важни исторически сгради. След като изпразва пълнителя си срещу притичалите се на помощ униформени, Преити става вече историческа личност. Влиза в черната хроника на една страна, която помни добре „годините но оловото” и Червените бригади. Изминал е половин век, но омразата продължава да нанася своите удари. „Исках да стрелям в политиците!” – това е признанието на Калабриеца.

След новината за престрелката и кратка пауза, церемонията в седалището на Президента продължи. Днес имаме правителство, което е компромис между левицата и десницата.  Движението „Пет звезди” на Бепе Грилло е третата сила в Парламента. Като абсолютна новост, която обедини законното недоволство в страната, тя е в опозиция и против насилието. Бившият премиер Марио Монти предаде камбанката на новият президентски избранник Енрико Лета. Това тук е традиция. Надеждата за положителна промяна и стабилност е много крехка. Едва родена и вече стреляха в нея. Дали тя ще оживее зависи от първите 100 дни на поредното италианско правителство.

Джузепе и Франческо са живи в болницата. Първият е опериран успешно и куршумът, заседнал в гръбначния му стълб, е изваден. Не се знае все още дали ще оживее. Вторият потърпевш е прострелян в краката и опасност за живота му няма. По Луиджи Преити не е стреляно, така че той може да прави признания и декларации, че не е луд. Същото потвърди тази сутрин и отчаяният му по-голям брат.