Това правителство бе заченато в грях, то се появи на бял свят чрез политическо инженерство, затова е странен хермафродит, дори триполово изродче, без ясно определен идеен лик. Погледнато юридически, държавата ни формално получи легитимно управление, което въпреки изкуствения си зачатък, плод на политическо извращение, има претенции да управлява цял мандат. И да се радва на обществено доверие, обич и признателност. Предварително замисленият в централите на БСП и ДПС следизборен съюз се надяваше на други изборни резултати, но случаят им изигра лоша шега – „Атака“ отново „открадна“ сума ти червени гласове с фантастични обещания и сочения със среден пръст враг на България – преди години за Волен това бяха евреите от „Уолстрийт“, след това циганският битов терор, сетне се зае да бъзика антитурската струнка в масовата простонародна душица, но в края на политическия си животец изведнъж се възнесе от собствената си пепел в социален защитник на бедните духом бедняци. Врагът му сега са ЕС, Запада, брюкселските чиновници, които са виновни за родната ни мафия, за корупцията ни, за назначените ни милионери, за комунистическия, ченгесарски произход на всички парламентарно представени партии у нас... И развява руското знаме за примамка на разочарованите от червените по време на своите митинги, а след това им говори за китайския модел на капитализъм. Сякаш перестройката у нас не бе проведена точно и поименно както в Руската федерация, сякаш Великата криминална революция, целяща висшестоящите комунисти да станат пъргави капиталисти, не се случи и у нас, при това пред очите ни. Проектът „Атака“ не само уби идеята за здрав, прагматичен и  модерен патриотизъм, взрян в бъдещето на България, но вместо да извади завинаги мафията на Доган от управлението на родината ни, той им подаде чистата си националистическа ръка, за да превземат по втория начин парламента. 

Днес най-нещастното малцинство у нас са онези 300-400 000 бедни душици, страдащи от комплексна недостатъчност, пуснали бюлетината си за „Атака“. Бог да ги помилва тези нещастници, заразени с омразата на черното човече. Лечението е едно - задължително гласуване. Тогава това гласуващо малцинство ще се превърне в безгласна нищожественост от общото. Заедно със султаните на Доган и техните наведени кадъни.

Защото зловещият проект „ДПС – Атака“, замислен и осъществен от шестаците на ДС и техните съветски другари, ще отиде на бунището на историята, където ще продължава да вони и смърди. Но неговите днешни съюзници в парламента от БСП никога няма да допуснат тази радикална промяна. Гледам, че и ГЕРБ не смеят да я предложат, разчитат на вечната инерция - че пак населението ни ще избира от двете злини, по-малката. Проблемът е, че злините вече не са две, а са четири. И още поне четири дебнат в нетърпеливо очакване извън Народното събрание. Което какво означава ли? Пълен банкрут на политическата ни състоятелност.

Но България вече не е същата. Започва конфликт на интереси между политическите представители на олигархията и самите олигарси. Европа почва да ни гледа изпод вежди. На нейно място, ако беше Съветският съюз, отдавна да са изпратили два-три полка десантчици, както през горещото лято на 1968, когато освободихме Чехословакия от социализма с човешко лице. Днес няма кой да ни освободи от себе си, защото като общност приемаме всички гаври с лицето на майка България. Защото сега, когато децата ни са на улицата и искат промяна, радикална промяна в начина за избиране и отзоваване на депутати, прозрачни и честни избори, ние, домоседите, си седим вкъщи. И се самоутешаваме – по-добре да са „нашите“ на власт и да продължи тази порно демокрация, отколкото да се върнат отново гербаджиите да управляват. Улицата не работи за предишните управници. Тя работи да бъдещето на страната ни, защото новите българи искат да имат европейска държава като хората, а не азиатски енергиен сателит на Москва. След шест месеца България ще бъде различна, но колко по-друга – зависи от всички нас.