ФАКЕЛ

Фестивалът в Авиньон: 66 години по-късно

06.07.2013 1

Всяко лято през юли улиците и много театри в историческия център на Авиньон се оживяват заради започващия там международен фестивал. Събитието, което днес е известно навсякъде по света и привлича почитатели на изкуството и туристи от много страни, е създадено през 1947 г. от Жан Вилар.

През 1947 г. Кристиан Зервос, изкуствовед и колекционер, и поетът Рене Шар организират в параклиса на Папския дворец във френския град голяма изложба на съвременно изкуство. По този повод те предлагат да Жан Вилар да направи своя постановка, превърнала се по-късно в първия му хит -"Убийство в катедралата" от Т. С. Елиът. Първоначално Вилар отказва, но после приема и прави три постановки.Така се ражда Авиньонският фестивал. Жан Вилар събира около себе си млади актьори, сред които Ален Кюни, Мишел Буке, Силвия Монфор, Жана Моро, а по-късно, през 1951 г., се присъединява и Жерар Филип.

Авиньон става символ на това, което по-късно ще нарекат "театрална децентрализация", под ръководството на Жана Лоран, заместник-директор по изложбите в Държавния секретариат за изящни изкуства. Организацията, чиято задача е да преодолее липсата на културни инициативи в провинцията, има също за цел да демократизира културата и подкрепя Жан Вилар в усилието му да превърне театъра в истинска "обществена услуга". През 1951 г. Лоран му предлага да оглави Националния народен театър. Трупата от Авиньон се присъединява към Вилар в това ново начинание, с което е пряко свързана до 1963 г.

Под ръководството на Жан Вилар в продължение на двадесет години фестивалът се превръща в авангардна сцена и територия на постоянни артистични търсения. Предлагайки друг вид театър, едновременно популярен и социално ангажиран, Вилар иска да привлече по-млада и различна публика. Затова той постоянно търси нови неща, като същевременно продължава да поставя и класически репертоар. През 1955 г. неговият сътрудник Пол Пюо започва да организира и Международни младежки срещи в Авиньон. Същевременно, Вилар отваря фестивала и за други изразни форми. През 1966 г. той кани Морис Бежар и неговия балет на ХХ век. През 1971 г. в Авиньон идва Люсиен Aтун, за да покаже своя експериментален "Открит театър". През 1968 г. настъпва разрив – Вилар е дълбоко засегнат от критиките на младите хора, които е чувствал толкова близки до този момент. Той умира през 1971 г. Наследява го Пол Пюо, който остава начело на Авиньонския фестивал до 1979 година.

Оставката на Пюо през 1979 г. е преломен момент в историята на фестивала, който става все по-трудна за управление организация. В края на 60-те години започва да се развива и „оф“ фестивалът, който също се превръща в институция. Когато Бернар Февр Д’Арсие е назначен за директор на фестивала през 1980 г., той вече е сдружение с председател кмета на Авиньон. Този период съвпада с появата на ново поколение режисьори като Даниел Месгиш, Филип Кобер, Жан-Пиер Венсен.

Докато през 1947 г. "Седмицата на драмата" започва само с три произведения, днес на фестивала се представят четиридесет произведения пред 100 000 зрители на двадесет различни места. Верни на духа на своя създател, организаторите отстояват характера на Авиньонския фестивал като място за срещи и творчески дебат. Жан Вилар отвори вратата към други изразни форми, а неговите наследници се обърнаха към други култури, канейки артисти от целия свят.

www.ina.fr

« назад

КОМЕНТАРИ

Анонимен 09.07.2013 09:21 | #1

Диана Добрева участва две години подред по покана на директора на Авиньон с две постановки - Медея и Казанова. от 1 200 представления Медея беше номинирано за най-добро представление за 2012-та. и двете пиеси бяха за по един месец през 2011-2012... Биляна Петринска: В Авиньон имаше 1000 спектакъла на ден‚ ние играхме 25 вечери поред „Казанова” - Играли сте постановката “Казанова” 25 вечери поред в Авиньон? Как успяхте? Наистина ли? - Да. Всяка вечер от 22‚30 до 00‚15 часа. Не съм чувала български спектакъл да се е играл толкова много подред. Ние бяхме извън официалната селекция на фестивала‚ бяхме поканени от директора на театъра „Шен Ноар” и той се договори с нашата режисьорка да играем непрекъснато 25 дни. Всеки ден в същия театър се играеха по 8 различни спектакъла. Ние бяхме последни – всяка вечер едно и също - „Казанова”. Прави ми впечатление френската публика. Не са така емоционални като нас… Взискателни са. Те не ръкопляскат по време на спектакъла‚ а чак накрая. И то бурно. Искат много бисове. А фестивалът колко спектакъла предлага за този месец? - Около 1000 спектакъла на 250 сцени всеки ден‚ в продължение на 1 месец