Похвално слово за Жоро Майката

23.10.2013 | автор:  Румен Леонидов5

Собственото усъвършенстване е най-безсмъртното изкуство за простосмъртните човеци

Георги Трифонов, известен в последната българска държава като Жоро Майката, е художник с необикновен характер и харизма. Благодатен българин с македонска поривистост и тракийско благородство, той е от творците, които обичат изкуството повече от себе си. Защото ценят себе си.
Жоро Майката е избирателен тип ваятел, не пипа материала преди да го е осенила идеята. Защото е идеен художник, изначално отказал се да бъде идеологически. Това не означава, че идеите му са безпристрастни, безопасни или тревопасни. Наопъки – Трифонов тиражира от себе си само онова, което изисква художествения акт. Поради което идеите му са вкарани в самата тъкан на платно, когото става дума за платно, идеите му понякога са затиснати под грунда, дори често пъти не будят слънчевост и смях на воля, а стъписват с концентрацията си, с грубата поезия на наплъстената сгъстеност, със силова съдържателност, която иска съдържателност от всеки, който желае да проникне в нея.
Жоро Майката е от онези онежностени личности, които изпитват неудобство от собствената си нежност. Неловко му е от вроденото благородство, при това без да е имал сто години преди себе си изявен благородник. Профилът на неговата сърдечност и възвишеност не съвпадат със средновековния мрак на тоталитаризма, глобализма и охлювизма. Картините му винаги трябва да бъдат проследявани в общност, като колективен портрет на една опърничава същност, като портрет на художник, който не иска да има портрет. Защото знае своите несъвършенства. Част от които – като достойнството, честта и честността – пречат на личности като Георги Трифонов да бъдат приспособими в изкуството, в кариерата, в животеца, в битността си на българин, който държи на думата си.
Съзнателно смесвам духовните, творческите и човешките характеристики на Георги Трифонов - Майката в едно, нарочно забърквам неговата цветовност и изключителна колоритност в една тема: темата за умението да живееш като продукт на изкуството и темата да продуктираш изкуство с уменията на живостта. На естествения, нормален, обикновен като топла питка живот. Живот черен като дърво, зелен като трева, златен като слънце.Живот червен като извисена стъклоструйна чаша с вино и бяла като плочка сирене за осоляване на сладостта...
Ненормалната естественост на Жоро Трифонов - Майката го прави затворен в себе си и костелив за разбиване орех, защото под черупката на своя череп художникът е затворил чудовището на всекидневието, което се е изтегнало в гънките на мозъчната му ядка и където спи като щастливо кърмаче. Жоро е способен да укроти бесовете и да ги превърне в нещо друго. Как ли? Като ги връща назад във времето, като ги смалява до нищожни мащаби и ги обръща в безпомощни злоби, чиито отровни зъбки са отново млечни и безопасни.
Това упорство на укротител на собствените си недоволства и чуждото чувство за реваншизъм не може да не изтощава, да не измаря, както казват в Пловдив, щом й цъфне представата за умора. В този смисъл дори и спартанец на духа като Майката има право от време на време да захвърля ядосано и далече от себе си щита и тризъбеца, и да остава по тракийски гол със себе си и със своя блестящ от чистота и острота меч от мъдрост и мъжественост. В такива моменти Трифонов е по-близо до Орфей, отколкото до своите комити от Охридско. Тогава е повече виночерпец и прелъстител, отколкото боец и воин на справедливостта, за която е готов да се жертва, но която никъде я няма.
Защото и справедливостта е ДНК-то на Бога – тя е невидима и идейна като Него, защото веществото му е различно от материалната ни същност. Тя е предплътна и там, където плътта е форма ни живот, тя има само последователи, но не и избраници, които заслужават да закичи със славата на хуманизма.
Сигурно много личи, колко скъп на сърцето ми е този силен и сложен по своему мъж, мой искрен приятел и съвестен съдник, който не ме е излъгал никога в нещата, които извайва и в нещата, които го извайват като създател.
Жоро Трифонов е личност, чието доверие лесно се печели и още по-лесно се изтрива. Той е безпощаден към собствените си критерии, които винаги държи в будно и агресивно състояние, безпощаден е към суетата си и я мачка с копитата си на деспотичен кентавър, но е способен на прошка към чуждите несъвършенства, нищожности и тъпизми.
Радвам се, че и новото му изложение показва, че собствената му извисеност е във великолепна форма, че тази жена, изкуството не е разлюбила своя истински мъж, а му се е отдала с трепета на българското небе, със зачестеното дишане на тракийската пръст, със стенанията на дълбоката древност, които идват от подземния вятър като тътен, от който оглушаваш от удоволствието да дишаш в ритъм с планетарното сърце. Удовлетворението да дишаш в синхрон с животното Земя, с празничния плач на Всемира, където и свила гнездо и мъти топлите си яйца Световната справедливост.
Дойдох, видях и предупредих: Жоро Майката е наказан да бъде художник, защото в предишните си превъплъщения на иконописец се е самосъздал в иконоборец. Затова по пътя на нравственото си съвършенство и морална устойчивост е върнат на поправителен изпит – да бъде само творец и създател, но не и учудващо талантлив разрушител.   
Великият българин от Македония Григор Пърличев, поет и просветител, преводач и книжовник, когото у нас никой не почита, никой не знае, не помни, не празнува, не ликува, за разлика от братята ни от шиптърската охридска земя, има една забележителна житейска максима. Тя звучи така: „Съвършенство или смърт!”
Жоро Майката търси съвършенството през целия си съзнателен поход през годините. Защото знае, още преди да се роди, че собственото усъвършенстване е най-безсмъртното изкуство за простосмъртните човеци.
За респектиращия духовен ръст на маестро Трифонов говорят и нещата, които са ни събрали тук, в предния двор на дворянина Начо Културата, Царство му небесно. И те ще продълават да ни говорят, докато не се вслушаме в тях, докато не се вслушаме в бебешкото бълбукане на общата ни душа, която не може да ни обърне впечатление, защото сме заети с кръговрата на личната си физиология.
Жоро Майката е чиста физическа частица от тази наша обща душевност. Да му благодарим, че страда вместо нас и се радва на естеството вместо нас, което ние не можем да оценим, но ще се наложи и поотделно да патим и да платим цената. По-нататък, когато долетят пеперудите с крила от стокилометрови сметки.
Затова Георги Трифонов - Майката заслужава да бъде издирван за всяка справка, свързана със собствената ни гузност. Което е проява на някаква съвест. А съвестността от своя страна е вече знак, че интимната тръпка на съвършеството не ни е съвсем чужда.
Да живее знаковото съвършенство на Георги и светиите, които го пазят от болести и бездарие, от саморазрушаване и мании за мисии и месиянство. По-щастливи сме, приятелите му, когато усещаме, че този мъж е по-различен от нас и след всяка нова изложба схващаме поетапно в какво се състоят тези осем разлики. Ако правилно сте разтълкували същността му, сравнете се с него, и ще ги откриете сами.
Честити открития, скъпоценни приятели!