Българският Еньовден27.06.2013 и други стихотворения на Румен Денев, писани под впечатление от текущите събития в България.
Румен Денев (Димитров) е роден на 21.04.1958 г. в Казанлък. За първи път публикува стихотворения през 1973 г. Следвал е в Пловдивския университет „Отец Паисий Хилендарски”, специалност българска филология в периода 1978-79 г. От 1979 г. е студент в Литературния институт „Максим Горки” - Москва. Обучава се в семинара по поезия с творчески ръководител - поетът Лев Ошанин.
През 1986 г. излиза стихосбирката му „Животът на дъжда”, за която през 1987 г. получава престижната национална награда за дебют в поезията „Южна пролет”- Хасково. Автор е на сборниците със стихотворения и поеми: „Вечният мир” /1990/, „Последно” (1999), „Звукописи” (2001), „Стихотворения” (2005), ”Посоки на погледа” (2006) и „Люлка на вселената” (2011). За поемата „Люлка на вселената” е удостоен със специалната награда на Съюза на българските писатели. През 2012 год. излезе книгата му с есета „Град България”(политическа фантастика). Негови произведения – стихове, есета и публицистика, са печатани в много литературни и периодични издания.
Член на редакционния съвет на Литературно списание „Кула”-Казанлък. Член на Съюза на българските писатели.
МОЛИТВА И ЗАПОВЕД НА АК ПАША ПРЕД ВЕЛИКАТА БИТКАТА ПРИ ШЕЙНОВО
На Наталия Лясковская
(След толкова земни вождове:
първо – страшни, а после – смешни,
Господи Иисусе Христе, Сине Божий,
помилуй ме грешния.
След толкова надежди за ситост,
след алчност за паница леща,
Господи Иисусе Христе,
помилуй ме грешния.
След разврата на всички велможи
вчерашни, които са днешни,
Господи Иисусе Христе, Сине Божий,
помилуй ме грешния.
Сред всички фалшиви артисти,
сред воят и гракът на вещици,
Господи Иисусе Христе,
помилуй ме грешния.
След срама на всички епископи
само ти ми остана, Небесни свещенико.
Господи Иисусе Христе,
помилуй ме грешния.)
Господа, саби вън!
Войници, сложете щиковете!
Развейте всички знамена!
Батареите – огън и жупел!
С ура
и напред!
П. П. В скоро време в Казанлък ще бъде издигнат величествен паметник в чест на Михаил Скобелев (Белия генерал) - освободител на града от робството на султана.
БЪЛГАРСКИЯТ ЕНЬОВДЕН
Сега е българското лято,
нестинарско лято,
Ладо, ле, Ладо.
От Еньоден до Илинден
ходене по жарава,
Ладо, ле, Ладо.
По Еньовден се вият
венци за главите,
Ладо, ле, Ладо.
На Еньовден се танцува по огън
за здраве и за берекет,
Ладо, ле, Ладо.
Сега е българското лято,
бъдещето е сега,
Ладо, ле, Ладо.
Доста стояхме на челна стойка,
доста мислехме с петите си,
Ладо, ле, Ладо.
Дано се обърнем с главата нагоре,
дано да си стъпим на нозете,
Ладо, ле, Ладо.
От Еньовден до Илинден
нестинарско лято,
Ладо, ле, Ладо.
По въглени да ходим,
бесове да гоним,
Ладо, ле, Ладо.
На Еньовден с венци на главите,
с венци от росни цветя и билки,
Ладо, ле, Ладо.
На Илинден, ако гърми небето,
орехите ще са гнили и кухи,
Ладо, ле, Ладо.
От Еньовден до Илинден
българско лято,
Ладо, ле, Ладо.
ВИСОКО СЛОВО КЪМ СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ
(молитвен вик)
Седем благи учители на България,
владици на свещената наша реч,
по ръст,
по подвиг,
по святост
равни на апостолите Христови.
