Сред многобройните "за" и "против" избрахме две, които се издигат над злобата на деня и водят до по-големи обобщения:

 

„Дебатът за куфара е много важен дебат. Възможно е дори да е най-важният. Защото куфарът стои на фронтовата линия. В страната се води война между културите, част от която е битката за публичното пространство. Първите пет години на Путинския режим бяха посветени на разрушаване и ограничаване на публичното пространство: завземането на едни институции и унищожаването на други. Този период завърши след фактическата отмяна на преките избори през 2004 г. Пространството се сви и стана съвсем малко. Последва период на стабилност, който завърши с протест – протест против ограничаването на публичното пространство. Автомивка в църквата - това е норма, а танците в храма - нарушение. Протестът под каквато и да е форма в сакрално пространство (храм, нефтена платформа, Червения площад) е нарушаване на нормите, а насилието - норма. Е, сега възниква въпросът: куфар, реклама, пошлост, насилие над пейзажа, прекрачване на ограничения, наложени от ЮНЕСКО – това ли е нормата? Всъщност въпросът е: кой и как взема решенията? Както и защо публичното пространство се стесни до такава степен – вече до размерите на куфар.

 

"Главният градски площад изглежда така: от едната страна е един от най-скъпите търговски центрове, а от другата - гробище, перлата в което е култова сграда с мумифициран труп вътре. А между тези две крайности се провеждат концерти, паради и през зимата гражданите се пързалят с кънки на монтирана ледена пързалка. И всички се стараят да не мислят за това, само специални събития като приковаване на тестиси към паважа /протестната акция на художника Пьотр Павленски - бел.ред./ или появата на гигантски куфар на площада са в състояние да извадят гражданите от транса."