Гладното детство прави най-изкусните готвачи. Всички големи майстори са расли в недоимък. Готвенето компенсира бедното съзряване. То наддава над чинията цял живот.

Еднообразието е съратник на бедността. Ей затова се научих да готвя: за да компенсирам. Въображението винаги иска да бъде възмездено. Рано или късно. Инак животът докрай ще мирише на боб без джоджън.

Кулинарното занимание е не само възстановка, то е биография, развива се, докато стигне последните пости.

На младини се съревновавахме с мои приятели. Поне два пъти в седмицата - кулинарни оргии. В младото готвене се крие разгул, изобилие от подправки, например. Слагахме какво ли не в агнешкото със спанак, в телешкия шницел, върху хамбургския салам, ако щете. Тогава хамбургският салам имаше образ. Идваше в гастронома топъл и пресен. Така идваха и съученичките: топли и пресни.

Бяхме толкова омаломощени от подправки, че всъщност, без да съзнаваме, се гаврехме с изконния продукт. И го разваляхме с нашето начално образование. С нашите експерименти на лутащи се.

В готвенето се крие нещо от изкушението: ние цял живот сме негови адепти, следваме го, както следваме надеждата за по-различно щастие. От заседналите в канона не очаквайте голям писател и голям готвач. Рецептата убива всяка манджа.

Затова готвенето следва остаряването на човека. Има утихване. Ярката му младост постепенно се превръща в смирение. По-малко подправки, по-малко въображение.

Затова готвя според възрастта на чувствата ми. От известно време се специализирах не в подправките, а във формите. Научих се да правя зрял боб с розмарин, овесени корени и паста от джинджифил. С конусовидни купички изсипвам творението върху китайски гъби шийтаке. Най-отгоре - богати на протеини сухи водорасли. Аз не готвя, аз вая.

Най-любимото ястие е онова прекрасно произведение, което само въображението може да вкара в кухнята и оттам, след дългата изложба на кулинарния сатир, омаломощено от въображение, пита къде е банята. И може ли на закуска да има само топла пот.

Новото готвене идва с новата любов. Възбужда експеримента. Въображението на майстора.

Най-приятната изненада е, когато осъзнаеш, че не готвиш за себе си. Трябва да внимаваш с кулинарията като с любовта.

Семейството е натрапчива кухня. Хубавото готвене се превръща в изневяра. А всяка изневяра е венец на изкушението.

Ако не следваш нагона на ловеца, ставаш следовател на „Национален рецептурник за готвене в обществените заведения на Народна република България”. Някога действаше този каноничен сборник. Мисли му, ако сложиш две щипки повече мерудия. Мисли му, ако не направиш запръжката по-малко от десет минути и на по-малко от сто градуса в тиган за четири килограма продукти, производство на ТПК „Родина”.

Готвенето е прелюдия към секса, голямото въображение, което превръща и комплиментите, и желанието в подстъп към десерта. Прекрасният, готов, току-що изкъпан десерт. Върху купичките светят две черешки, от напръстника тече сметана, триъгълната лагуна крещи: Хайде, дояж останалото!

Храната е секс!, разкрива нашумелият гуру Антъни Бурдейн в „Поверително от кухнята”. Споделя, че нямането на пари усилва сексуалното влечение, както и желанието час по-скоро да станеш майстор. Труден процес, започва обикновено с миене на чинии. За да бъде по-пряк във формулировката, че кулинарията е секс, разказва как младите готвачи чукат клиентките в кухнята. Веднъж и една булка, докато всички близки на младоженците щастливо се напивали в салона.

Вкусът на любовта е прекрасен, защото винаги е различен. Всяко изкушение има форми, вика и предизвиква, навива всичките ни механизми. Готвейки, ние си представяме крайния продукт: щастието на ближния. Майсторът на кухнята е майстор на любовното въведение. Той по-често стига до финалния бакшиш. Затова любовта ухае на жена, както всяка жена ухае на любовта си. Влечението винаги има неповторим вкус. Всяко соте - собствен дъх.

Както казва един приятел: Не виждам разлика между „24 kitchen” и „Penthouse” – и двата канала ме карат да напълня чушките.

Вкусът затова е велик – защото не може да се нарисува. Уханията са прелюдия към месото.

Не обичам да давам рецепти. Никоя рецепта не успява да изрази въображението. Обичам да давам технологии. Не пържете! Не яжте готова кайма! Избягвайте млечните продукти, набухвателите, проклетите Е-та. Ние не знаем какво ядем. В магазините има повече отрова, отколкото в Средновековието.

Затова се кефя на Джейми Оливър, той тръгна да разнася по света не толкоз рецепти, колкото здраве. Отрече пърженото, поничките в училище, сланината във всичките й физиономии. Антъни Бурдейн стана световен, защото донесе най-вкусното от цял свят, той е по-скоро пътешественик-документалист, отколкото праволинеен технолог. Затова с Джейми Оливър вдъхновяват новата философия на готвенето. Кулинарията е здравословна практика, пастьоризирана с най-странните подправки на света. Любовта, като кулинарията, е безкрайно занимание, защото в любовта няма рецепти.

Да обичаш да готвиш, значи да обичаш ближния. След шедьоврите в кухнята следват шедьоврите в спалнята.

 

Текстът е публикуван във в. "Преса"