Вдигам си ръцете към всички Вас,
седем свети мъже,
пратеници Божии,
родители на нашите букви,
и Ви моля за помощ,
защото електричеството е важно за човека,
но не и без благите дарове на духа Светаго.
Св. Седмочисленици,
Вашите светещи кости са в Албания,
Сърбия,
Охрид,
Рим,
Преслав
и Плиска.
Помогнете, преблажени учители,
само Вие ни останахте за помощници,
Вие, които сте в Славата Божия
на Небесната църква.
Защото страданието достигна до писък и вопъл.
Защото живите са живи само в медицински смисъл,
а всъщност са мъртъвци,
отровени от съмнение.
Защото велможите са развратни и бесновати.
Защото епископите земни
забравиха, че Нашият Господ
обеща пак да дойде при човеците
(макар че никога не ни е напускал,
а ние загубихме усет за Неговото живо Присъствие.
Жив е Господ!).
Вдигам ръце към Вас,
Преблаги учители български,
свети мъже,
помолете Господ да побърза със свойто Пришествие,
защото нашият народ загуби път и посока.
Защото ние страдаме напразно,
а радостта е на върха езика ни
като мед,
сладък мед, който не вкусваме,
защото не вкусваме словото Божие,
заради което Вие страдахте,
боляхте и бивахте мъчени,
трижди блажени светии български.
Оглеждах се наоколо и помощ не видях,
тогава погледнах нагоре,
където Вие бдите, покровители наши.
Помощ!
Седем пъти викам за помощ
към Вас преблаги седем учители,
защото моят молитвен вик
е моята последна надежда.
Моят молитвен вик към вас е:
дано Господ побърза
със свойто Пришествие,
дано се въплъти в тялото на тоя наш народ
(народът е тяло, което мучи като прекрасен бивол,
но мучи безсловесно,
дайте му слово, преблажени!).
Дано да слезе Господ в тялото на народа ни,
за да получи народа ни високия ръст Христов,
високия ум Христов.
Дано да бъде,
дано да бъде,
дано да бъде!
Да възкръснат живите мъртъвци.
А Вие ни поучавайте,
благи учители български,
за да бъдем преобразени,
да бъдем спасени
и бесовете по нас да бъдат изгорени с живи въглени.
Св. Седмочисленици:
св. Кириле,
св. Методие,
св. Клименте,
св. Науме,
св. Горазде,
св. Ангеларие,
св. Сава,
ако има тук долу по земите на българската реч
някой достоен на Вас,
покажете ни го,
за да се учим и поучаваме от живо слово,
както от Вас се учиха и поучаваха предците ни
и ние ще го прибавим като осми сред Вас.
За да изгрее народното ни величие,
за да прогледнем за Славата Божия!
ПРОЩЪПАЛНИК
На Албена Трандева
От преходи няма ли изход?
Българско мъчно прохождане,
мъчен български прощъпалник.
Детето, когато прохожда,
сто пъти на земята пада,
претъркулва се, плачейки…
Който иска прохождане,
да не чака друг да го носи.
Слънцето стои на високо.
Луната е с любов препълнена.
Водите в реките се сърдят.
Светът е в ново съзвездие.
България вече прохожда -
чака ни огнено лято.
България вече прохожда -
както детенце изгубено -
търси баща си и майка си
и все в чужди се припознава.
Ние така се озъртаме
и от озъртане – падаме.
Слънцето стои на високо.
Луната е с любов препълнена.
Водите в реките се сърдят.
Светът е в ново съзвездие.
България вече прохожда -
чака ни огнено лято.
Но веднъж детето прохожда.
Но веднъж народът прохожда -
веднъж – сега или никога!
ИЛИНДЕН
Приижда Царството небесно
върху човеци и цветя.
Вселена от чудесни бездни
отваря своята врата.
Прати ни, Боже, гръмотевица,
за да ни кажеш своя срок,
да изречем и ние с ревност:
„Господ е Бог!”
