Тези дни бяхме телевизионни зрители на две груби и една интелигентна сцени в София. Първа сцена: пред сградата на Софийска градска художествена галерия протестиращи посрещнаха Пламен Орешарски с викове „Оставка” и се опитаха да му попречат да влезе в колата си. Втора сцена: по време на пресконференция на известен футболен клуб запалянковци съблякоха синята фланелка на новоназначен треньор. Трета сцена: в своята „Операция Слава” водещият журналист Росен Петров императивно призова Анелия Клисарова - министър на образованието и науката, да възстанови националното достойнство в изучаването на българската литература в училищата.

Общото в трите сцени е протестът срещу „нещо гнило” в правителството „Орешарски”, във футболен клуб „Левски” и в Министерството на образованието и науката (МОН). За „гнилото” във футболния клуб говори и писа една световно известна спортистка и начеващ политик. Аз ще пиша за генезиса и някои прояви на гнилото в българската социология, в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. И в МОН - сегашният и предишните.

Миналата година в едно българско телевизионно предаване социологът Андрей Райчев цинично нарече Левски „конекрадец“, а Левски и Ботев – „хлапета с отклоняващо се поведение“. Подобно на Милена Кирова – професор по (психоанализа на) българската литература, която с ехидно пренебрежение пише за творчеството на Ботев, Вазов, Йовков. В нейното „академично слово“, произнесено на 24 май 2009 г. в Аулата на Софийския университет, тя казва: „Петко Славейков и Захарий Стоянов например, които познаваме като патриарси на българската книжовност, в действителност имат дълбоко амбивалентно отношение към културата и науката“. А за Левски написа: „С всяко десетилетие, с всяко поколение иконата Левски става все по-скучна“. Подобно пренебрежение има и в проекта за баташкото клане по време на турското робство – автор е Мартина Балева (изкуствовед) от Института за Източна Европа на Берлинския свободен университет. Тогава група български историци написаха „В защита на академичната свобода“ (вестник „Дневник“, 3 май 2007). Един от тях дори писа: „Предлагам да се игнорират в учебниците думи като „клане“ и „робство“. Българите са живели добре и щастливо в Османската империя. Мисля, че е редно и да се възроди идеята за паметник на Сюлейман паша на връх Шипка“. Друг активен османист е Златко Енев от електронното списание „Либерален преглед“, издавано в Берлин – той настоятелно ни съветва „Защо трябва да се научим да уважаваме и османското си минало“

Сега правителството „Орешарски” и неговото МОН поеха щафетата от интелектуалците с кастрирано достойнство. И искат учениците да не учат свещени творби на Ботев и Дебелянов и да не знаят нищо за Константин Павлов, Христо Фотев, Георги Марков... А да учат в 5-8 клас (като свободно избираем предмет) профанизираното, педераско, лесбийско, порнографско учебно помагало „Азбука за теб и за мен” (за което разтревожени родители сигнализираха главния прокурор и поискаха оставка на ръководството на МОН). Всичко това - о времена, о Клисарова! - е част от отвратителната програма на образователен геноцид в нашите училища! В такива случаи Мечо Пухказва: Някои имат ум, а други нямат и това е.

Първи член на Всеобщата декларация на правата на човека (The Universal Declaration of Human Rights, 1949) гласи: „Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права“. Задължение на държавата, включително на Република България, е да уважава достойнството на всеки човек. Декларацията изисква юридическа отговорност за нарушаването на тези права. Следователно действията на Андрей Райчев, Милена Кирова, Мартина Балева, Златко Енев, Анелия Клисарова и други подобни трябва да бъдат криминализирани за нарушаване на достойнството на българите. За обиди към Левски, Ботев, Вазов, Дебелянов, Йовков и други български светини, наказанията трябва да са сурови – за назидание и за профилактика на Българското Достойнство.

Освен това мисля, че правителството „Орешарски” трябва да подаде ОСТАВКА. Изписа я и великият Роджър Уотърс – на Стената в София, точно в момента, когато пееше Mother, should I trust the government?