Британската писателка е автор на шейсетина книги – романи, поеми, автобиографии, либрета за опери, пиеси. През 2007 г., на 88-годишна възраст, тя стана най-възрастният носител на Нобелова награда за литература. „Поетеса на женският опит, която със скептицизъм, страст и визионерски поглед поставя на изпит една разделена цивилизация”, така мотивира избора си журито в Стокхолм.

Лесинг е починала спокойно в дома си в Лондон в ранните часове на тази сутрин. Нейният дългогодишен приятел и литературен агент Джонатан Клоус я определя като ''прекрасен писател с интересен и оригинален ум''.

Родена в сегашен Иран, Дорис Мей Тейлър се мести в Южна Родезия (днес Зимбабве) като дете, преди да се установи в Англия в края на 40-те години. От африканската действителност черпи опит за основните теми в своето творчество.

Омъжва се на 19 г. и има две деца, след което се развежда. Вторият й брак е с Годфри Лесинг, чието фамилно име тя приема и пише под него. Двамата имат син, но следва отново раздяла. За брака Дорис Лесинг има категорично мнение: „Това е състояние, което не ми допада“. Тя не обича също да й се говори за „политическа ангажираност“, макар в живота си да се проявява като боец и бунтовна натура. В младите си години в Африка е била привърженик на комунизма, но скъсва с него след събитията в Унгария през 1956 г.

Пристига в Лондон през 1949 г. само със сина си от втория брак и работи като секретарка до публикуването на първите й две книги "Тревата пее" и "Марта Куест" - първият от 5-те тома от поредицата „Деца на насилието", в която изкристализира феминистичната й позиция. Следващите 4 книги от поредицата са: „Подходящият брак", „Вълни след щорма", „Обкръжени от суша", „Град за четири врати".

Книгата „Златният дневник" я прави световноизвестна и, макар да не го желае, я превръща в икона на феминизма през 60-те години. Героинята й е писателка, която си води дневник в различни по цвят бележници: черен - за литературното си творчество, червен - за политическата си ангажираност, син - за търсене на самата себе си чрез психоанализата, жълт - за най-съкровените си чувства. А златният дневник трябва да събере всичко това.

Писателката има опит и в научната фантастика с цикъла от пет романа, обединени под заглавието „Канопус в Аргус“ - "Шикаста", "Бракове между зони три, четири, пет", "Експерименти на Сириус“ и др. /по тях е написала либрета за две опери, поставени заедно с композитора Филип Глас/.

Дорис Лесинг мрази да й бъде слаган етикета „феминистка писателка“, както не приема и всякакви други етикети. Независимо от това, размисълът върху положението на жените минава през всичките й творби, както и темата за Африка, но нейното творчество е много по-обширно и разнообразно: то се простира от научната фантастика, през търсенето на една етика, повлияна от суфизма, до безмилостната социална критика, особено в „Мемоарите на една оцеляла“ (1974) и в „Добрата терористка“ (1985). Лесинг е публикувала две автобиографии - " В кожата си " и "Да вървиш в сянката".

В битката си срещу повърхностното лепене на етикети, Лесинг прибягва и до литературна мистификация. През 1981 г. тя изпраща на издателя си, без да го предупреди, творбата си „Дневникът на един съсед“ под псевдонима Джейн Съмърс. Той го отхвърля, наричайки го „омерзителен". Друг негов колега го определя като "депресиращ." Книгата най-накрая излиза като само Иван Набоков, нейният френски издател, разпознава, че зад Съмърс се крие Дорис Лесинг. Тя прави следния коментар:. "Исках само да потвърдя, че единствено признанието и успехът пораждат успех. Тези, които претендират, че са експерти по творчеството ми, дори не разпознават стила ми ... "

Като всички велики писатели, тя знаеше много повече за лъжата и илюзията. И цялото си творчество посвети на борбата с тях.