БЪДЕЩЕ СЕГАШНО ВРЕМЕ
Бъдещето не е след век.
Бъдещето не след 20 години.
Бъдещето не е след 10 години.
Бъдещето не е догодина.
Бъдещето не е след месец.
Бъдещето не е след седмица.
Бъдещето не е утре.
Бъдещето не е днес.
Бъдещето не е след час.
Бъдещето не е след секунда.
Бъдещето е сега!
Още стихотворения от Румен Денев може да прочетете тук
|
|
|
© 2010-2013, Факел. Дизайн и изработка MITRA PR и ApplaDesign.
|
|
КОМЕНТАРИ
Анонимен 17.07.2013 17:03 | #41
Румен Денев - един нещастник с проблеми с алкохола и пр...
Анонимен 17.07.2013 16:57 | #40
Кактус в Пустинята!
Анонимен 17.07.2013 14:42 | #39
Този чукундур и прост селянин‚ явно още ще е в нета...?! Истинска безполезност! За жалост! P.S. Прост селянин е едно‚ а нормален селянин- друго!
Анонимен 16.07.2013 14:02 | #38
Този ”поет” не става за нищо! Нямаме нужда от полу-стихове и псевдо поезия! Андрей Димитров- литературовед и културолог
Анонимен 11.07.2013 06:49 | #37
Обожавам този поет! Стоян Вълев - лит. критик.
Анонимен 09.07.2013 23:39 | #36
До всички писатели‚ публикуващи свои произведения в Интернет! Подвизава се човек‚ по-точно Румен Денев‚ който публикува чужди стихове! Някои от тях много добре преправени и перефразирани...‚ за да е трудно да го идентифицират... Разполагаме с писма между него и жени‚ на които обяснява‚ че е тъжен‚самотен и романтичен и затова пише стихове... Че познавал покойния Дамян Дамянов (?!?)‚ а тези стихове щял да публикува в поредна стихосбирка... МОЛЯ РАЗПРОСТРАНЕТЕ СЪОБЩЕНИЕТО! Внимание –Плагиат!!! Тодор Стоянов -литератор
Анонимен 09.07.2013 23:06 | #35
Четете Иван Методиев‚ а не селски простотии...!
Анонимен 09.07.2013 22:08 | #34
Вземете пример от Николай Искъров!!!
Анонимен 09.07.2013 22:04 | #33
Ако Ихтиолозите бяха Литератори...:)
Анонимен 09.07.2013 19:48 | #32
Без коментар за г-н Денев! Дано не четем повече такива плоски неща...
Анонимен 09.07.2013 18:46 | #31
Поетът не заслужава внимание!
Анонимен 09.07.2013 18:45 | #30
# 12‚ # 19‚ # 24 са скрити комунисти! Мазни плужеци! Най-общо мазнините са класифицират в три типа: 1) наситени – съдържат се предимно в продуктите от животински произход (както и в палмовото и кокосовото олио). 2) ненаситени мастни киселини – в рибата‚ ядките‚ маслините и др. 3) синтетични‚ включващи транс-мазнините и хидрираните мазнини. Наситените мазнини са най-общо тези от животински произход. Разпознават се по това‚ че са твърди на стайна температура‚ а са течни при телесна и по-висока. Срещат се при топлокръвните бозайници. И това е логично – студенокръвните риби‚ например‚ не биха могли да оцелеят в студените води...
Анонимен 09.07.2013 18:35 | #29
Повечето коментари са негативни и реално отразяват истината. Ст.Попов
Анонимен 09.07.2013 18:33 | #28
Мъченикът Денев са напъва...
Анонимен 09.07.2013 18:32 | #27
Румен Денев е просто Мъченик...
Анонимен 09.07.2013 18:31 | #26
Няма нужда да се карате тук ‚ а да оценяват поезията! Не си заслужава‚ да се четат такива ”Автори”...
Анонимен 09.07.2013 18:21 | #25
# 24 За разлика от Вас‚ смешна анонимке съм литератор! Ви е сте глупак‚ при това много прост! За изключения не сте чували явно. Човекът се отличава от другите живи същества по разума си. Разумът се отличава от другите.
Анонимен 09.07.2013 18:11 | #24
Анонимен невежо #20‚ пишеш: ”И да не забравяме за бездарният Румен Денев‚ все пак...”. В изречението ”бездарният” не е в глупата на подлога‚ следователно не се членува. Не може глупак‚ на окйто му липсва основно образование да раздава оценки за литературата. Ти просто си глупак.
Анонимен 09.07.2013 18:09 | #23
Колеги‚ това са стихове‚ ниско ниво‚ ако изобщо може да се нарече поезия...! Д.Пеев
Анонимен 09.07.2013 18:08 | #22
#16‚ # 18 са скрити провокатори!
Анонимен 09.07.2013 18:06 | #21
Това не са стихове‚ а драсканици! Жалко за Литературата! Иван Кръстев
Анонимен 09.07.2013 18:05 | #20
Все пак истината е‚ че Румен Денев е посредствен! Бездарен се членува‚ за справка: Литература 6-ти клас!
Анонимен 09.07.2013 12:09 | #19
Анонимен #15‚ ”бездарния” не се членува‚ невежо.
Анонимен 09.07.2013 12:08 | #18
Анонимен #15 е гениален‚ личи си.
Анонимен 08.07.2013 15:44 | #17
Г-н Денев е още тук. Само до залезът на слънцето...Това е псевдо поезия! Анонимните са като # 16 - мижитурки! Иван Добрев
Анонимен 08.07.2013 15:09 | #16
Кой е бездарен решава времето‚ а не някакъв анонимен дърдорко.
Анонимен 07.07.2013 15:27 | #15
И да не забравяме за бездарният Румен Денев‚ все пак! Към #14‚ #5‚ #6 Румен Тодоров
Анонимен 06.07.2013 20:01 | #14
Ако има нещо бездарно тук‚ това са коментарите‚ Лулчо Пеев - ихтиолог.
Анонимен 06.07.2013 13:54 | #13
Смях‚ смях‚ смях‚ някои го наричат поезия...
Анонимен 05.07.2013 20:17 | #12
плюнки‚ плюнки‚ плюнки
Анонимен 04.07.2013 21:55 | #11
Много майсторски бездарно!
Анонимен 04.07.2013 19:48 | #10
Добре е‚ да знаете‚ кога трябва да преустановите с това неподходящо увлечение!!! С. Кръстев
Анонимен 04.07.2013 18:56 | #9
Не съм чел чак толкова слаби и елементарни неща! Красимир Стоянов
Анонимен 04.07.2013 18:28 | #8
Румен Денев- една поезия‚ която никой няма да запомни! Петър Иванов
Анонимен 04.07.2013 18:08 | #7
Хей Анонимен #6‚ та нима това е поезия!!!
Анонимен 04.07.2013 16:33 | #6
Един трол броди из Факел и плюе всички автори. Просто го игнориайте.
Анонимен 04.07.2013 14:18 | #5
Браво г-н Денев! Слава на Бога‚ че има хора‚ като вас! Господ вие дал талант‚ творете!
Анонимен 04.07.2013 14:01 | #4
Г-н Денев‚ може да станете пазач за 300-350 лева! Успех!!!
Анонимен 03.07.2013 17:57 | #3
Ако това е литература и поезия‚ следователно Аз съм Господ!!! Вече е време за заслужена почивка!
Анонимен 03.07.2013 07:09 | #2
Нищо особено!
Анонимен 28.06.2013 07:42 | #1
Още един драскач‚ мъчещ се да бъде поет... Но не се получава!
Напиши коментар
Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.